Ах, морето

Собственикът на заведението в Бургас, облечен в жълто – черна тениска с надпис „Минна компания”, крещи срещу сивия папагал с червена опашка:
- Васкооооо, Васкооооо! Мяуууууу, мяуууууууу!

Папагалът не вдява ни човешка, ни котешка реч. Идиотските опити на човека обаче продължават.
Обърнала съм гръб на бара, но това не пречи собственикът да ми проглуши ушите с мекия си, но камбанен говор. Камбанен защото се чува на километри. Облеченият ми в райрана риза гръб разбира, че: в магазина такъв папагал струва 2 500 лева ( дори се опита да го продаде на един англичанин за „уан таузънд еуро” ); сервитьорката се прибира със собствен автомобил; той пръв спи с приятелките й ( собственикът, не папагалът ), единият му приятел има склад за желязо и спи с една „диджейка”, а другият е женен за трети път и на трите си жени е купил скъпи коли. И друга полезна информация от този род.
На съседната маса се кахърят за изчезващите бургаски гларуси:
- В Бургас вече няма гларуси. Само тук – там. В Пловдив като бях свят ми се зави – то пълно с гларуси!
Следва дълга история за един гларус, който се забил в стъклопакет, ухапал човека все едно куче го е захапало, бил наречен „мръсно животно”, месеци наред раната не зараснала защото „гларусите ядат мръсни работи”, но едва ли ви интересува.

По пътя спряхме в Карнобат, исках да си купя два банана и две глави лук, не, нямаше да ги ям заедно. Проведохме безумен разговор с какичката на пазара. Държи тя чепка с четири банана и пита:
- Прейньие или зайньие?
- Моля?
- Прейньие или зайньие?
- Какво?
И така докато не се намеси една жена, за да ме попита дали искам предните два банана или задните два. За цената дори не попитах. Дадох малко повече пари и смирено зачаках рестото. С това мъките не спряха.
Друга сергия, друга жена:
- Две глави лук – самоуверено заявявам аз с убеждението, че тук няма какво да се закучи. Да бе!
- Бяла капа или чьервьена капа? Тя чьервьената е синя де.
Гледах неразбиращо докато не ми показа бял и червен лук. Посочих с пръст червения, който всъщност е син и се измъкнах от този пазар – инквизиция.
Ако някога заживея в Карнобат, ще ме мислят или за глуха или за луда. Най – вероятно и за двете заедно. И аз от мъка ще пропия Карнобатска гроздова.

В Бургас хората са любезни. Упътват те като във всеки друг град:
– Спирката е ей там, пред болницата.
Аз цял живот съм висяла в Бургас, в квартал „Славейков”, та знам къде е болницата.
Но поне ми помогнаха да стигна бързо до центъра.
Центърът на Бургас е доста по-различен отпреди 11 години, когато за последно бях тук. Наместили са се досадните, но неизбежни „Макдоналдс”, магазини за парцалки на известни марки, варена царевица, но вече в чашки, с възможност да я овкусят с различни неща, включително и с някакво жалко подобие на синьо сирене. Има много красиви паркове и, разбира се, ах, морето. Зърнах го от Морската градина и умишлено го отложих. Пих кафе и само хвърлях по един издайнически поглед към него. И после смело нагазих в клишето.
Събух се, навих крачоли и зашляпах по брега. Походих, понамокрих се, поседях на камъните и попищях при всяка по-голяма вълна. Удоволствието ми развали един симпатичен младеж, който се завъртя около мен. А отляво, а отдясно, накрая се кротна на 5 метра от мястото, където бях седнала и зазяпа морето. Понеже нямаше други хора около нас реших, че иска или да ме удави или да ми открадне фотоапарата. То какво друго да иска да ми направи един симпатичен младеж? Тръгнах си.

В Морската градина снимах откритата сцена, където преди 11 години с едни хора крещяхме на френски – репетирахме една пиеса. Тогава събрахме публика. Не знам колко ни разбраха, но се опитвахме да ги убедим, че лудостта не съществува. Че лудостта е като да застанеш пред стена, а всички около теб да крещят, че има врата и ти трябва да я отвориш. Но ти да виждаш само една стена. Хората, които крещяха от тази сцена вече ги няма. Няма шанс да се съберат на едно място. И сцената в нас е сменена. Боядисана с бяла боя и тунингована с нови пейки.
Тогава, преди 11 години, излязох на сцената с маска и пистолет и заявих, че всички са взети за заложници, крещях срещу вятъра, раздавах безвъзмездно черни презервативи на не дотам предвидливите си приятелки, поплаках от щастие и облекчение след една пиеса, отнесох в сака си 300 презерватива – награда от фестивала ( майка ми оцеля след като ми отвори сака и те се изсипаха пред очите й ), ядох миди и пих бира на синя светлина в един бар и си тръгнах вдъхновена. През цялото време разнасях един античен фотоапарат и търсех черно-бяла лента, така и не открих. Днес, 11 години по-късно, направих 300 снимки с чудесния си Nikon, позяпах морето, хапнах риба и пих бира сама. Довечера отивам да ям кюфтета във Варвара.
Тогава бях щастлива, сега съм доволна. Бургас не е същият, нито пък аз.

