2010/04/02
Аутизъм
Ние обичаме хората. Те изработват зависимости. Ние отстояваме себе си. Те не се подчиняват. За аутистите, които, без да знам защо, харесвам много:http://www.autism.hit.bg/
2009/09/22
Ах, морето
Собственикът на заведението в Бургас, облечен в жълто – черна тениска с надпис „Минна компания”, крещи срещу сивия папагал с червена опашка:
- Васкооооо, Васкооооо! Мяуууууу, мяуууууууу!
Папагалът не вдява ни човешка, ни котешка реч. Идиотските опити на човека обаче продължават.
Обърнала съм гръб на бара, но това не пречи собственикът да ми проглуши ушите с мекия си, но камбанен говор. Камбанен защото се чува на километри. Облеченият ми в райрана риза гръб разбира, че: в магазина такъв папагал струва 2 500 лева ( дори се опита да го продаде на един англичанин за „уан таузънд еуро” ); сервитьорката се прибира със собствен автомобил; той пръв спи с приятелките й ( собственикът, не папагалът ), единият му приятел има склад за желязо и спи с една „диджейка”, а другият е женен за трети път и на трите си жени е купил скъпи коли. И друга полезна информация от този род.
На съседната маса се кахърят за изчезващите бургаски гларуси:
- В Бургас вече няма гларуси. Само тук – там. В Пловдив като бях свят ми се зави – то пълно с гларуси!
Следва дълга история за един гларус, който се забил в стъклопакет, ухапал човека все едно куче го е захапало, бил наречен „мръсно животно”, месеци наред раната не зараснала защото „гларусите ядат мръсни работи”, но едва ли ви интересува.
По пътя спряхме в Карнобат, исках да си купя два банана и две глави лук, не, нямаше да ги ям заедно. Проведохме безумен разговор с какичката на пазара. Държи тя чепка с четири банана и пита:
- Прейньие или зайньие?
- Моля?
- Прейньие или зайньие?
- Какво?
И така докато не се намеси една жена, за да ме попита дали искам предните два банана или задните два. За цената дори не попитах. Дадох малко повече пари и смирено зачаках рестото. С това мъките не спряха.
Друга сергия, друга жена:
- Две глави лук – самоуверено заявявам аз с убеждението, че тук няма какво да се закучи. Да бе!
- Бяла капа или чьервьена капа? Тя чьервьената е синя де.
Гледах неразбиращо докато не ми показа бял и червен лук. Посочих с пръст червения, който всъщност е син и се измъкнах от този пазар – инквизиция.
Ако някога заживея в Карнобат, ще ме мислят или за глуха или за луда. Най – вероятно и за двете заедно. И аз от мъка ще пропия Карнобатска гроздова.
В Бургас хората са любезни. Упътват те като във всеки друг град:
– Спирката е ей там, пред болницата.
Аз цял живот съм висяла в Бургас, в квартал „Славейков”, та знам къде е болницата.
Но поне ми помогнаха да стигна бързо до центъра.
Центърът на Бургас е доста по-различен отпреди 11 години, когато за последно бях тук. Наместили са се досадните, но неизбежни „Макдоналдс”, магазини за парцалки на известни марки, варена царевица, но вече в чашки, с възможност да я овкусят с различни неща, включително и с някакво жалко подобие на синьо сирене. Има много красиви паркове и, разбира се, ах, морето. Зърнах го от Морската градина и умишлено го отложих. Пих кафе и само хвърлях по един издайнически поглед към него. И после смело нагазих в клишето.
Събух се, навих крачоли и зашляпах по брега. Походих, понамокрих се, поседях на камъните и попищях при всяка по-голяма вълна. Удоволствието ми развали един симпатичен младеж, който се завъртя около мен. А отляво, а отдясно, накрая се кротна на 5 метра от мястото, където бях седнала и зазяпа морето. Понеже нямаше други хора около нас реших, че иска или да ме удави или да ми открадне фотоапарата. То какво друго да иска да ми направи един симпатичен младеж? Тръгнах си.
В Морската градина снимах откритата сцена, където преди 11 години с едни хора крещяхме на френски – репетирахме една пиеса. Тогава събрахме публика. Не знам колко ни разбраха, но се опитвахме да ги убедим, че лудостта не съществува. Че лудостта е като да застанеш пред стена, а всички около теб да крещят, че има врата и ти трябва да я отвориш. Но ти да виждаш само една стена. Хората, които крещяха от тази сцена вече ги няма. Няма шанс да се съберат на едно място. И сцената в нас е сменена. Боядисана с бяла боя и тунингована с нови пейки.
Тогава, преди 11 години, излязох на сцената с маска и пистолет и заявих, че всички са взети за заложници, крещях срещу вятъра, раздавах безвъзмездно черни презервативи на не дотам предвидливите си приятелки, поплаках от щастие и облекчение след една пиеса, отнесох в сака си 300 презерватива – награда от фестивала ( майка ми оцеля след като ми отвори сака и те се изсипаха пред очите й ), ядох миди и пих бира на синя светлина в един бар и си тръгнах вдъхновена. През цялото време разнасях един античен фотоапарат и търсех черно-бяла лента, така и не открих. Днес, 11 години по-късно, направих 300 снимки с чудесния си Nikon, позяпах морето, хапнах риба и пих бира сама. Довечера отивам да ям кюфтета във Варвара.
Тогава бях щастлива, сега съм доволна. Бургас не е същият, нито пък аз.
През цялото време в Бургас ми миришеше на някакъв парфюм или ароматизатор. Чудех се дали всички са излезли след като са се изкъпали с ароматен душ – гел (нормално, все пак е неделя ) или повечето магазини имат ароматизатори, които се усещат чак на улицата. На плажа разбрах, че това е мирисът на морето. Сериозно.
Сбогом, Бургас, и благодаря за рибата.
Ани от кафе „ Markiza Elit Park”, където се продават „salads, kebapche, kufte”. В края на лятото. С малко пясък в сандалите.
2009/09/07
За лечебната сила на кокошия гъз
Поклон пред неизвестния гении измислил това. Моля, не правете това вкъщи.
При безсъние и плач на малко дете
Бебето или детето се къпят с вода, в която е къпана патица с пола на детето. Покрива се със син парцал от бащини гащи или майчина рокля. Майката оставя вечер повоя на детето на пътя за да мине през него добитък.
При изпадане на дебелото черво
Кади се с кожа от таралеж./Някой знае ли как се дере таралеж?/
При епидемия
На кръстопът се заравя черна кокошка. С перушина от такава се кадят и хората, които искат да не ги хване епидемията./Дали важи и за свинския грип?/
Напикаване при деца
Дава им се прах от изпечена кокоша воденичка.
Проверка има ли уроки
Срещу сряда, но първа сряда от новолуние над главата на болния се троши яйце в по-широка зелена паничка, пълна с вода и 3 вълнени конеца - бял, червен, черен. На сутринта но още преди изгрев слънце, се гледа до кой конец се е опряло яйцето. Ако е до червения, значи детето е урочасано.
Косопад
Болните места се натриват с ядки от печен орех, или със зърна от брей. Мажат се и с пепел от току що изгорен въглен. Налага се и жив счукан охлюв./Хем жив, хем счукан охлюв? Много устойчиви ги правят напоследък тия охлюви./
Пиянство
Освен билки се дава на болния на 3 пъти кръв от водна костенурка./Айде сега ще трепем костенурките. Предлагам да започнем кампания: "Изпий чаша бира, спаси костенурка!"/
Ако куче вие за смърт
Кажете веднага:“За главата си виеш”. Така ще умре кучето, а не някой от семейството.
Линаво дете
Това е болно от неизвестна болест дете, което слабее и не се чувства добре. Детето се къпе във вода, в която са къпани и куче и коте преди това./Да се изкъпят и дядото и бабата и внучето и мишката и ряпата. Накрая внучучето да изяде ряпата./
Лишеи
Натриват се с дупето на жива кокошка, налагат се с пепелява вода или с печен яйчен жълтък. Когато се трият лишеите с пепел, да е в четвъртък и да се казва “Шара бара, гущеричка, утре, петък загуричка”. /Дано лишеите не са по лицето на бедния човечец./
При камъни в жлъчката
Пие се сок от лоза, сварена с вино. Не се яде и една седмица се кара само с ябълков сок вместо вода./След седмица на ябълков оцет, дори да не изчезнат камъните в бъбреците, това ще е най-малкият ви проблем./
При лудост (шизофрения)
На болните се прави магия за раздяла, но с духовете. Изрязват се ноктите от всички пръсти на ръцете и краката, оскубва се по 1 косъм от всяка вежда и 3 косъма от главата, над челото и над двете уши. Ноктите и косите се заливат с разтопен восък в 3 восъчни питки, като се поставят в счупено яйце. Прави се дупка в земята с колче, на което е бил вързан кон да пасе, пуска се в нея яйцето и се заравя с думите: “Да се погребе болестта, тъй както и яйцето.”
