2008/04/06

Върни си ми хладилника!

През 2007 година са сключени 29 640 брака, което е с 3 000 по-малко от предишната година.
Броят на регистрираните разводи за 2007 е 16 374.
Над 50% от децата, родени миналата година, са от родители, които нямат юридически брак.
Това означава, че все повече двойки предпочитат да не се обвързват официално.Това са хора, които нямат представа какво изпускат.Ето само няколко от приятните моменти:
Добре дошли в обредния дом.Там никой не би искал да прекара повече от 30 минути.Лелките, които провеждат церемонията са облечени с костюмчета на сервитьорки от соцресторант, в унисон с дърворезбит и тежката атмосфера, запазила духа на зала за партийни заседания, отпреди 1989 година.Монотонните им гласове допълват картинката, а бабите се просълзяват от медените им думи.
Залите са задушни и през лятото не се диша в тях, в по-големите градове двойките минават на конвейр, за да има време за всички.
Когато всичко това приключи отпред чакат просяци, или оркестри, които щеш не щеш, ти свирят на ушенце кръшни ритми и трябва да им дадеш пари.А на сватба никой не отказва.
Целта е, след това да отидете в най-лъскавия, според представите и възможностите ви ресторант, и да нахраните и напиете познати и непознати.И всичко това срещу немалка сума.
Но традициите не са това, което бяха, както казваха в една реклама.
Двама човека живеят заедно, обичат се или тихо се мразят, приятелите им знаят, роднините също.Следователно са заявили пред света, вселената и всичко останало, че възнамеряват да споделят битието си, да си делят сметките, радостите, болестите и тоалетната чиния.Не смятат за необходимо да ходят някъде, да се подписват пред държавата и да й обещават, че ще се обичат цял живот. Достоверно ли е на 20 години да застанеш пред 50 човека и уверено да заявиш, че в следващите 50 години няма да помислиш за друг?
Днес е въпрос на избор.Ако ти се носи бяла рокля и ти се хвърля букета, хукваш към ритуалната зала.Ако не, си оставаш вкъщи или отиваш на екскурзия в Египет, или си купуваш нов хладилник, които свири Кармен на Жорж Бизе, когато червените чушки в хладилника се развалят.
Докато слушате доволни Кармен и дояждате вчерашните пълнени чушки с боб, ви се ражда дете, купувате панелна гарсониера в “Дружба 2” и сменяте повреденото гумено сУединение на иначе чисто новата 10 годишна пералня
Един ден, обаче, хладилникът започва да свири “Кармен”, явно чушките трябва да се изхвърлят, но нито един от двамата не му се занимава.Той гледа много важен мач, тя току-що е била на маникюр, за който е платила 60 лева.И започва скандал.Накрая той се връща при майка си, тя се обажда на най-добрата си приятелка.
Дотук добре, но остават няколко важни въпроса: при кого ще остане детето и кой ще вземе хладилника, който пее.
Другата дилема е как да си разделят гарсониерата.Има няколко варианта:
1.Продават гарсониерата и разделят парите.Тя отива на спа хотел в Троян, за да се възстанови от раздялата, той си купува golf тройка с климатик и радио-касетофон;
2.И двамата живеят в апартамента, тя в хола, той в коридора и кухнята, тоалетната е обща;
3.Съдят се 15 години, тя печели делото, след което продава жилището, за да плати таксите на детето в университета.
Не е ясно на кого е жилището, дори да са го изплащали двамата.Най-вероятно ще остане на този, на чието име е купен.Просто те нямат законово установени отношения.
Можеше и да не се стига до такива ситуации, ако имуществените отношения и правата и задълженията, свързани с детето, бяха предварително определени.
Такава е идеята и на проекта за промени в семейния кодекс.

Ако такъв закон съществуваше как щяха да са регламентирани взаймоотношенията на двойката с хладилника и панелното жилище?
-нямаше да е необходимо мъжа да припознава детето, за да бъде то негов законен наследник или да има право на издръжка
-нямат нужда от допълнителни свидетели и роднини, когато подписват договора за фактическо съжителство
-този договор има правно значение при определяне на бащинство и имуществени взаймоотнояения
-двамата подписали такъв договор се ползват със същите привилегии като семейните двойки.Ако двамата с хладилника отидат заедно в банката да теглят кредит за панелката в Дружба 2, там ще признаят и доходите на двамата, сега ако нямате брак, доходите ви се приемат отделно
-фактическото съжителство може да се разтрогне, като само единият от двамата подаде молба
Какво се променя при омъжените двойки?
-можете да подпишете брачен договор, в който двамата съпрузи могат да определят имуществените си взаймоотнояения преди или по време на брака, както те решат за правилно, а не както законът определя
-облекчена процедура за развод, отпада определянето на виновен за развода
-не е необходимо да са минали три години от сключването на брака, за да можете да се разведете

Дали има смисъл от тези промени?
Отговорът може да откриете в регистрите на съдилищата.И в банковите сметки на адвокатите

2008/04/01

Бяло.
Небето е бяло.
Птиците горе са бели.
И въздухът бял е.
Лепкаво-мокър от страсти.
Издишваш и вдишваш.
В душата е бяло.
Мъглата е бяла.
Фенерите бели разпръскват мораво-бяла светлина
по нощните улици.
Зад бели стени се чуват шепотно бели стенания.
Бяла е музиката.
Ходилата са бели.
Разходките-сладникаво бели
нюанси на бялото.
Сърцето е бяло.
Бесният пробег във вените-бял.
Туптиш с пулса на другия-бял.
Зората е бяла.
Раздялата-синкаво бяла с мръсни оттенъци.
Тъгата е бяла.
И тежка.
Като все още неизстискан бял облак.
Покривай ме със черните воали на твоето невръщане.
Пердетата висят надолу
във чест на лошите ми чувства.
Дантелите по мен плющят от ревност,
която ти е чужда.
Нощта е подозрителна и иска жертви,
сякаш с нещо съм и длъжна.
Не се боя от нея.
Ти успя
да нарисуваш в мен
най-страшните среднощни ужаси,
наръфани като сърцето ми луни,
нахапани до болка женски устни,
изтри от паметта ми всички случки.
Не ме докосвай дълго,
така че да крещя когато го направиш.
Не спирай през деня да ме рушиш,
нощта е мащеха, която ме създава.
Земята отдавна поглъща люспите,
останали от смъкнатата ми стара кожа.
Взе ги всичките.
Стара и сбръчкана
под нозете ми
я чух как ги сдъвка и се оригна доволна.
С какво удоволствие се измъкнах тогава
впечатлена от новото тяло-лъскаво,
което отхвърли онзи античен парцал-мъдростта ми.
А сега ми е жал.
В тази стара обвивка,
уж износена и до болка втръснала,
е живяло по едно ДНК,
не е имало кой да го събуди,
то да се разкрещи
и да им разкаже за мен
и всички неща, които са ми се случили.
Да кресне горкото:
Да не съм ти като онова сиво палто-душата ти,
което забрави в една мразовита утрин.
Ново съм като току-що заздравяла рана,
мъдро като онези два-три романа,
които все препрочиташ и имам много таланти.
Остави ме на теб.
Трябва само да ме разбереш.
Да бе!И аз все това разправях,
но никой не ме изчака.
Затова сега те изхвърлям.
И заради въпросната сутрин.