През цялото време в Бургас ми миришеше на някакъв парфюм или ароматизатор. Чудех се дали всички са излезли след като са се изкъпали с ароматен душ – гел (нормално, все пак е неделя ) или повечето магазини имат ароматизатори, които се усещат чак на улицата. На плажа разбрах, че това е мирисът на морето. Сериозно.

Сбогом, Бургас, и благодаря за рибата.

Ани от кафе „ Markiza Elit Park”, където се продават „salads, kebapche, kufte”. В края на лятото. С малко пясък в сандалите.

За лечебната сила на кокошия гъз

Поклон пред неизвестния гении измислил това. Моля, не правете това вкъщи.

При безсъние и плач на малко дете

Бебето или детето се къпят с вода, в която е къпана патица с пола на детето. Покрива се със син парцал от бащини гащи или майчина рокля. Майката оставя вечер повоя на детето на пътя за да мине през него добитък.

При изпадане на дебелото черво

Кади се с кожа от таралеж./Някой знае ли как се дере таралеж?/


При епидемия

На кръстопът се заравя черна кокошка. С перушина от такава се кадят и хората, които искат да не ги хване епидемията./Дали важи и за свинския грип?/

Напикаване при деца

Дава им се прах от изпечена кокоша воденичка.

Проверка има ли уроки

Срещу сряда, но първа сряда от новолуние над главата на болния се троши яйце в по-широка зелена паничка, пълна с вода и 3 вълнени конеца - бял, червен, черен. На сутринта но още преди изгрев слънце, се гледа до кой конец се е опряло яйцето. Ако е до червения, значи детето е урочасано.

Косопад

Болните места се натриват с ядки от печен орех, или със зърна от брей. Мажат се и с пепел от току що изгорен въглен. Налага се и жив счукан охлюв./Хем жив, хем счукан охлюв? Много устойчиви ги правят напоследък тия охлюви./

Пиянство

Освен билки се дава на болния на 3 пъти кръв от водна костенурка./Айде сега ще трепем костенурките. Предлагам да започнем кампания: "Изпий чаша бира, спаси костенурка!"/

Ако куче вие за смърт

Кажете веднага:“За главата си виеш”. Така ще умре кучето, а не някой от семейството.

Линаво дете

Това е болно от неизвестна болест дете, което слабее и не се чувства добре. Детето се къпе във вода, в която са къпани и куче и коте преди това./Да се изкъпят и дядото и бабата и внучето и мишката и ряпата. Накрая внучучето да изяде ряпата./

Лишеи

Натриват се с дупето на жива кокошка, налагат се с пепелява вода или с печен яйчен жълтък. Когато се трият лишеите с пепел, да е в четвъртък и да се казва “Шара бара, гущеричка, утре, петък загуричка”. /Дано лишеите не са по лицето на бедния човечец./

При камъни в жлъчката

Пие се сок от лоза, сварена с вино. Не се яде и една седмица се кара само с ябълков сок вместо вода./След седмица на ябълков оцет, дори да не изчезнат камъните в бъбреците, това ще е най-малкият ви проблем./

При лудост (шизофрения)

На болните се прави магия за раздяла, но с духовете. Изрязват се ноктите от всички пръсти на ръцете и краката, оскубва се по 1 косъм от всяка вежда и 3 косъма от главата, над челото и над двете уши. Ноктите и косите се заливат с разтопен восък в 3 восъчни питки, като се поставят в счупено яйце. Прави се дупка в земята с колче, на което е бил вързан кон да пасе, пуска се в нея яйцето и се заравя с думите: “Да се погребе болестта, тъй както и яйцето.”

