sweet dreams

Страстта утихва, но обичта не изчезва.
Трансформира се.
Става тиха, на пластове се стеле в душата ти.
Като изпрано в реката мокро сукно, което сгъваш на брега.
Ред след ред, метър по метър.
Поставяш първия слой, издърпваш го, навеждаш се, после го прегъваш, връщаш се в началото, внимателно, с две ръце го държиш изпънато.И така дълго време повтаряш същото.
Хубаво е бавно и с удоволствие да трупаш обич в себе си.
И той да не знае.
Дано във Вселената да има равновесие.
И тези мои бавни вътрешни размествания да правят съня му спокоен.

sweet dreams

Странно е как страстта утихва.Прилича на дълго и болезнено взиране в Слънцето.Когато отклониш поглед, чувстваш отмора и приятно облекчение.
Или когато дълго се взираш в плат с малки квадратчета-сетивата се объркват и светът се разлюлява пред очите ти.
Когато страстта утихна в мен, точно това си помислих.Може би, сърцето ми се е изморило от дългото взиране, свело е поглед и е утихнало.
Чувствах облекчение и приятна умора.
Да се похабиш от обич и накрая да си щастлив, че ти е минало.
Каква ирония.
Като живота.

sweet dreams

Искаш ли тази вечер да си прахосаме джобните пари?
Не мога.На работа съм.
На следващата вечер получих sms:
Е, ще ги прахосваме ли?

"Ало бе, ти кой си?-пита ме по телефона някой неизвестен.
Не знам-му казвам уморена.
Абе, некой те е скапал-констатация здрава.
Така е, но не го познавам-нездраво отговарям."

Страстта ми е суха вейка, заключена между мъртвешки пръсти.Въртя я, разглеждам я от всички страни.Не прилича на страст, на есен прилича.На есен и на смърт.Няма как да й вдъхна живот, но и няма как да я забравя.Мога да я изям, да я сдъвча и изплюя-ще залепне като досадна дъвка по подметките ми.
Да я скълцам на малки парченца-ще паднат в пръстта и ще пуснат корени.
Да се направя, че не съществува не мога.
Да я уталожа, не ми позволяват.
Тогава какво?