2008/12/18

Upsurt Doping Test

http://www.youtube.com/watch?v=BgDF5j4oT7Y

2008/10/30

big brother

Да. Гледам.
Не. Не коментирам.
Други неща са ми интересни, не обичайно обсъжданите.
За пръв път днес влязох в сайта им и прегледах форума.
И веднага открих нещо важно. Коментар:

В публичен дом се мълчи.

Като в храм. Като в болница. Като в дом на покойник.
Харесва ми.

2008/10/18

Ина Григорова

Фотограф: Цветелина Ангелова
http://www.capital.bg/show.php?storyid=566285

Колко обичах думичките на тази жена.

2008/10/11

Най - дългото пояснение

Братовчед на американския президент Джордж Буш е сред виновниците за дълбоката финансова криза в САЩ, която торпилира и глобалните фондови пазари, съобщава агенция “Новости”, цитирайки доклада за фалита на 158-годишната инвестиционна банка Lehman Brothers на председателя на Комисията за надзор и реформи на правителствената дейност на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, конгресменът-демократ от Калифорния Хенри Уоксмън


2008/10/07

Спри да натискаш шибания педал на смъртта, 2 част

http://www.consumershero.com/

Спри да натискаш шибания педал на смъртта

Веднъж минах с колата на червен светофар. Веднъж карах след като бях пила. Много. Създавала съм много предпоставки за инцидент, в началото, когато бях нов шофьор. Не винаги съм спазвала правилата за движение по пътищата. Вече не го правя. Правя само дребни нарушения, за които съм преценила, че не застрашават живота ми, както и живота на хората около мен. Като пешеходец често съм пресичала на червено. Един ден стоях на светофара и до мен стоеше дете. Прецених, че няма коли и понеже бързах преминах на червен светофар, без да се замисля. Когато стигнах до отсрещния тротоар, видях, че детето беше пресякло заедно с мен на червено. Стана ми много гадно. Оттогава не пресичам на червено. Дори да няма деца наоколо. Побеснявам, когато някой влезе в насрещното, за да не чака няколко минути в задръстване. Псувам, когато някой направи 10 опасни маневри, за да подмине 4 коли и да застане пръв на светофара. Правя го защото не искам да умират хора. И ти ще внимаваш повече, ако си стоял един месец в “Пирогов”, всеки ден, между 12.30 и 13.30 пред Централна реанимация, ако си видял условията там, ако си гледал лицата на хората около теб и вечните им въпроси: “Дойде ли в съзнание?”, “Колко време ще е в кома?”, “Диша ли сам?” и още, и още, и още. Ще ти пука, ако знаеш цените и размерите на памперсите за възрастни, и всяка седмица си купувал все по – малък номер. Ако си купувал мокри кърпички, но не за един живот, който започва, а за такъв, който си отива. Знам, че не ти пука и е далече от теб. Но всеки ден може да умре и някой, когото обичаш. И ще се случи докато ти си миеш зъбите. А за спомен ще ти остане ето това:

2008/09/29

Репортаж от мястото на събитието

Добър вечер, драги читатели!

Имам сензационна новина. Тази вечер ми спряха топлата вода. В началото това не ме притесни особено, но ми стана крайно неприятно, когато установих, че нямам бойлер. Живея отскоро в тази квартира и не се бях заглеждала. Имам два варианта. Да се пъхна на кратка програма в пералнята, тя сама си топли водата, или да си сгрея вода в термоканата и да се изкъпя. Няма страшно и няма причина за паника. Аз съм живяла във Враца при режим два часа без вода, после един без ток. Не се плаша лесно. Когато гледахме сериала "Докато свят светува", през първия половин час комшиите от съседния блок ни идваха на гости, после при нас спираше тока и ние тичахме да догледаме втората половина у тях. Оцелявам при всякакви условия. Живея в "Овча купел". Ако някой го закъса много, да ми пише. Ще му предоставя термоканата за няколко часа безплатно. Ако пък и вие сте от същия квартал и имате топла вода, дайте си адреса, ще се изкъпя у вас. "Некъпан в нужда се познава" и "Топлофикация forever" са новите лозунги, които от утре ще крещя с измитата си със студена вода уста.
Лека нощ, да спиш в леген и да сънуваш къпана мен!