За импотентност или фригидност

На жена се поставя под възглавницата вълна, напоена с магарешка кръв, а дясно мъдо на магаре, сварено във вино и изядено от мъжа, му дава огромна сила. /Започнах да гледам магарето на поляната отсреща с други очи./

Мастит

Получава се от лоши енергии и зли сили.При мастит гърдите се налагат с разкиснати във вода лястовичи гнезда, с бяла или жълта глина, за да отнеме огъня./Одраха таралежа, счукаха охлюва, изпиха кръвта на костенурката, убиха магарето и му откъснаха дясното мъдо, сега разбиха и гнездото на лястовиците. Жестоки хора./

Хемороиди (маясъл)

Добре е да се хапне и месо от костенурка. Поставят се и пиявици, но е добре лекар да ви ги постави, за да са стерилни. За да се отлепят пиявиците обикновено се наръсват със сол./Гледката на човек със щръкнал задник, на когото са залепили пиявици и някой го ръси със сол наистина ме радва. Добре, че не казаха да се изядат пиявиците след това./

Росица

Росица съм аз. Приятно ми е. Ро – си – ца. Родила съм се една пролетна утрин, майка ми попитала какво е времето навън, казали й, че има роса и тя решила да ме кръсти Росица. От роса. Чисто име.
Майка ми ме е отгледала сама. Защото е жена с висок морал. Когато забременяла е имала трима любовника и не знаела от кого е детето. Можела, разбира се, да каже на всеки един от тях, че детето е негово и да се вземат, но майка – не. Тя не е такава жена. Зарязала ги и тримата и ме отгледала сама. От добрина изтърпя цял живот да й шушукат зад гърба, а мен да наричат копеле. Мръсен живот живеем, казваше, барем името ти да е чисто. Гледаше градина и работеше на чуждите, за да има какво да ядем. Хората й се подиграваха, но й помагаха – даваха й дърва, брашно, дрехи. Сама цепеше дърва, сама носеше вода от чешмата, сама боядисваше в бяло стените всяка пролет. Не говореше много с хората, само с мен. Разказваше ми как един ден ще порасна и ще се оженя. Бъдещият ми мъж щял да дойде вкъщи избръснат, с нова риза и смутен поглед, щял да падне на колене, да й целуне ръка и да ме поиска за жена. Представяше си всяка подробност от сватбата ни. Каква ще бъде роклята ми, колко гости ще поканим, с какво ще ги почерпим, кой поп ще ни венчае, как ще надничат непознати хора през оградата и ще цъкат с език, какви дарове ще получим.
През зимата лежахме двете под юргана и тя ми описваше сватбата, понякога променяше нещо, добавяше друго, мислеше какво ще каже на гостите, как ще им пълни чашите и ще ги разпитва за къщата, за децата и за стоката. Смееше се, разговаряше, измисляше си диалози, шегуваше се и разливаше щедро вино в чашите.
Слушах я нощ след нощ и откривах един нов човек в майка ми. Нощем тя се променяше. Не беше забрадената и наведена жена, която всеки ден влачеше галошите си до чешмата и обратно. Ставаше сладкодумна и любопитна. Познаваше добре всички от селото, попиваше живота на другите като гъба, която вечер изстискваше под юргана.
Ядеше малко, винаги оставяше повече за мен, спестяваше всяка стотинка и купуваше дарове за сватбата. Спомням си една много гладна година. Прибирах се вкъщи и заварих майка ми да седи в калта в двора, ровеше в един мравуняк и ядеше мравките. Стискаше очи и преглъщаше. Прибрах се без да разбере, че съм я видяла.
Не видя сватбата ми. Умря една неделя докато вадеше картофи в двора. Намерих я на земята прегъната на две, забрадката – захлупила очите й. Завлякох я до леглото, седнах до нея и цяла нощ и разказвах за сватбата ми, за мъжът ми, който ще дойде утре да ми поиска ръката.
Той дойде на сутринта, първо се уплаши от мъртвата ми майка, но все пак се съгласи да направи всичко все едно е жива. На следващия ден я погребахме.
Година по – късно направихме скромна сватба. Свекърът и свекървата за пръв и за последен път ми се зарадваха като видяха какъв чейз имам.
Две деца му родих, добре живеехме. Бях бременна с трето, но той ме преби и пометнах. След няколко месеца изчезна.
Майка ми държеше въже в един стар зелен скрин. Когато разбрала, че е бременна искала да се обеси. Купила си въже и три дни го гледала. После го прибрала в скрина и си казала: „Има време”. Аз си го пазех за спомен.
Децата ми пораснаха и се задомиха. След като и второто се премести в новия си дом, взех въжето, вързах го на крушата в двора, качих се на един дървен сандък и си направих примка. Увиснах и въжето се скъса. След толкова много години беше излиняло.
След години мъжът ми се върна. Разболял се тежко и новата му жена го оставила. Гледах го няколко месеца докато умря. Сменях му чаршафите, палех печката, за да е топло, слушах по цяла нощ виковете му и го успокоявах. Разказвах му как ще се оправи и ще вдигнем голяма втора сватба. Описвах му всичко подробно и той се успокояваше. Погребах го до майка ми.
Отидох да живея при дъщеря ми в града. Купих ново въже и й го подарих. Тя ме погледна учудено, а аз й казах:
„Един ден може да ти потрябва. Ако решиш, не мисли три дни. Използвай го.”

