ГАРВАН с любезното съдействие на Светли

Тази вечер сме се събрали да мълчим. Изпращаме скъп наш приятел. Гарванът. Тихият купон започва както започват шумните. Жените режат салата и им се насълзяват очите. Мъжете пекат пържоли и също им се насълзяват очите. Мълчанието ще продължи цяла вечер. Сядаме на масата, която е застлана с черна покривка в знак на скръб. Ядем и пием и тишината ни пищи в ушите. Отвън пищи виелицата. Натрупало е сняг, на котките им потъват лапите, това е нивото.
Преди година отново седяхме на същата маса, но покривката беше мръсно бяла. Гаро си поръча стандартен подарък за рождения ден:
- Много искам да си имам домашен гарван. Ще живее на двора, ще му вържа за единия крак малко гюленце, да си се разходжа свободно, без да се притеснява. Гарванът е много умно животно.
- Не искаш ли някоя по-шарена птица?
- Не, искам гарван. Повечето птици с по-приятни цветове на перата немат капка мозък в главата.
Две седмици по-късно Светли се обади:
- Днес гоних един гарван в Козлодуй. Исках да го хвана за рождения ден на Гаро. Май беше ял пращина. Беше като пиян, ходеше и залиташе. Минах покрай него с колата и той изобщо не реагира, а минах много близо. Слезнах и го подгоних, а той тича на зиг-заг, пиян на куче. И накрая се сети, че има крила и литна. 30 минути тичах след него и мислех, че не може да лети и ми е в кърпа вързан.
- ?
- Явно е набарал некъде казан с ракия и се е накълвал. Беше на кучеееее. И колегите бяха с мене и се чудеха какво става. После им обясних, че имам приятел, който иска да си гледа гарван. И те уж ме разбраха.

- А ти като добър човек се опитваш да хванеш пиян гарван сред полето?
- Да, значи ако имах некво яке да му фърла отгоре, беше мой. Но не бях подготвен.
- Мръсното копеле ти е избягало само защото си бил трезвен. Пиян гарван от пиян човек не може да избега.
- А ако го бях заловил, директно заминаваше при вас. Но ти си права. Ако аз бях пиян, а той не, сигурно щеше да ме хване, но не и обратното.
- Да се надяваме, че див козлодуйски пиян гарван няма да те подгони, за да те занесе на свой приятел, който иска да си гледа човек в робство.

- Значи точно там имаше над 100 гарги, но той беше пиян и се шматкаше безцелно по полето. Виждала ли си пиян човек как ходи по тротоар? Е те така и тоя. Спира се, залита, обръща посоките. Имаше два храста в полето, няколко пъти ги уцели и се катурна под тях. Почти го бях сгащил когато беше под храста, малко ми остана, просто мал шанс.
– Вече си го представям на следващата сутрин немощно опрян на някой дънер как повръща и проклина казанджията. Ти най-нефелния гарван ще намериш, нема да докараш некой свестен.
- Е тоя ми се видя лесна плячка.

- Да, но очевидно не е бил. Пияният гарван и господ го пази.
- Няколко пъти имах възможност да го ритна, но прецених, че мога да го повредя сериозно, а исках да го хвана жив и здрав. Утре пак съм в Козлодуй и го знам къде седи, пак ще се пробвам.
Донесе го още на следващия ден. Гаро му сложи гюленце на крака, кръсти го Перко Смърдански и гарванът заживя в двора.
В началото имаше преразпределяне на територията между него и котките, но после се разбраха. Заобикаляха новия съквартирант отдалече и го гледаха с уважение. Той се научи да съска като тях и само с това умение постигна надмощие. Започна да ходи като Терминатор в двора, е малко спънат Терминатор заради гюленцето, но респектираше всички котки и кучето. Съседката гледаше кокошки в съседния двор и той от нея се научи да вика къшшшш-къшшш. Нямаше собствени кокошки и когато котка му минеше път започваше да нарежда: къшшш, къшшшш. Всъщност имаше добро отношение само към черните котки. Вадеше им къртици от градината и им ги носеше. Самият той беше вегетарианец. Носехме му червей, дребни насекоми и мишки, но той ги закопаваше в земята. Ядеше само семена, плодове и пъпките на цветята.
Обичаше да слуша Висоцки. Когато чуеше негова песен спираше на едно място, вдигаше глава и се заглеждаше някъде отвъд планините. Когато имахме гости започваше да се прави на пиян, залиташе и ходеше на зиг-заг. Явно това си му беше номера. С времето смени походката си на Терминатор и започна да се влачи, ако имаше хора наоколо започваше да куца. Заседяваше се по-често при котките, после започна да страни и от тях. Един ден беше много унил, дори позволи на една черна котка да му отскубне перо и да се закичи с него. Само когато пускахме Висоцки се оживяваше, замръзваше и черните му очи заблестяваха хитро.
Една неделя просто клекна на поляната и не пожела да стане повече. Затова днес се събрахме да го изпратим мълчаливо и с почит. Като близък приятел.
Вчера когато отидохме да го нахраним не го открихме. На поляната покрита с бял сняг беше останала само счупената верига и черното гюленце. Перко Смърдански беше избягал. Предположихме, че е тръгнал към Русия.