2008/09/14

Първо ваксина, после свирка

Чета днес в gbg.bg и netinfo.bg ей това. На фармацевтичните компании трябва да им се признае, че стават все по-изобретателни в опитите да си пробутат ваксината. Пфу.

Оралният секс - по-вреден от алкохолизма и пушенето

Той значително увеличава опасността от рак на гърлото, както и от заразяване с папилома вирус - една от причините за рака на маточната шийка, сочи британско изследване

10.09.2008

Оралният секс е по-вреден от алкохолизма и пушенето. Според британски експерти той води до злокачествени заболявания по-често, отколкото злоупотребата с цигари и алкохол.

Оралният секс значително увеличава опасността от рак на гърлото, както и от заразяване с папилома вирус - една от причините за рака на маточната шийка, сочи тяхно изследване.

Конкретните цифри, цитирани от Би Би Си, гласят, че при жените и мъжете, които са правили орален секс с повече от шест партньори, този риск се повишава най-малко 8,6 пъти.

Същата опасност при пушачите нараства три пъти, а при злоупотребяващите с алкохол - два пъти.

Учените уточняват, че заразяването с папилома вирус не е 100%, но при тези, които са се заразили, рискът от поява на рак на гърлото се увеличава 32 пъти, като нерядко се засягат и сливиците и езика.

До този момент в медицината се застъпва мнението, че цигарите и алкохолът са основните причини за повишения риск от рак на гърлото.

Британските специалисти препоръчват като предпазна мярка използването на презерватив и ваксинация срещу рак на маточната шийка, която е доказано ефективна в 98% от случаите.

2008/09/06

събота

В събота отивам до супера

и слушам Уикеда

и плащам кабелната

и съсипвам закуската

и говоря по скайп с белгия

за раждането във вода

и разни други неща

и крещя по телефона

на враца и на една жена

и съм зла и съм обидена

и котката ме хапе по краката

защото крещя

и прочитам:

„Душата на омъжените жени прилича на холандско сирене.

Тялото на омъжените жени - нива на баир.

Чувам как собственикът върви и псува тази крива нива.”

и мъжът ремонтира колата

и пия второ кафе в шарена чаша

и после ще съсипя

една скумрия

и ще се посмеем

над чашата с бира

как все прецаквам храната

и всичко е точно такова

каквото трябва да бъде

в събота.

2008/08/29

Хитър Петък

Петък, ясно защо.Хитър той е, защото реших да го започна с няколко вдъхновяващи думички.

В живота на всеки образован човек идва време, когато той стига до заключението, че завистта е невежество, че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме – за добро или зло – такъв, какъвто е.... Добродетелите са по-скоро изключение, отколкото правило.... Моят живот си е за мен самия, той не е спектакъл. Няма разлика дали върша или се въздържам от действия, считани за прекрасни. Смело кажете това, което си мислите още сега, а утре смело кажете онова, което ще си помислите утре, дори да е в противоречие с днешното. „А, но няма ли да бъдем погрешно разбрани?“ Толкова ли е лошо, питам аз, да бъдете разбрани погрешно? Питагор е бил разбиран погрешно, и Сократ, и Исус, и Коперник, и Нютон. И всеки чист и мъдър дух. Да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран.... Вярвай в себе си – всяко сърце вибрира при звука на тази метална струна. Приеми мястото, отредено за теб от божественото провидение, приеми връзките между събитията.... Гласовете, които чуваме в самота, затихват, щом навлезем в света. Обществото навсякъде е в заговор срещу човечеството в лицето на всеки един от членовете му. Обществото е акционерно дружество, в което участниците се договарят, с цел осигуряване хляба на всеки акционер, да подчинят свободата и културата на интереса. Най-търсената добродетел се оказва конформизмът. А конформизмът не търпи реалности и съзидатели, той предпочита имена и навици.... Великият човек е този, който и насред тълпата запазва своята независимост и самота.
Ралф Уолдо Емерсън, от Уикипедия

2008/08/16

В моя ABSOLUT – ен свят

Щях още тази вечер да си приготвя багажа и понеже не мога да нося много неща щях да взема само най-важните.Четката за зъби, розовите гащи и всички сини тениски, котката-Касиел Гад Зеева, тефтерът със стихове и малко музика.