Принцесата от Дондуков

Запознах се с нея на сватбата на дъщеря й. Изобщо не предположих, че това е майката на булката . Дъщеря й е млада, интелигентна и сравнително уравновесена. Принцесата от Дондуков е леко шантава. Точно след 15 минути и две изречения я харесах и цяла вечер си говорихме.
Тя наричаше бащата на булката „биологичния”, не го беше виждала от векове, и единственото й общуване с него беше да попита настоящата му жена „Ти коя си?”. Отговорът на женицата беше „съпругата на Евстати Евстатиев”, примерно, не се казва така човекът.
Разделила се е с „биологичния” защото той казал, че отива да работи във Франция за 3 години, а тя го открила малко по-близо – в квартал „Люлин”, с любовницата му.
Принцесата от Дондуков обича котки. Вероятно така и ще остарее – сама с котките, на шумния булевард „Дондуков”, където вечер ще пие водка в задния двор на къщата си.
Разказвах и някакви неща за себе си, а тя каза само: „Tрябва да си простиш”.
Харесва „Нова генерация” и ми разказа неща, които не знаех за тях.
Стъмни се и пойска да я снимам. След това хапна с деликатните си пръсти малко миди, изпи една - две водки и отиде на купон с някакви артисти.

Борба с дървояд

Цитат:
________________________________________

Миналата година си купих гардероб за коридира и днес каво да вида улеи по дървото и дупки.Моля,ако знаете ефиказни препарати за дървояд-пишете ми.
________________________________________

И тук идва веселото...


По принцип това е руска технология за борба с плъховете,но що пък да не стане и за дървояди.Взимаш няколко дървояда и ги пускаш в буркан.В буркана естествено няма дърво,а само дървояди.Огладнеят ли дървоядите стават сприхави.Сприхавите все ще намерят за какво да се скарат,знаеш.В люти битки един по един се самоизяждат.Накрая остава един.Гладиаторът!Войнът! Стратегът!
Опознал сладоста и питателните свойства на месото,по никой начин несъпоставими с кое и да е дърво,пред теб вече,в буркана стои дървояд-канибал.Такъв ,вярвай вече дърво нема да окуси И го пускаш в гардероба/но първо изчакваш да изтънее малко,за да може да тича в тунелите на гардеробните дървояди.
Кофтито е,че той дървоядите ще изяде,но вече овълчен може да излиза през ноща и както спите да ви прегризе сънните артерии

В едно прераждане бех дървояд,ей сега ше се разтърся,живеех в крак,крак на маса,поне по три пъти на ден страшно трополене обземаше Вселената ми.Нервичките ми съсипаха,а и без това живота ми никак не бе лек.Никой друг не живееше в тоя крак,сам бях,то пък и един крак,все разстройство имах,и никакъв вкус.Абе вкус на германски домат


Дървояд


Закуската ме буди тъй досадно рано,
гълчавата тресе пак родният ми Крак!
Прозявам се най нервно,отегчено.....
и тръгва пак пореден скучен ден.

В огледалото отдавна не поглеждам,
не ща да гледам същи дървояд.
Късмет не всекиму благосклонно се отрежда,
и може би съм в не най вкусен крак.

Клаустофобия определено си ме гърчи,
или пък нещо друго по така......
Защо по дяволите тъй ме мъчи,
навярно най трудната мисъл на света.

Дали когато в крак живота ти се случи,
и изцяло дървен е света,
дали да не намериш още сили ,
а не кълнеш пак кривата съдба?

Дървояд!
Живея в Крак!
/може би не най вкусен/
Отгоре ми гълчава пак се чува.......

Обяд ,закуска и вечеря,
пак шумно ще отмерват вечноста...
Поняга си хапвам мълчаливо,
замислям се почти.......

Източник: http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/1885461/an/0/page/9

Q&A

Това са въпроси, които съм писала по някакъв неясен работен повод. Пък после съм взела, че съм си отговорила сама. Пускам ги тук и отивам да разпитам още няколко човека, които ми се струват интересни. Отговорите им ще видите, когато, или ако, благоволят да ми върнат попълнената страница.
Ако искате да отговорите и вие, дерзайте в коментарите, ще бъде интересно.



Madam Banitza


Madam Banitza

Представи си, че съществува кладенец на красотата.Погледни в него и изкрещи нещо.

Не може ли да не е толкова важнооооооооооооооооооооооооооооооооооооо?

Най-красива изглеждам в моментите когато съм…тъжна или поне така са ми казвали.

Красотата е оръжие за тези, които…няма с какво друго да воюват.

Красотата е съюзник, който...използваш ако искаш.

