И любов няма в този смисъл.
Крещят гените ти. Около теб. Пронизително.
Дебелокожи, с бяла кожа, свръхчувствителни.
Както някога в миналото.
Умират улиците под копитата ти с токчета.
От токчета пробит асфалта – дано да се стовари с триста счупени витрини.
Върху главата ти, върху самодоволството и върху безчувствието ти.
Нахална жълта кучка.
Да ми ядеш опашката.
Защото си забравила вкуса на страховете ми.
И баба ти все трюфели е яла.
Прекрасна къща ти желая.
Легло широко, меки сънища.
Дано изтрият тия сини локви под очите ти.
Така съм зла и съм обидена.
Прежулваш органите ми. С веригите на таблоидните си откровения.
Не ме интересува днес животът ти.
Оковите не са от вчера.
Върни си ми жестокостите.
Мои са си.
Не ми ги заслужаваш.
Какво като дрогираш вените си с друга обич?
Не те харесвам никак.
От векове те мразя.
От векове не ме обичаш.
Как може с дни по масите да дефилираш?
И да не ти залипсвам?
Аз все те търся в дъното на чашите.
Това е лично отношение. Недопустимо.
6 коментара:
много красиво, мерси че го споделихте с всички нас, че ни дадохте тази възможност
Стиховете са много наситени с емоция, харесват ми въпреки, че са доста тъжни също.
"Как може с дни по масите да дефилираш? И да не ти залипсвам? Аз все те търся в дъното на чашите."Стиховете, които си написала са много силни и емоционални, определено се усеща нещо лично, което дано никога повече не ти се случва.Тежко е когато си обичал и на края са те предали, но животът е това.Слабите получават всичко което поискат с лекота просто защото няма да издържат , докато силните трябва да страдат , за да го получат.Наистина се замислих над думите, все едно колкото и да казваме, че мразим , пак вътрешно ни се иска да му липсваме.Надявам се ако имаш още подобни стихотворения да ги споделиш и тях с нас,благодарим ти.
" Крещят гените ти. Около теб. Пронизително. Дебелокожи, с бяла кожа, свръхчувствителни. Както някога в миналото. Умират улиците под копитата ти с токчета. От токчета пробит асфалта – дано да се стовари с триста счупени витрини. Върху главата ти, върху самодоволството и върху безчувствието ти. Нахална жълта кучка. Да ми ядеш опашката." Именно тези,които се правят на най силни и безстрашни точно като тип дебелокожи, са най нежните и чувствителни.Пишеш разкошно поздравления.На места малко вулгарна, но прикрито стихотворение именно това ме грабна още на първо четене.След това прочетох пак и усетих дълбокият смисъл.
Когато живеем с даден човек твърде дълго време като че ли започваме да го приемаме за даденост и не забелязваме малките неща, дори и страховете.... " Защото си забравила вкуса на страховете ми.И баба ти все трюфели е яла.Прекрасна къща ти желая.
Легло широко, меки сънища.Дано изтрият тия сини локви под очите ти. Така съм зла и съм обидена.Прежулваш органите ми. С веригите на таблоидните си откровения. Не ме интересува днес животът ти....." изключително неприятно е да мразиш някого и в организма у да задържаш тази злоба, пишеш страхотно,много дълбоко и истински.
Публикуване на коментар