И утре първо ще отида да гледам някой разтърсващ театър, за който после да мисля часове наред.

После ще си купя книга, която мечтая да прочета от години.

Ще отида в заведение, в което никога не съм ходила, ще си поръчам бира и ще почета.

Ще се запозная с непознат.

Ще напиша любовно писмо на най-добрата си приятелка на хартия и ще й го пратя по пощата.

Ще изям една вкусна българска лютеница.

Ще се обадя на татко, за да му кажа, че го обичам и ще му благодаря за всичко.

Ще отида на края на града и ще напиша на табелата с името му Сбогом, досаднико!

Ще се върна в родния си град, ще разцелувам всичките си стари приятели и ще им кажа, че не съм забравила нищо.

Ще се опитам да престана да се страхувам.

Никога няма да приемам нещо, ако то има крайни срокове.

Ще отида в някое родопско село, ще живея при дружелюбна стара баба и ще се науча да тъка килими.

Ще напиша текст на песен и ще я пратя на конкурс.

Ще се напия с непознати и без да ме е срам ще се разплача пред тях и на следващата сутрин ще си тръгна без да помня нищо.

Ще прескоча отново онази река през която ме пренесе дядо ми когато бях на 5.

Ще открия онова момче, в което бях влюбена когато бях на 15 и ще му кажа ти беше най-голямата ми любов.

Ще си купя китара и ще се науча да свиря на нея.

Ще си оправя зъбите, за да мога най-после да се усмихвам широко

Ще се влюбя неразумно за последен път.

Торбътъ с лафове на Рьенито от Велико Търново

Никък не мъ слуша глъвъта.

Я ми дай оная разтурената* бутилка.

*разтурена - отворена

Панталона – ръб, косътъ – гел, музиката – сватба.

Някой друг

През целия си живот търсим някого, понякога го намираме, понякога не успяваме.После търсим начин как да не прекарваме времето си с него, понякога не се налага защото си отива сам.Ако остане, започваме да удължаваме работните си часове, създаваме нови приятелства, задържаме се все по – често и все по – дълго в кръчмата, радваме се когато отсъства, искаме да излизаме само по „женски’’ или само по ‘’мъжки’’, изолираме се все повече от общуването с другия като го заместваме с телевизия, интернет или какъвто там заместител си открием на разговоренето.

Що за нелогично устроени същества сме?

Искаш нещо, намираш го и търсиш начин как да не ти се случва често.Превръщаме доскоро желаните разговори във всекидневник, който информира само за фактите от деня, за работата, за тоалетната хартия, която трябва да се купи, за нищо интересно.

Били ли сте в прохладна лятна вечер на някой язовир?В петък или събота. Виждали ли сте 100 – 150 мъже зарязали въдиците, седнали покрай огньовете, сладко бърборещи до касите с бира.И нито, ама нито една жена.

Защо?

Ще кажете, че жените не обичат такива места, хапят ги комарите.Дааа, ама вече има „Аутан”.

Няма жени защото не са поканени.

Мъжете на 25 – 35 - 45 – 55+ не искат да са вкъщи с момичетата си.Освен, че не искат да са у дома с тях, не искат и навън да са заедно.

Ако върнем лентата 5 – 10 – 20 години назад ще видим съвсем друга картинка.

Същите тези момчета с онези момичета, от които сега са избягали, седят в един бар.В петък вечер, след залез слънце, седят заедно и се смеят на нещо.Гледат се в лицата, ръкомахат, вкарват актьорски умения, стават малко по – умни.И поръчват по още едно с надеждата да удължат точно този момент.После какво се случва не е толкова важно.Важен е точно този момент – на разговорите, на онова време, в което затваряте кръчмата заедно защото искате още и още.И не ви стига.

Жените не ходят по язовири.Те си имат своите ‘’женски’’ кафета, пазарувания, излизания на по квото там пият.Ако у дома говорят само за бита, работата, хлебарките, мокета, то попаднали в нова компания изведнъж започват да излизат от амнезията и си припомнят, че са чели книги, ходили са на концерти и са имали ужасно забавни случки.

И си поръчват още едно, за да удължат момента.На разговорите.След залез слънце.

Той и тя.

Са на различни места и правят еднакви неща, но с различни хора.Неща, които преди са правили заедно.Сега вече не.

Защо?

Защото вече си разказал всички забавни случки в живота си.Защото си обсъдил всички книги, които си прочел.Защото си споделил всички мнения за света, Вселената и всичко останало.И не си интересен за другия.Защото не те провокира да си интересен, да се напънеш и да си забавен.Защото ако кажеш нещо смешно, другият може да го продължи.Ако разкажеш история, другият вече я знае и му става досадно.

Нали сме близки с тези, за които знаем всичко.Нали споделяме с тези, които ни познават добре.Нали не бихме живяли с някого когото познаваме от 3 дни.Нали толкова се радваме на старите си приятели, които не сме виждали точно заради общите спомени, които може да си разкажем.

Защо, всъщност, близостта отдалечава?

Защото няма какво да доказваш.Всеки от нас, когато хлопне входната врата, започва да играе роля.На служител, на гражданин в градския транспорт, на спокоен, нахален, справящ се, на весел, на зъл, на опониращ.Особено ако трябва да се презентираш пред нови хора, в нова компания или на ново място.Всяка такава ситуация ти дава възможност да пренапишеш автобиографията си.Да станеш такъв, какъвто ти се иска да бъдеш.Никога да не са те унижавали в училище, никога да не си бил/била дебел/а, никога да не си бил обикновен, ежедневен, скучен, с мръсна коса, уволняван, досаден, депресиран, агресивен, избухлив, дребнав, космат, смотан, безпаричен, отчаян, глупав, високомерен, зъл, подъл....

Навън можеш да не си всичко това.Можеш да си обратното.

Вкъщи не е необходимо.А и няма как да се представяш за нащо различно от това, което си в ежедневието си.Не и пред този, които те вижда всеки ден, преди да си се облякъл за работа.

Вкъщи не искаш да играеш роли.Искаш да си починеш.Да те оставят на мира.Да влачиш уморени крака и рошава глава.Да няма нужда да си онзи другия.Да не те харесват заради добре съчетаните детайли в облеклото, отговорните и интелигентни решения, вечната усмивка и готовността винаги да се пошегуваш, интересните неща, които ти се случват, креативността ти, красотата ти, материалното или социалното ти положение, духовитостта.

Вкъщи ако искаш да демонстрираш материално положение, купуваш скъпа пералня.Ако искаш да си отговорен, викаш техник, когато се счупи нещо, не го оставяш повредено месеци наред, ако искаш да си забавен се ебаваш с рекламите, ако искаш да си красив си бръснеш краката, респективно брадата, ако искаш да си креативен, боядисваш артистично вратата, ако искаш да си интелигентен си поставяш книгите на лавицата в хола или купуваш книга всяка седмица.

Затова е.

Затова бягаме.Не от другия.От себе си.

Отиваме навън, за да се правим на някой друг.Не защото другият ни е скучен.

Отегчени сме от себе си.За малко.За една въдица време.

Лесно е да живееш с този, с когото си лягаш.Трудно е да се будиш всяка сутрин със себе си.

2008/07/25

Не забравяй луканката!

Голяма врътня около тази луканка.Първо да я купиш, после да я пренесеш до Белгия, след това да й намериш подходяща кутия от обувки и да я замаскираш добре, да поставиш кутията до другите подаръци, луканката в хладилника, предвидливо да сложиш "reminder", за да не я забравиш и накрая убедително да отричаш пред получателя, че си сложил хранителен продукт в старателно опакована кутия за обувки.

2008/07/05

В началото на годината, във времето когато отваряш бакалския тефтер, плюнчиш пръста и започваш да равносмяташ, знаех, че нещо ще се промени.Може би не тази година, след време, не знам кога.Но бях сигурна.Едно мъгливо усещане беше.Знаех, че ще изкристализира някога, някъде във времето.Представях си ГО като някаква промяна, разумна такава.Да спра да обичам алкохола, да започна да се храня здравословно, да пътувам, нещо да правя различно.Представях си едно време на спокойствие, тихост, нови нещенца, които ме радват.

