Покривай ме със черните воали на твоето невръщане.
Пердетата висят надолу
във чест на лошите ми чувства.
Дантелите по мен плющят от ревност,
която ти е чужда.
Нощта е подозрителна и иска жертви,
сякаш с нещо съм и длъжна.
Не се боя от нея.
Ти успя
да нарисуваш в мен
най-страшните среднощни ужаси,
наръфани като сърцето ми луни,
нахапани до болка женски устни,
изтри от паметта ми всички случки.
Не ме докосвай дълго,
така че да крещя когато го направиш.
Не спирай през деня да ме рушиш,
нощта е мащеха, която ме създава.