Барът се намираше във вътрешния двор на стара къща. Стените й бяха от потъмнял порест камък, по който лазеше бръшлян. Терасата имаше две нива, оградени от високи стени. От високите етажи на съседните кооперации се чуваха вечерните потраквания на съдове, уморени гласове, а от един прозорец кънтеше „Show must go on” на Фреди Меркюри. Масите в заведението имаха квадратни дървени плотове, очукани от чашите, юмруците и времето и заоблени ръбове от хилядите лакти, които се бяха подпирали на тях.
На по-ниската тераса седяха двама мъже. Единият имаше розова кожа и бяла коса, другият – прошарени бакенбарди и тъмна бенка над горната устна. Не говореха много. Седяха притихнали, всеки зареял поглед в различна посока. На по-високото ниво в градината седяха две момичета и пиеха бира. Руса и кльощава с къси шарени панталонки и дебело тъмнокосо момиче с лилава риза с копчета. Русата държеше на кайшка кокер шпаньол, също блондин.
В заведението влезе мъж с полицейска униформа, видя двамата мъже, бързо се качи на горната площадка и седна на масата до момичетата. Обърна се към момичето с кучето:
- Защо си му отрязала опашката?
- Не съм, така го купих от магазина, но съм чувала, че трябва да им се режат опашките.
- Не трябва. Щом природата така го е създала така трябва да си остане.
Намеси се мъжът с бенката от съседната площадка:
- Глупости. Задължително им се режат опашките защото лесно се чупят.
- Не е вярно. Режат ги, за да изглеждат кучетата по-добре, не поради някакви медицински причини.
- Да бе, заради външния вид. Режат им опашките, после им къдрят ушите. А този специално вчера го изрусиха в салона. Знам, че лесно им се чупят опашките и това създава проблеми на кучето. Четох за кокер, който си счупил опашката защото седнал на нея, а бил с наднормено тегло. И после ходил един месец с гипсирана опашка. Използвали някакъв специален олекотен гипс за кучешки опашки.
- Значи дебелите кокери – под ножа, слабите – да си веят гъза. Като при хората.
- Бях чел и за друг случай. Улична котка нападнала кокер шпаньол. Така силно му ударила опашката с лапа, че му я счупила. Оттогава горкото куче като види котка и веднага си сяда на опашката, за да я скрие. От страх.
- Добре, че не е с наднормено тегло, че да се е съсипало само. Ако не знаеш, вече със закон е забранено да им режат опашките.
- А за всяка котка счупила кучешка опашка се предвиждат от 3 до 5 години затвор.
- Има такъв закон, забранено е! Спри да говориш простотии за твоите кучета с порцеланови опашки.
Двамата мъже се бяха навели напред, всеки от своята маса и почти се срещнаха над масата на момичетата. В този момент много си приличаха. И двамата бяха мургави, от яд червенина беше избила изпод тъмните им кожи, имаха прошарени, добре поддържани коси и тъмни, пълни с гняв очи.
Дебелото момиче се опита да ги успокой:
- Какво значение има? Кучето е купено с отрязана опашка. Който и да е прав вече няма значение, освен ако не очаквате да му присадим гипсова опашка. Престанете!
Мъжете се обърнаха едновременно към блондинката и попитаха едновременно:
- Коя е тая?
- Приятелка ми е.
- Защо не я познаваме?
- Ами ние...
Не я оставиха да довърши. Мъжът с полицейската униформа продължи спора:
- Какво разбираш ти от кучета, бе? Ще им реже опашките! Дай да ти отрежем на тебе оная работа!
- Трябваше аз твоята да отрежа навремето. Щях да си спестя много проблеми.
- Доколкото си спомням имаше съвсем други намерения към оная ми работа, но не и да я режеш.
- И това ми беше грешката! Не да я режа, със зъби трябваше да я отхапя!
- Е, имаше възможности...колкото искаш.
Розовият мъж стана, взе си чантата и си тръгна. Четиримата го проследиха с поглед.
Мъжът с неотрязаната пишка попита:
- Няма ли да хукнеш след него?
- Вече не търча след мъже, мина тая.
- Нормално, преди беше по-пъргав, сега задника ти пречи.
- Не ми казвай какъв съм бил преди! И не ми казвай след кого да тичам! Това не е твоя работа. А задникът ми все още е стегнат като билярдна топка, но ти никога вече няма да го разбереш. Но пък имаш разкошния разплут задник на жена си. Всяка втора събота от месеца.
- Да й ядеш гъза на жена ми!
- Свинско не ям. Аз да не съм ти!
- А не си ли?
- Първо й ядеш калоричните съботни мекици, после й ядеш свинския задник.Това ти е живота на тебе – мекици и свинско!
Още от петък ти потича лигата за тия две съботни благинки.
- Един ден и на теб ще ти потече лигата. От старческо слабоумие и немощ.
- Да, но ти няма да си жив, за да го видиш. Ще си пукнал от лакомията си в този живот. И от твърде много холестерол. Един петък, както си седиш пред телевизора и гледаш късните новини. На масата ще имаш пържоли, салата и малка кристална чашка с надпис “Paris”, пълна с ракия. И сърцето ти няма да издържи. На пържолите и на спомена за Париж.
- Поне ще умра щастлив.
- Да бе! И за какво ще си толкова щастлив? Дори няма да дочакаш съботните мекици.
- Защото ще умра преди теб. И няма да ми се наложи да преживея аристократичната смърт на кльощавия ти билярден задник!
Умълчаха се за минута, станаха и си тръгнаха едновременно, като и двамата погалиха кучето. Сблъскаха се на вратата, раменете им се допряха, погледите също. Мъжът в униформа тръгна бавно към булеварда, другият остана на тротоара и го гледаше докато не зави зад ъгъла.
- Какво беше това? – попита момичето без кучето.
- Двамата ми бащи. – каза момичето със.