Случи се.Не каквото очаквах, нищо общо.

Животецът, тази дребна гадинка, с цинизма си, с иронията, с извратено си чувство за хумор, реши, че трябва да ми размести пластовете.Станал е една сутрин, избърсал е лигата от устата си, разтъркал сънено очи, прозял се шумно, погледнал в папка „to do за деня и го свършил.Между кафето и сутрешното задръстване.Между осем и десет.

Качи го в колата, сложи му колана и го размаза на пътя.Държа го един месец, точно един месец.Колкото да успеем да му кажем важните неща, колкото да му отвори няколко пъти очите, за да ни види и да се развълнува.Точно един месец.Пет часа и двадесет и пет минути по – късно го уби.

Пътувах в метрото.Между две метростанции телефонът ми започна да вибрира.Дълго гледах името на дисплея и не исках да вдигна.В последния месец много се стрясках когато ми звъняха непознати номера.Този, обаче, беше познат.Твърде познат номер, който никога не ми звъни по това време.Слязох на „Опълченска”, купих си бутилка вода и носни кърпички, седнах близо до подлеза, пих вода и плаках.На голямото кръстовище колите свиреха с клаксони, набиваха спирачки, а аз седях, пиех вода и плачех.

Толкова.

Важните неща щяха да ми избодат очите.От факта колко са близо до мен.Лицата на хората изплуваха от мъглата и отново добиха очертания.Работата ми направи дълбок поклон пред тях и се отдръпна смирено.Кръчмата стана безинтересно място, ако не е споделена с ОПРЕДЕЛЕНИ хора.Вкъщи отново стана любимо място.Някой в мен просто хлопна обидено вратата и си тръгна.И се появи друг.Който повече прилича на мен.И съжалява за някои неща.

Понякога се втренчвам в лицето на малката му дъщеря, опитвам се открия неговите черти или поне част от тях.Глупава работа.Ако не направиш някои неща навреме, никога няма да ти се случат.Колко неща съм пропуснала докато безотговорно съм се мотала между офиса и безмислените си амбиции.Колко спомени съм откраднала като не съм им позволила да ми се случат.Какво по – важно правех?Не си спомням.

Промяната се случи.Времето на спокойствие и тихост настъпи.Докато запалвам цигара и я слагам на гроба му.Няма по – тихо време и по – мълчалив ритуал.И по – отвратителен.

Един от трудните уроци, заради които ти се иска да псуваш и да разкъртиш това противно място – светът.Това, което правиш, е да откъртиш една въздишка, да си измиеш зъбите и да отидеш на работа.Я стигнал, я не.

2008/06/23


Котките имат прекрасно отношение към живота.

Подминават го с пренебрежение.

Проявяват любопитство само към детайлите.

Подхвърчаща муха, летяща птичка.

Не му се впрягат много.

Всеки път показват колко много се радват да те видят

и те водят към паничката с храна.

Съобразяват се.

Дрискат на определените за това места.

Разгонват се и всички го разбираме.

Самопочистват се.

Подремват често.

Понякога дори си позволяват

да ти отделят внимание.

Котките отдавна са разбрали

кои са важните неща.

Пълно безумие.

Кой би се изперчил пред целия свят да признае:

Аз съм виновен за всичко точка Бог

Нали ще го убием.

Е, все пак, не сме някакви диваци.

Ще го хвърлим във затвора

с доживотна присъда

за особено тежки престъпления

срещу човечеството.

Ха.

Дните

Съботите и неделите са дни,

които мога да преглътна.

Другите не са.

Те са джазът на живота ми.

Срядата е нищо,

Както и четвъртъкът.

Петък.

В който, за да не скочиш през прозореца,

ти е необходимо само

да люпиш часовете

преди събота.

...

От девет до пет.

Всеки ден съм нападната.

От неприятна болест.

Само в два от дните.

В края.

Се лекувам.

...

Моряците са дни,

които всяка сутрин

опъват платната

и вдигат котвата.