Какво щеше да е денят ти, ако беше:
Животно - тасманийски дявол
Растение - магарешки трън
Цвят - зелен
Кола – голф /и не, не съм от Перник/
Аромат - цигари
Звук - електронна музика от две ръждясали релси
Песен – I’m a looser baby...

Ако участвах във филм , той щеше да е... „Телма и Луиз”.

Мога да разбера почти всичко без...необоснованото право да си зъл.

Мечтая една сутрин да се събудя и... да знам, че ме чака поредната интересна история, която да разкажа.

Вярвам, че...няма невъзможни неща.

Ако нямах никакви ограничения щях да...пиша, мързелувам,пътувам.

Това, което ме ограничава е мързелът и несигурността, това, което ме ограничава е в самата мен.

Това, което ме окуражава е мисълта, че... нещата се случват когато си готов за тях.

Какво е първото нещо, което ще си купиш, ако неочаквано спечелиш много пари?

Свободно време.

Искаш децата ти да приличат на...себе си.
Защо?
За да не ги обременявам с чужди мечти.

Не бих искала децата ми да приличат на...мен.
Защо?
Не съм добър пример.

Когато бях малка исках да бъда...дизайнер.

Когато порастна ще стана...писател.


Бих искала да живея като...Винсънт Гало.
Не бих искала да живея като...Парис Хилтън.

Един човек, на когото се възхищавам...Йордан Славейков защото... работи в посоката, която го прави щастлив.

Един човек, когото не харесвам...майка ми защото...е всичко, което не искам да бъда.

Ако една вечер можеше да решиш какво да присъства във вечерните новини, щеше да разкажеш за...врачаните, татко и хубавите хора.

Ако трябваше да избереш химн на жените, коя песен щеше да предложиш?
Баба ми е фаталната жена.

Коя е любимата ти реклама?

Imposible is nothing

Денят на Земята с виртуална изложба "Отражения"

Днес по случай Денят на Земята можете да се разходите из виртуалната изложба "Отражения" на Александър Иванов.
Идеята на “Отражения” е да провокира първо чувствата, после мисълта и ако това доведе до някакво, макар и минимално действие, това е началото. „С тези снимки искам да извикам на себе си, а може би ще ме чуе и още някой: „Човече, поспри се за миг, погледни в душата си и направи така, че светът около теб да стане такъв, какъвто мечтаеш да бъде. Това зависи и от теб.” /Александър Иванов/

Снимките може да разгледате на http://earthday.photosynthesis.bg/

Б

Булка
Днес ще се омъжа. Знаете историята – любов, спукан презерватив и сватба.
Притеснена съм. Всички тези приготовления, а и не съм спала като хората от два месеца. Роклята, букетът, поканите, гостите, ресторантът, нещо синьо, нещо бело.
Ох, трябва да отида до тоалетничката на гражданското. Пия един японски чай за отслабване, а отслабването явно започва откъм гъза.
Мамка му и тесни тоалетни, как да се наведа с тая рокля? Три обръча, да се еба в тъпата тиква. За какво са ми три обръча? На състезание по художествена гимнастика ли съм тръгнала? Като принцеса да съм била. Дееба и насраната принцеса съм и аз.
Да се избърша сега и хайдиии при леличката с белата лента.
Еее, колко си кьорава, ама тия три косъма под носа ми ги виде. Тъпа бабичка, к’во ме е зяпнала? Да си покажа и гъза да види дали и там не съм се лекьосала нещо. Ма не върви булка да си показва задника. Защо бе, мили хора? Той е измит, оскубан, парфюмиран и препасан с жартиери. Защо в булченския магазин ми продадоха жартиери, бе? Сигурно защото всяка бела булка отдолу е курва. Но само отдолу. Под всяка една бела рокля, мили роднини, се крие курва, която е забравила много неща. Забравила е да си свали курвенските жартиери. Първо е забравила една, после втора, после трета, а вие на четвъртата, която е искала да ги махне, сте рекли: „А, не, остави ги, това е традиция”.
Всеки младоженец знае какво се крие под белата рокля. И като един същински звяр захапва опашката на дявола и дърпа с всички сили, мята я зад гърба си и оставя опашката назад в миналото, в ръцете на друг мъж, който все още не се страхува от дяволите в жените.
После всички се напиват дружно и забравят. Триста дяволи ги влачат него ден по трапезата, бият им главите от масите, а на другия ден нищо. Амнезия.
Младоженецът също не помни. Това е добре защото, ако помнеше, щеше да се замисли и да разбере, че е изхвърлил само опашката, а дяволът, тази инатлива гад, е останал вътре в жена му.

Една сутрин в Овча купел

Някой се събужда,



а кварталните клюкарки неуморно бдят.



Един тръгва за работа,



а друг го изпраща



Кварталните клюкарки се умножават по две и дремят поради отчайваща липса на събития.



