Не мога.На работа съм.
На следващата вечер получих sms:
Е, ще ги прахосваме ли?
"Ало бе, ти кой си?-пита ме по телефона някой неизвестен.
Не знам-му казвам уморена.
Абе, некой те е скапал-констатация здрава.
Така е, но не го познавам-нездраво отговарям."
Страстта ми е суха вейка, заключена между мъртвешки пръсти.Въртя я, разглеждам я от всички страни.Не прилича на страст, на есен прилича.На есен и на смърт.Няма как да й вдъхна живот, но и няма как да я забравя.Мога да я изям, да я сдъвча и изплюя-ще залепне като досадна дъвка по подметките ми.
Да я скълцам на малки парченца-ще паднат в пръстта и ще пуснат корени.
Да се направя, че не съществува не мога.
Да я уталожа, не ми позволяват.
Тогава какво?
Няма коментари:
Публикуване на коментар