Веднъж минах с колата на червен светофар. Веднъж карах след като бях пила. Много. Създавала съм много предпоставки за инцидент, в началото, когато бях нов шофьор. Не винаги съм спазвала правилата за движение по пътищата. Вече не го правя. Правя само дребни нарушения, за които съм преценила, че не застрашават живота ми, както и живота на хората около мен. Като пешеходец често съм пресичала на червено. Един ден стоях на светофара и до мен стоеше дете. Прецених, че няма коли и понеже бързах преминах на червен светофар, без да се замисля. Когато стигнах до отсрещния тротоар, видях, че детето беше пресякло заедно с мен на червено. Стана ми много гадно. Оттогава не пресичам на червено. Дори да няма деца наоколо. Побеснявам, когато някой влезе в насрещното, за да не чака няколко минути в задръстване. Псувам, когато някой направи 10 опасни маневри, за да подмине 4 коли и да застане пръв на светофара. Правя го защото не искам да умират хора. И ти ще внимаваш повече, ако си стоял един месец в “Пирогов”, всеки ден, между 12.30 и 13.30 пред Централна реанимация, ако си видял условията там, ако си гледал лицата на хората около теб и вечните им въпроси: “Дойде ли в съзнание?”, “Колко време ще е в кома?”, “Диша ли сам?” и още, и още, и още. Ще ти пука, ако знаеш цените и размерите на памперсите за възрастни, и всяка седмица си купувал все по – малък номер. Ако си купувал мокри кърпички, но не за един живот, който започва, а за такъв, който си отива. Знам, че не ти пука и е далече от теб. Но всеки ден може да умре и някой, когото обичаш. И ще се случи докато ти си миеш зъбите. А за спомен ще ти остане ето това:
2 коментара:
"архиватора беше тук"
:)
Публикуване на коментар