Нещо предизвиква интереса им.



Не е едно, трима са.



И още трима.



Стават шест.



Трябва да се внимава.



В същия квартал, няколко минути по - късно...зад блока, в мирно съжителство живеят магарешки бодли



и боклуци.



В блока живеят самите магарета.



Те обичат да им е шаренко пред очите.




Намират се всякакви индивиди.

Бодил революционер.



Креативно магаре.



Някакви предположения какво е искал да каже авторът?

Не много далече оттам тежките облаци на невежеството са надвиснали над крехкия стълб на образованието - кварталното СОУ.



Оттам изпращат SOS гълъб,



който прелита от девет трънки



в десета,



но катастрофира фатално



в овча купелския fashion.

Л

Лук

Ще режа лук. Дъската, ножът, лукът. Обикновено го режа бавно, после ми залютява и започвам да режа все по – бързо и по – бързо. Само да се свърши тази мъка. Тази болка в очите да мине, да се махне.

Днес ще режа бавно през цялото време. За да имам оправдание. Така каза веднъж един приятел:

„ Ще порежа малко лук, за да имам оправдание когато ме попитат защо плача”.

Попитах го какво да направя, за да си намеря оправдание, за да крещя. Крещеше ли ми се тогава не помня, сега ми се плаче.

Ако ме попитат ще кажа:

„Лук защото плача, не бе, режа плач, не така, плача за оправдание.”

Обърках се малко. Ще поема дъх, ще се съсредоточа и ще отговоря убедително:

„ Режа оправдания, не виждаш ли?”

Нищо няма да им казвам. Питат, не питат ще рева и само ще посочвам дъската с нарязания лук.

Лукът служи за оправдание, за салата и за описание на хора.

Веднъж казах на едни момичета, едната руса, другата дебела, че човек не е еднопластов, има много пластове в себе си човек.

И русата вика:

„Като лука ли?”

Коя е по – умната? Русата или дебелата?

Та за лука.

Човекът е лук. Става и за разлистване и за плач и за оправдание. И за салата става. Ако го разрежеш. Нарязаните хора са най – подходящи за салати. С каквото и с когото и да ги разбъркаш все са съгласни защото им е все тая. Безразлично им е в чия салата ще си пуснат соковете. Защото от нарязания човек много сокове изтичат – като от нарязан лук. На тях може и да им е безразлично в чия салата ще се омесят, но хората около тях не им е. Защото лукът в салатата й придава вкус. Специфичен.

Нарязаният човек също оставя особен вкус в устата на тези, които го консумират.

Човек за човека е лют.

Обърках се.

Човек за човека е лук.

Обелвайте другите внимателно!

Зайка

Отмъкнато от блога на http://junkpaper.blogspot.com/

Източник: Джо Рунтева via facebook; православие.бг

Експериментът "Зайка"
06.01.2009

Детските отговори са взети от книгата “Експериментът Зайка” на Даниела Александреску, Ирина Николау и Киприян Войчила. Дорел Зайка е художник, преподавател по рисуване в лицей “Николае Тоница”, Букурещ. Той поставя най-различни въпроси на децата, за да стимулира тяхната креативност, опитвайки се да се отърве от типичния формализъм на мисленето на възрастните. Това е и хубавата страна на децата, които на въпроса “Голямо и сиво животно?” няма да отговорят автоматично “слон”!
Трябва да подчертаем, че много от въпросите са поставени на децата по времето на Николае Чаушеску (т.е. сега отговорилите са 30-40 годишни).
***
Какво е дрогата?
Дрогата е вид растение, което гангстерите изсушават и взимат като медикамент, за да забравят постъпките си. (14 г.)

Какво е бунт?
Когато родителите ни не намират пари, започват да се бунтуват, за да намерят? (8 г.)

Какво е политика?
Политика е, когато се съберат много хора и говорят прекалено много. (8 г.)
Политиката е вид шпионаж. (12 г.)

Какво е посрещането на Нова Година?
Посрещането на Нова Година е, когато един човек отива при друг, яде, пие и се напива. (7 г.)
Другарят Николае Чаушеску говори по телевизията, за да си каже наздраве с хората, които са на работа. (6 г.)

Какво е душата?
Душата е, когато мама ти сложи сладки на масата, а ти оставяш на братчето си. (8 г.)
Душата има форма на сърце. (8г.)

Какво е тъгата?
Тъгата е, когато един човек отива при друг и много пие. (7 г.)

Какво е търпението?
Търпение означава, когато човек отива в месарницата и се налага да чака. (7 г.)

Какво е преброяване на животните?
Преброяване на животните се прави, за да се знае колко животни има и ако умрат при земетресение да знаем да работим вместо тях. (9 г.)

