Трансформира се.
Става тиха, на пластове се стеле в душата ти.
Като изпрано в реката мокро сукно, което сгъваш на брега.
Ред след ред, метър по метър.
Поставяш първия слой, издърпваш го, навеждаш се, после го прегъваш, връщаш се в началото, внимателно, с две ръце го държиш изпънато.И така дълго време повтаряш същото.
Хубаво е бавно и с удоволствие да трупаш обич в себе си.
И той да не знае.
Дано във Вселената да има равновесие.
И тези мои бавни вътрешни размествания да правят съня му спокоен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар