Л

Лук

Ще режа лук. Дъската, ножът, лукът. Обикновено го режа бавно, после ми залютява и започвам да режа все по – бързо и по – бързо. Само да се свърши тази мъка. Тази болка в очите да мине, да се махне.

Днес ще режа бавно през цялото време. За да имам оправдание. Така каза веднъж един приятел:

„ Ще порежа малко лук, за да имам оправдание когато ме попитат защо плача”.

Попитах го какво да направя, за да си намеря оправдание, за да крещя. Крещеше ли ми се тогава не помня, сега ми се плаче.

Ако ме попитат ще кажа:

„Лук защото плача, не бе, режа плач, не така, плача за оправдание.”

Обърках се малко. Ще поема дъх, ще се съсредоточа и ще отговоря убедително:

„ Режа оправдания, не виждаш ли?”

Нищо няма да им казвам. Питат, не питат ще рева и само ще посочвам дъската с нарязания лук.

Лукът служи за оправдание, за салата и за описание на хора.

Веднъж казах на едни момичета, едната руса, другата дебела, че човек не е еднопластов, има много пластове в себе си човек.

И русата вика:

„Като лука ли?”

Коя е по – умната? Русата или дебелата?

Та за лука.

Човекът е лук. Става и за разлистване и за плач и за оправдание. И за салата става. Ако го разрежеш. Нарязаните хора са най – подходящи за салати. С каквото и с когото и да ги разбъркаш все са съгласни защото им е все тая. Безразлично им е в чия салата ще си пуснат соковете. Защото от нарязания човек много сокове изтичат – като от нарязан лук. На тях може и да им е безразлично в чия салата ще се омесят, но хората около тях не им е. Защото лукът в салатата й придава вкус. Специфичен.

Нарязаният човек също оставя особен вкус в устата на тези, които го консумират.

Човек за човека е лют.

Обърках се.

Човек за човека е лук.

Обелвайте другите внимателно!