Защо конете имат подкови?
На коня му слагат подкови, защото те са по-леки от него и се движат по-бързо. (8 г.)
На коня му слагат подкови, за да не падне по гръб. Когато му дръпнат повода, той се спира, благодарение на подковите. (9 г.)
На коня му слагат подкови, за да тропа по улиците, защото иначе не би бил кон. (7 г.)

Какво е свободата?
Свободата е, когато ти разрешат да почиваш в неделя. (6 г.)

Какво е държавата?
Държавата са ония, които продават слаби кокошки, а при селяните има дебели. (10 г.)
Държавата е човек на милицията. (7 г.)
На село краставиците и доматите са по-хубави. В държавата са по-лоши, защото държавата си почива, полягва. (8 г. )
Държавата е човек, който казва какво да се продава в бакалията. (7 г.)

Какво означава думата “модерен”?
Модерен е, когато видиш нещо хубаво и скъпо, а нямаш пари. (12 г.)

Как успяват прелетните птички да летят ден и нощ хиляди километри?
Лястовичките, когато тръгват за топлите страни, по пътя се настаняват на щъркеловите крила и си почиват. Когато тръгнат на такъв далечен път, птиците си взимат ядене. Преди да отпътуват, стоят месец-два да си починат. (7 г.)

Ако Земята се върти, защо не падаме от нея?
Върти се само Земята, асфалтът не се върти. (6 г.)
Земята е кръгла, но ние не падаме от нея, защото улиците са прави. (8 г.)
Земята има кръгла форма. Ние не падаме, защото не ходим там, където е кръгла. (7 г.)

Защо мъжете не носят обици?
Мъжете нямат право да носят обици, а само жените, защото така иска милицията. Милицията не иска мъжете да бъдат хубави като жените. (7 г.)

Какво е завещание?
Завещание е, когато при капиталистите умре някой и оставя имота на децата си. При нас няма завещание, защото човекът няма какво да остави. (11 г.)

Какво е възрастният?
Възрастен означава възрастно дете. (10 г.)

Какво е строго секретно?
Строго секретно е тогава, когато не трябва да знае полицията. (6 г.)

Какво са летящите чинии?
Летящите чинии се правят в железарница. Слагат им компютри, за да могат да летят нагоре-надолу. Правят се в Америка, защото там има планети. При нас няма планети. (8 г.)

Какво е комунизъм? А капитализъм?
Да изградим комунизма означава да изградим едно културно общество. Да изградим капитализма означава да се държиш като вагабонтин. (13 г.)
При капиталистите цените са много по-високи, отколкото тук. Заплатите при капитализма са мизерни и хората живеят от днес за утре. Работниците на Запад искат увеличение на заплатите като на нашите. Работниците там живеят в колибки с един прозорец, най много два, а биха искали да живеят в блок като нашите работници. При капитализма хората събират пари и от заплатата могат да купят панталон само на едното дете, а от следващата на другото. Заемат пари за ядене до заплата. (13 г.)

Защо се мием със сапун?
Ние се мием, за да вкараме сапун в очите на микробите. (5 г.)

Какво са сълзите?
Сълзите са направени от морето и затова са солени. (7 г.)
Сълзите се появяват, когато мозъкът мисли и се изпотява и потта излиза през очите. (11 г.)

Какво е партията?
Партията са хора, които помагат на другаря Николае Чаушеску да ходи в други държави. (8 г.)

Какво е газирана вода?
Газираната вода е вода с капчици. (7 г.)

Какво е министерство?
Министерство означава да отидеш там и да си отмъстиш. (9 г.)
Министерство е голямо събрание, където се събират да заседават всички министри, за да подобрят квартала си. (9 г.)
Министерството е, когато някой напише нещо и отиде при някой друг, който го праща при друг. (8 г.)

Какво е министър?
Министърът е човек, който седи на стол и казва на другите да правят искания. (7 г.)
Министърът е човек, който е учил до десети клас и след това е отишъл да работа като министър. (8 г.)

Колко години трае детството?
Децата живеят 35 години, младите хора 25, а възрастните за 5 години умират. (8 г.)
Детството продължава най-дълго и през цялото време искаш да пораснеш. (9 г.)
Детството продължава 20 години и след това децата започват да остаряват. Старостта продължава до 88, а след това ставаш на 89 и трябва да умреш. (7 г.)

Какво са селяните?
Селяните са бедни хора, които нямат какво да ядат и говорят на друг език – селски. (8 г.)
Селяните са хора, на които Куза им дал земя. След Втората световна война поискали още, защото била раздробена от бомбите. (10 г.)
Селяните са хора от село, които нямат кисело мляко и ние, когато отиваме на село им носим мляко, кашкавал и сирене. (7 г.)