Изобщо грижат се

да не потъне корабът.

Така ги мразя

и ги уважавам.

...

2008/06/19

ДебелАнна

Или как да разбереш, че всичко това, което с мъка влачиш със себе си

не е богата ти душевност, а тленна плът

Изкълчваш си китката докато се опитваш да си свалиш тесните дънки, за да се изпикаеш.

Циганките в градския транспорт ти правят място: „Седни, момиче” защото мислят, че си бременна. Няма нужда, но все пак: „Благодаря, момичета!”

Гинекологът, тази гад, се заглежда повече в стрийте ти, отколкото във вагината. Алооооо,

аре всяка жаба да си знае гьола.А?

В магазина ти предлагат дънки и панталони, които с удоволствие би обуло само чудовището от Лох Нес.Оправданието:„Ми те, фирмите, пускат с големи номера само грозни модели.” Хм. Ми аз, дебелото частно лице, тогава няма да им дам парите си. Манекенки бол.Нема да умрат от глад.

Всичките ти блузки са от модела прилепнала – само – на – циците –другото – нека – се – вее.

Как защо?Прикриват ти шкембето.Наричат се „блузи за дебели момичета”.

Не си се качвала на кантар от години.Защо сама да си даваш поводи за самоубийство?

Мъжете НАИСТИНА искат да ти бъдат само приятели.

И накрая.

Бонус.Чисто нови, големи гърди, без хирургическа намеса.Малко са неудобни, пречат, искат нов сутиен, някак показно се държат, но имат предимство.Не си накапваш дрешките, щото трохите ти падат в пазвата.

2008/06/13

Селановска руска синя.

Мелник

Билборд на Главната в Мелник.
От Емо.
Това е Касиел Гад Зеева след разкъртващ работен ден.
wc мишена

2008/06/01



Стандарт

Всеки втори български мачо гълта виагра, за да е по – сигурен в леглото.Това сочи проучване сред фармацевти от 400 аптеки в цялата страна.Изследването е проведено в рамките на националната кампания за мъжко сексуално здраве “Пламък за секс”.35 на сто от силната половина пък нямат проблеми с ерекцията, но пият стимуланти, за да се представят повече от добре, обясни проф. Витан Влахов.Други 20 на сто от анкетираните са заявили, че хапчето е за по – голямо удоволствие.

Медикаментите обаче се вземат основно заради нарушена еректална дисфункция.

Момчета, вярно, че ви искаме надървени, но преди всичко ви искаме живи.Я се стегнете!

А относно проучването и достоверността му : ако твърдите, че всеки втори българин страда от, ъъъ, как го казахте “еректална дисфункция”, то личният ми опит показва, че това не е вярно.Нито всеки втори, нито всеки трети, нито всеки четвърти....да не продължавам.Или съм извадила невероятен късмет, или нещо бъркате.

2008/04/06

Върни си ми хладилника!