За импотентност или фригидност
На жена се поставя под възглавницата вълна, напоена с магарешка кръв, а дясно мъдо на магаре, сварено във вино и изядено от мъжа, му дава огромна сила. /Започнах да гледам магарето на поляната отсреща с други очи./
Мастит
Получава се от лоши енергии и зли сили.При мастит гърдите се налагат с разкиснати във вода лястовичи гнезда, с бяла или жълта глина, за да отнеме огъня./Одраха таралежа, счукаха охлюва, изпиха кръвта на костенурката, убиха магарето и му откъснаха дясното мъдо, сега разбиха и гнездото на лястовиците. Жестоки хора./
Хемороиди (маясъл)
Добре е да се хапне и месо от костенурка. Поставят се и пиявици, но е добре лекар да ви ги постави, за да са стерилни. За да се отлепят пиявиците обикновено се наръсват със сол./Гледката на човек със щръкнал задник, на когото са залепили пиявици и някой го ръси със сол наистина ме радва. Добре, че не казаха да се изядат пиявиците след това./
При безсъние и плач на малко дете
Бебето или детето се къпят с вода, в която е къпана патица с пола на детето. Покрива се със син парцал от бащини гащи или майчина рокля. Майката оставя вечер повоя на детето на пътя за да мине през него добитък.
При изпадане на дебелото черво
Кади се с кожа от таралеж./Някой знае ли как се дере таралеж?/
При епидемия
На кръстопът се заравя черна кокошка. С перушина от такава се кадят и хората, които искат да не ги хване епидемията./Дали важи и за свинския грип?/
Напикаване при деца
Дава им се прах от изпечена кокоша воденичка.
Проверка има ли уроки
Срещу сряда, но първа сряда от новолуние над главата на болния се троши яйце в по-широка зелена паничка, пълна с вода и 3 вълнени конеца - бял, червен, черен. На сутринта но още преди изгрев слънце, се гледа до кой конец се е опряло яйцето. Ако е до червения, значи детето е урочасано.
Косопад
Болните места се натриват с ядки от печен орех, или със зърна от брей. Мажат се и с пепел от току що изгорен въглен. Налага се и жив счукан охлюв./Хем жив, хем счукан охлюв? Много устойчиви ги правят напоследък тия охлюви./
Пиянство
Освен билки се дава на болния на 3 пъти кръв от водна костенурка./Айде сега ще трепем костенурките. Предлагам да започнем кампания: "Изпий чаша бира, спаси костенурка!"/
Ако куче вие за смърт
Кажете веднага:“За главата си виеш”. Така ще умре кучето, а не някой от семейството.
Линаво дете
Това е болно от неизвестна болест дете, което слабее и не се чувства добре. Детето се къпе във вода, в която са къпани и куче и коте преди това./Да се изкъпят и дядото и бабата и внучето и мишката и ряпата. Накрая внучучето да изяде ряпата./
Лишеи
Натриват се с дупето на жива кокошка, налагат се с пепелява вода или с печен яйчен жълтък. Когато се трият лишеите с пепел, да е в четвъртък и да се казва “Шара бара, гущеричка, утре, петък загуричка”. /Дано лишеите не са по лицето на бедния човечец./
При камъни в жлъчката
Пие се сок от лоза, сварена с вино. Не се яде и една седмица се кара само с ябълков сок вместо вода./След седмица на ябълков оцет, дори да не изчезнат камъните в бъбреците, това ще е най-малкият ви проблем./
При лудост (шизофрения)
На болните се прави магия за раздяла, но с духовете. Изрязват се ноктите от всички пръсти на ръцете и краката, оскубва се по 1 косъм от всяка вежда и 3 косъма от главата, над челото и над двете уши. Ноктите и косите се заливат с разтопен восък в 3 восъчни питки, като се поставят в счупено яйце. Прави се дупка в земята с колче, на което е бил вързан кон да пасе, пуска се в нея яйцето и се заравя с думите: “Да се погребе болестта, тъй както и яйцето.”
