Някой друг

През целия си живот търсим някого, понякога го намираме, понякога не успяваме.После търсим начин как да не прекарваме времето си с него, понякога не се налага защото си отива сам.Ако остане, започваме да удължаваме работните си часове, създаваме нови приятелства, задържаме се все по – често и все по – дълго в кръчмата, радваме се когато отсъства, искаме да излизаме само по „женски’’ или само по ‘’мъжки’’, изолираме се все повече от общуването с другия като го заместваме с телевизия, интернет или какъвто там заместител си открием на разговоренето.

Що за нелогично устроени същества сме?

Искаш нещо, намираш го и търсиш начин как да не ти се случва често.Превръщаме доскоро желаните разговори във всекидневник, който информира само за фактите от деня, за работата, за тоалетната хартия, която трябва да се купи, за нищо интересно.

Били ли сте в прохладна лятна вечер на някой язовир?В петък или събота. Виждали ли сте 100 – 150 мъже зарязали въдиците, седнали покрай огньовете, сладко бърборещи до касите с бира.И нито, ама нито една жена.

Защо?

Ще кажете, че жените не обичат такива места, хапят ги комарите.Дааа, ама вече има „Аутан”.

Няма жени защото не са поканени.

Мъжете на 25 – 35 - 45 – 55+ не искат да са вкъщи с момичетата си.Освен, че не искат да са у дома с тях, не искат и навън да са заедно.

Ако върнем лентата 5 – 10 – 20 години назад ще видим съвсем друга картинка.

Същите тези момчета с онези момичета, от които сега са избягали, седят в един бар.В петък вечер, след залез слънце, седят заедно и се смеят на нещо.Гледат се в лицата, ръкомахат, вкарват актьорски умения, стават малко по – умни.И поръчват по още едно с надеждата да удължат точно този момент.После какво се случва не е толкова важно.Важен е точно този момент – на разговорите, на онова време, в което затваряте кръчмата заедно защото искате още и още.И не ви стига.

Жените не ходят по язовири.Те си имат своите ‘’женски’’ кафета, пазарувания, излизания на по квото там пият.Ако у дома говорят само за бита, работата, хлебарките, мокета, то попаднали в нова компания изведнъж започват да излизат от амнезията и си припомнят, че са чели книги, ходили са на концерти и са имали ужасно забавни случки.

И си поръчват още едно, за да удължат момента.На разговорите.След залез слънце.

Той и тя.

Са на различни места и правят еднакви неща, но с различни хора.Неща, които преди са правили заедно.Сега вече не.

Защо?

Защото вече си разказал всички забавни случки в живота си.Защото си обсъдил всички книги, които си прочел.Защото си споделил всички мнения за света, Вселената и всичко останало.И не си интересен за другия.Защото не те провокира да си интересен, да се напънеш и да си забавен.Защото ако кажеш нещо смешно, другият може да го продължи.Ако разкажеш история, другият вече я знае и му става досадно.

Нали сме близки с тези, за които знаем всичко.Нали споделяме с тези, които ни познават добре.Нали не бихме живяли с някого когото познаваме от 3 дни.Нали толкова се радваме на старите си приятели, които не сме виждали точно заради общите спомени, които може да си разкажем.

Защо, всъщност, близостта отдалечава?

Защото няма какво да доказваш.Всеки от нас, когато хлопне входната врата, започва да играе роля.На служител, на гражданин в градския транспорт, на спокоен, нахален, справящ се, на весел, на зъл, на опониращ.Особено ако трябва да се презентираш пред нови хора, в нова компания или на ново място.Всяка такава ситуация ти дава възможност да пренапишеш автобиографията си.Да станеш такъв, какъвто ти се иска да бъдеш.Никога да не са те унижавали в училище, никога да не си бил/била дебел/а, никога да не си бил обикновен, ежедневен, скучен, с мръсна коса, уволняван, досаден, депресиран, агресивен, избухлив, дребнав, космат, смотан, безпаричен, отчаян, глупав, високомерен, зъл, подъл....

Навън можеш да не си всичко това.Можеш да си обратното.

Вкъщи не е необходимо.А и няма как да се представяш за нащо различно от това, което си в ежедневието си.Не и пред този, които те вижда всеки ден, преди да си се облякъл за работа.

Вкъщи не искаш да играеш роли.Искаш да си починеш.Да те оставят на мира.Да влачиш уморени крака и рошава глава.Да няма нужда да си онзи другия.Да не те харесват заради добре съчетаните детайли в облеклото, отговорните и интелигентни решения, вечната усмивка и готовността винаги да се пошегуваш, интересните неща, които ти се случват, креативността ти, красотата ти, материалното или социалното ти положение, духовитостта.

Вкъщи ако искаш да демонстрираш материално положение, купуваш скъпа пералня.Ако искаш да си отговорен, викаш техник, когато се счупи нещо, не го оставяш повредено месеци наред, ако искаш да си забавен се ебаваш с рекламите, ако искаш да си красив си бръснеш краката, респективно брадата, ако искаш да си креативен, боядисваш артистично вратата, ако искаш да си интелигентен си поставяш книгите на лавицата в хола или купуваш книга всяка седмица.

Затова е.

Затова бягаме.Не от другия.От себе си.

Отиваме навън, за да се правим на някой друг.Не защото другият ни е скучен.

Отегчени сме от себе си.За малко.За една въдица време.

Лесно е да живееш с този, с когото си лягаш.Трудно е да се будиш всяка сутрин със себе си.