Какво е талант?
Талантът е красота на мисълта. (12 г.)

Какво са съседите?
Съседите са хора, които живеят на едно място и когато им свърши брашното, си взимат назаем. (7 г.)
Съседите са хора, с които мама и татко се сприятеляват, за да им дадат 100 леи. (8 г.)

Какво е жаждата?
Жаждата е, когато виждаш в града какао и ти се пие, а мама не дава, защото няма да има пари за ядене. (7 г.)

Какво е мъглата?
Мъглата е дим, който отива на небето, защото тук вече няма място. (7 г.)
Мъглата е гъста светлина, през която човек не може да вижда. (9 г.)
Мъглата е светла тъмнина. (5 г.)
Мъглата е замръзнал вятър. (7 г.)
Мъглата е небе, дошло на земята. (7 г.)

Какво е небето?
Небето има два вида облаци. Тези, които се движат нощем се наричат нощари, а дневните – денари. (5 г.)
Небето се разхожда високо и се огъва. (7 г.)

Какво са микробите?
Микробите са много малки бръмбарчета, които се крият. Те виждат, че си си купил картофи, скачат върху тях и ако не ги измиеш, умираш. (7 г.)
Микробите влизат в човека и там оставят всякакви мърсотии, защото са им мръсни краката и така човек се разболява. (7 г.)

Как светят светулките?
Светулките имат мъничко коса и газ и джуджетата им дават огън да се запалят. Светулките не умират, те светят докато изгасне огъня и когато им порасне още коса пак светят. (10 г.)
Светулките могат да светят, защото са късчета от звезда. Когато умре човек, пада звезда и от тази звезда се раждат светулки. (10 г.)
Светулките са мънички, имат лампа и ходят при хората, които сънуват, осветяват ги с лампата, за да видят какво сънуват. (7 г.)

Защо някои охлюви имат къща, а други не?
Някои охлюви имат къщички, а други не защото през 1800 година, когато се появили каналите, направени от човека в градовете, някои охлюви си изоставили къщичките и започнали да живеят там завинаги. Другите живеят по градини и ливади. (12 г.)
Някои охлюви имат къщички, защото са яли мазилка. (12 г.)
Някои охлюви си имат къщички, защото са спестявали, не са яли картофи, а само цветя и така с времето си построили къщички. (7 г.)

Дали звездите и светулките си говорят нещо през дългата нощ?
Звездите питат малките светулки какво правят през късия си живот, а светулките се чудят какво ядат звездите, че живеят толкова дълго. (12 г.)

Защо някои паяци имат кръстче на гърба си?
Защото са свещеници на паяците. (7 г.)

Защо диригентът маха с ръце и пръчица, когато дирижира?
Диригентът има пръчица, защото е грозно да показва с пръст на контрабасиста накъде отива симфонията. (10 г.)

Защо всички хора не говорят един език?
Ако всички говорят един език, биха се объркали улиците, а всички хора биха отишли в страната, която е най-хубава. (7 г.)

Защо сънуваме?
Сънищата са, за да можеш да спиш. Тъй като очите непрекъснато виждат нещо, искат и нощем да виждат. (7 г.)
Сънищата са за това, когато почине баща ти, да можеш да го виждаш. (7 г.)
Сънуваме, за да не скучаем нощем. (7 г.)

Защо млякото е бяло, а не зелено като тревата?
Млякото има бял цвят, защото човекът не би ял, ако кравата би направила простотията да си оцвети млякото в синьо или зелено. (7 г.)
Млякото е бяло, защото през зимата, когато няма трева, кравата яде хартия. (7 г.)

Защо кръвта се движи из човешкото тяло и не спира?
Кръвта се движи из тялото, за да хване микробите и да ги удави. (6 г.)

За какво са веждите?
Веждите са, за да държат челото високо и да не пада върху очите. (6 г.)

Какво яде дървото, за да порасне толкова високо?
Човек не расте толкова голям, когато пие вода, защото я изкарва навън.
Дървото расте високо, когато пие вода, защото не пишка. (7 г.)

За какво се използва дъвката?
Дъвката е хубава, когато ни се прииска да изядем нещо и не можем, а мама ни купува дъвки. (6 г.)

Ако тирантите държат панталона, кое държи вратовръзката?
Вратовръзката е направена да се бесят мъжете и някой друг да им взема гаджетата. (9 г.)

На вратата на сърцето на някой трябва да се молим, да нахлуем или да чукаме?
На вратата на сърцето на някой не трябва нито да чукаш, нито да нахлуваш, нито да се молиш, а само да пееш. (11 г.)

На какъв език се говори в Рая и Ада?
В Рая говорим тих език, а в Ада на румънски.
В Рая и Ада не се говори на нито един език, защото вече всичко е казано преди да стигнем там.