През 2007 година са сключени 29 640 брака, което е с 3 000 по-малко от предишната година.
Броят на регистрираните разводи за 2007 е 16 374.
Над 50% от децата, родени миналата година, са от родители, които нямат юридически брак.
Това означава, че все повече двойки предпочитат да не се обвързват официално.Това са хора, които нямат представа какво изпускат.Ето само няколко от приятните моменти:
Добре дошли в обредния дом.Там никой не би искал да прекара повече от 30 минути.Лелките, които провеждат церемонията са облечени с костюмчета на сервитьорки от соцресторант, в унисон с дърворезбит и тежката атмосфера, запазила духа на зала за партийни заседания, отпреди 1989 година.Монотонните им гласове допълват картинката, а бабите се просълзяват от медените им думи.
Залите са задушни и през лятото не се диша в тях, в по-големите градове двойките минават на конвейр, за да има време за всички.
Когато всичко това приключи отпред чакат просяци, или оркестри, които щеш не щеш, ти свирят на ушенце кръшни ритми и трябва да им дадеш пари.А на сватба никой не отказва.
Целта е, след това да отидете в най-лъскавия, според представите и възможностите ви ресторант, и да нахраните и напиете познати и непознати.И всичко това срещу немалка сума.
Но традициите не са това, което бяха, както казваха в една реклама.
Двама човека живеят заедно, обичат се или тихо се мразят, приятелите им знаят, роднините също.Следователно са заявили пред света, вселената и всичко останало, че възнамеряват да споделят битието си, да си делят сметките, радостите, болестите и тоалетната чиния.Не смятат за необходимо да ходят някъде, да се подписват пред държавата и да й обещават, че ще се обичат цял живот. Достоверно ли е на 20 години да застанеш пред 50 човека и уверено да заявиш, че в следващите 50 години няма да помислиш за друг?
Днес е въпрос на избор.Ако ти се носи бяла рокля и ти се хвърля букета, хукваш към ритуалната зала.Ако не, си оставаш вкъщи или отиваш на екскурзия в Египет, или си купуваш нов хладилник, които свири Кармен на Жорж Бизе, когато червените чушки в хладилника се развалят.
Докато слушате доволни Кармен и дояждате вчерашните пълнени чушки с боб, ви се ражда дете, купувате панелна гарсониера в “Дружба 2” и сменяте повреденото гумено сУединение на иначе чисто новата 10 годишна пералня
Един ден, обаче, хладилникът започва да свири “Кармен”, явно чушките трябва да се изхвърлят, но нито един от двамата не му се занимава.Той гледа много важен мач, тя току-що е била на маникюр, за който е платила 60 лева.И започва скандал.Накрая той се връща при майка си, тя се обажда на най-добрата си приятелка.
Дотук добре, но остават няколко важни въпроса: при кого ще остане детето и кой ще вземе хладилника, който пее.
Другата дилема е как да си разделят гарсониерата.Има няколко варианта:
1.Продават гарсониерата и разделят парите.Тя отива на спа хотел в Троян, за да се възстанови от раздялата, той си купува golf тройка с климатик и радио-касетофон;
2.И двамата живеят в апартамента, тя в хола, той в коридора и кухнята, тоалетната е обща;
3.Съдят се 15 години, тя печели делото, след което продава жилището, за да плати таксите на детето в университета.
Не е ясно на кого е жилището, дори да са го изплащали двамата.Най-вероятно ще остане на този, на чието име е купен.Просто те нямат законово установени отношения.
Можеше и да не се стига до такива ситуации, ако имуществените отношения и правата и задълженията, свързани с детето, бяха предварително определени.
Такава е идеята и на проекта за промени в семейния кодекс.

Ако такъв закон съществуваше как щяха да са регламентирани взаймоотношенията на двойката с хладилника и панелното жилище?
-нямаше да е необходимо мъжа да припознава детето, за да бъде то негов законен наследник или да има право на издръжка
-нямат нужда от допълнителни свидетели и роднини, когато подписват договора за фактическо съжителство
-този договор има правно значение при определяне на бащинство и имуществени взаймоотнояения
-двамата подписали такъв договор се ползват със същите привилегии като семейните двойки.Ако двамата с хладилника отидат заедно в банката да теглят кредит за панелката в Дружба 2, там ще признаят и доходите на двамата, сега ако нямате брак, доходите ви се приемат отделно
-фактическото съжителство може да се разтрогне, като само единият от двамата подаде молба
Какво се променя при омъжените двойки?
-можете да подпишете брачен договор, в който двамата съпрузи могат да определят имуществените си взаймоотнояения преди или по време на брака, както те решат за правилно, а не както законът определя
-облекчена процедура за развод, отпада определянето на виновен за развода
-не е необходимо да са минали три години от сключването на брака, за да можете да се разведете

Дали има смисъл от тези промени?
Отговорът може да откриете в регистрите на съдилищата.И в банковите сметки на адвокатите

