На по-ниската тераса седяха двама мъже. Единият имаше розова кожа и бяла коса, другият – прошарени бакенбарди и тъмна бенка над горната устна. Не говореха много. Седяха притихнали, всеки зареял поглед в различна посока. На по-високото ниво в градината седяха две момичета и пиеха бира. Руса и кльощава с къси шарени панталонки и дебело тъмнокосо момиче с лилава риза с копчета. Русата държеше на кайшка кокер шпаньол, също блондин.
В заведението влезе мъж с полицейска униформа, видя двамата мъже, бързо се качи на горната площадка и седна на масата до момичетата. Обърна се към момичето с кучето:
- Защо си му отрязала опашката?
- Не съм, така го купих от магазина, но съм чувала, че трябва да им се режат опашките.
- Не трябва. Щом природата така го е създала така трябва да си остане.
Намеси се мъжът с бенката от съседната площадка:
- Глупости. Задължително им се режат опашките защото лесно се чупят.
- Не е вярно. Режат ги, за да изглеждат кучетата по-добре, не поради някакви медицински причини.
- Да бе, заради външния вид. Режат им опашките, после им къдрят ушите. А този специално вчера го изрусиха в салона. Знам, че лесно им се чупят опашките и това създава проблеми на кучето. Четох за кокер, който си счупил опашката защото седнал на нея, а бил с наднормено тегло. И после ходил един месец с гипсирана опашка. Използвали някакъв специален олекотен гипс за кучешки опашки.
- Значи дебелите кокери – под ножа, слабите – да си веят гъза. Като при хората.
- Бях чел и за друг случай. Улична котка нападнала кокер шпаньол. Така силно му ударила опашката с лапа, че му я счупила. Оттогава горкото куче като види котка и веднага си сяда на опашката, за да я скрие. От страх.
- Добре, че не е с наднормено тегло, че да се е съсипало само. Ако не знаеш, вече със закон е забранено да им режат опашките.
- А за всяка котка счупила кучешка опашка се предвиждат от 3 до 5 години затвор.
- Има такъв закон, забранено е! Спри да говориш простотии за твоите кучета с порцеланови опашки.
Двамата мъже се бяха навели напред, всеки от своята маса и почти се срещнаха над масата на момичетата. В този момент много си приличаха. И двамата бяха мургави, от яд червенина беше избила изпод тъмните им кожи, имаха прошарени, добре поддържани коси и тъмни, пълни с гняв очи.
Дебелото момиче се опита да ги успокой:
- Какво значение има? Кучето е купено с отрязана опашка. Който и да е прав вече няма значение, освен ако не очаквате да му присадим гипсова опашка. Престанете!
Мъжете се обърнаха едновременно към блондинката и попитаха едновременно:
- Коя е тая?
- Приятелка ми е.
- Защо не я познаваме?
- Ами ние...
Не я оставиха да довърши. Мъжът с полицейската униформа продължи спора:
- Какво разбираш ти от кучета, бе? Ще им реже опашките! Дай да ти отрежем на тебе оная работа!
- Трябваше аз твоята да отрежа навремето. Щях да си спестя много проблеми.
- Доколкото си спомням имаше съвсем други намерения към оная ми работа, но не и да я режеш.
- И това ми беше грешката! Не да я режа, със зъби трябваше да я отхапя!
- Е, имаше възможности...колкото искаш.
Розовият мъж стана, взе си чантата и си тръгна. Четиримата го проследиха с поглед.
Мъжът с неотрязаната пишка попита:
- Няма ли да хукнеш след него?
- Вече не търча след мъже, мина тая.
- Нормално, преди беше по-пъргав, сега задника ти пречи.
- Не ми казвай какъв съм бил преди! И не ми казвай след кого да тичам! Това не е твоя работа. А задникът ми все още е стегнат като билярдна топка, но ти никога вече няма да го разбереш. Но пък имаш разкошния разплут задник на жена си. Всяка втора събота от месеца.
- Да й ядеш гъза на жена ми!
- Свинско не ям. Аз да не съм ти!
- А не си ли?
- Първо й ядеш калоричните съботни мекици, после й ядеш свинския задник.Това ти е живота на тебе – мекици и свинско!
Още от петък ти потича лигата за тия две съботни благинки.
- Един ден и на теб ще ти потече лигата. От старческо слабоумие и немощ.
- Да, но ти няма да си жив, за да го видиш. Ще си пукнал от лакомията си в този живот. И от твърде много холестерол. Един петък, както си седиш пред телевизора и гледаш късните новини. На масата ще имаш пържоли, салата и малка кристална чашка с надпис “Paris”, пълна с ракия. И сърцето ти няма да издържи. На пържолите и на спомена за Париж.
- Поне ще умра щастлив.
- Да бе! И за какво ще си толкова щастлив? Дори няма да дочакаш съботните мекици.
- Защото ще умра преди теб. И няма да ми се наложи да преживея аристократичната смърт на кльощавия ти билярден задник!
Умълчаха се за минута, станаха и си тръгнаха едновременно, като и двамата погалиха кучето. Сблъскаха се на вратата, раменете им се допряха, погледите също. Мъжът в униформа тръгна бавно към булеварда, другият остана на тротоара и го гледаше докато не зави зад ъгъла.
- Какво беше това? – попита момичето без кучето.
- Двамата ми бащи. – каза момичето със.
4 коментара:
Анелия Вълкова има талант да създава проза- характери, светове, образи, конфликти, обрати...
Сурова е прозата й, в търсене на стил е, но ако пише, ще става все по-добра.
Целувам те, дебелано
Сурова е защото главният й редактор спи!
невинен съм, невинеееен....
и много зает
:)
Ще ми се да те смъмря, но и аз съм прочела "Паякът" и нищо не съм ти казала, така че сме квит:)
Но повече мълчание не толерирам.
Публикуване на коментар