2008/04/01

Бяло.
Небето е бяло.
Птиците горе са бели.
И въздухът бял е.
Лепкаво-мокър от страсти.
Издишваш и вдишваш.
В душата е бяло.
Мъглата е бяла.
Фенерите бели разпръскват мораво-бяла светлина
по нощните улици.
Зад бели стени се чуват шепотно бели стенания.
Бяла е музиката.
Ходилата са бели.
Разходките-сладникаво бели
нюанси на бялото.
Сърцето е бяло.
Бесният пробег във вените-бял.
Туптиш с пулса на другия-бял.
Зората е бяла.
Раздялата-синкаво бяла с мръсни оттенъци.
Тъгата е бяла.
И тежка.
Като все още неизстискан бял облак.
Покривай ме със черните воали на твоето невръщане.
Пердетата висят надолу
във чест на лошите ми чувства.
Дантелите по мен плющят от ревност,
която ти е чужда.
Нощта е подозрителна и иска жертви,
сякаш с нещо съм и длъжна.
Не се боя от нея.
Ти успя
да нарисуваш в мен
най-страшните среднощни ужаси,
наръфани като сърцето ми луни,
нахапани до болка женски устни,
изтри от паметта ми всички случки.
Не ме докосвай дълго,
така че да крещя когато го направиш.
Не спирай през деня да ме рушиш,
нощта е мащеха, която ме създава.
Земята отдавна поглъща люспите,
останали от смъкнатата ми стара кожа.
Взе ги всичките.
Стара и сбръчкана
под нозете ми
я чух как ги сдъвка и се оригна доволна.
С какво удоволствие се измъкнах тогава
впечатлена от новото тяло-лъскаво,
което отхвърли онзи античен парцал-мъдростта ми.
А сега ми е жал.
В тази стара обвивка,
уж износена и до болка втръснала,
е живяло по едно ДНК,
не е имало кой да го събуди,
то да се разкрещи
и да им разкаже за мен
и всички неща, които са ми се случили.
Да кресне горкото:
Да не съм ти като онова сиво палто-душата ти,
което забрави в една мразовита утрин.
Ново съм като току-що заздравяла рана,
мъдро като онези два-три романа,
които все препрочиташ и имам много таланти.
Остави ме на теб.
Трябва само да ме разбереш.
Да бе!И аз все това разправях,
но никой не ме изчака.
Затова сега те изхвърлям.
И заради въпросната сутрин.

2008/03/31

sweet dreams

Страстта утихва, но обичта не изчезва.
Трансформира се.
Става тиха, на пластове се стеле в душата ти.
Като изпрано в реката мокро сукно, което сгъваш на брега.
Ред след ред, метър по метър.
Поставяш първия слой, издърпваш го, навеждаш се, после го прегъваш, връщаш се в началото, внимателно, с две ръце го държиш изпънато.И така дълго време повтаряш същото.
Хубаво е бавно и с удоволствие да трупаш обич в себе си.
И той да не знае.
Дано във Вселената да има равновесие.
И тези мои бавни вътрешни размествания да правят съня му спокоен.

sweet dreams

Странно е как страстта утихва.Прилича на дълго и болезнено взиране в Слънцето.Когато отклониш поглед, чувстваш отмора и приятно облекчение.
Или когато дълго се взираш в плат с малки квадратчета-сетивата се объркват и светът се разлюлява пред очите ти.
Когато страстта утихна в мен, точно това си помислих.Може би, сърцето ми се е изморило от дългото взиране, свело е поглед и е утихнало.
Чувствах облекчение и приятна умора.
Да се похабиш от обич и накрая да си щастлив, че ти е минало.
Каква ирония.
Като живота.

sweet dreams

Искаш ли тази вечер да си прахосаме джобните пари?
Не мога.На работа съм.
На следващата вечер получих sms:
Е, ще ги прахосваме ли?

"Ало бе, ти кой си?-пита ме по телефона някой неизвестен.
Не знам-му казвам уморена.
Абе, некой те е скапал-констатация здрава.
Така е, но не го познавам-нездраво отговарям."

Страстта ми е суха вейка, заключена между мъртвешки пръсти.Въртя я, разглеждам я от всички страни.Не прилича на страст, на есен прилича.На есен и на смърт.Няма как да й вдъхна живот, но и няма как да я забравя.Мога да я изям, да я сдъвча и изплюя-ще залепне като досадна дъвка по подметките ми.
Да я скълцам на малки парченца-ще паднат в пръстта и ще пуснат корени.
Да се направя, че не съществува не мога.
Да я уталожа, не ми позволяват.
Тогава какво?