За импотентност или фригидност
На жена се поставя под възглавницата вълна, напоена с магарешка кръв, а дясно мъдо на магаре, сварено във вино и изядено от мъжа, му дава огромна сила. /Започнах да гледам магарето на поляната отсреща с други очи./
Мастит
Получава се от лоши енергии и зли сили.При мастит гърдите се налагат с разкиснати във вода лястовичи гнезда, с бяла или жълта глина, за да отнеме огъня./Одраха таралежа, счукаха охлюва, изпиха кръвта на костенурката, убиха магарето и му откъснаха дясното мъдо, сега разбиха и гнездото на лястовиците. Жестоки хора./
Хемороиди (маясъл)
Добре е да се хапне и месо от костенурка. Поставят се и пиявици, но е добре лекар да ви ги постави, за да са стерилни. За да се отлепят пиявиците обикновено се наръсват със сол./Гледката на човек със щръкнал задник, на когото са залепили пиявици и някой го ръси със сол наистина ме радва. Добре, че не казаха да се изядат пиявиците след това./
2009/08/03
Росица
Росица съм аз. Приятно ми е. Ро – си – ца. Родила съм се една пролетна утрин, майка ми попитала какво е времето навън, казали й, че има роса и тя решила да ме кръсти Росица. От роса. Чисто име.
Майка ми ме е отгледала сама. Защото е жена с висок морал. Когато забременяла е имала трима любовника и не знаела от кого е детето. Можела, разбира се, да каже на всеки един от тях, че детето е негово и да се вземат, но майка – не. Тя не е такава жена. Зарязала ги и тримата и ме отгледала сама. От добрина изтърпя цял живот да й шушукат зад гърба, а мен да наричат копеле. Мръсен живот живеем, казваше, барем името ти да е чисто. Гледаше градина и работеше на чуждите, за да има какво да ядем. Хората й се подиграваха, но й помагаха – даваха й дърва, брашно, дрехи. Сама цепеше дърва, сама носеше вода от чешмата, сама боядисваше в бяло стените всяка пролет. Не говореше много с хората, само с мен. Разказваше ми как един ден ще порасна и ще се оженя. Бъдещият ми мъж щял да дойде вкъщи избръснат, с нова риза и смутен поглед, щял да падне на колене, да й целуне ръка и да ме поиска за жена. Представяше си всяка подробност от сватбата ни. Каква ще бъде роклята ми, колко гости ще поканим, с какво ще ги почерпим, кой поп ще ни венчае, как ще надничат непознати хора през оградата и ще цъкат с език, какви дарове ще получим.
През зимата лежахме двете под юргана и тя ми описваше сватбата, понякога променяше нещо, добавяше друго, мислеше какво ще каже на гостите, как ще им пълни чашите и ще ги разпитва за къщата, за децата и за стоката. Смееше се, разговаряше, измисляше си диалози, шегуваше се и разливаше щедро вино в чашите.
Слушах я нощ след нощ и откривах един нов човек в майка ми. Нощем тя се променяше. Не беше забрадената и наведена жена, която всеки ден влачеше галошите си до чешмата и обратно. Ставаше сладкодумна и любопитна. Познаваше добре всички от селото, попиваше живота на другите като гъба, която вечер изстискваше под юргана.
Ядеше малко, винаги оставяше повече за мен, спестяваше всяка стотинка и купуваше дарове за сватбата. Спомням си една много гладна година. Прибирах се вкъщи и заварих майка ми да седи в калта в двора, ровеше в един мравуняк и ядеше мравките. Стискаше очи и преглъщаше. Прибрах се без да разбере, че съм я видяла.
Не видя сватбата ми. Умря една неделя докато вадеше картофи в двора. Намерих я на земята прегъната на две, забрадката – захлупила очите й. Завлякох я до леглото, седнах до нея и цяла нощ и разказвах за сватбата ми, за мъжът ми, който ще дойде утре да ми поиска ръката.
Той дойде на сутринта, първо се уплаши от мъртвата ми майка, но все пак се съгласи да направи всичко все едно е жива. На следващия ден я погребахме.
Година по – късно направихме скромна сватба. Свекърът и свекървата за пръв и за последен път ми се зарадваха като видяха какъв чейз имам.
Две деца му родих, добре живеехме. Бях бременна с трето, но той ме преби и пометнах. След няколко месеца изчезна.
Майка ми държеше въже в един стар зелен скрин. Когато разбрала, че е бременна искала да се обеси. Купила си въже и три дни го гледала. После го прибрала в скрина и си казала: „Има време”. Аз си го пазех за спомен.
Децата ми пораснаха и се задомиха. След като и второто се премести в новия си дом, взех въжето, вързах го на крушата в двора, качих се на един дървен сандък и си направих примка. Увиснах и въжето се скъса. След толкова много години беше излиняло.
След години мъжът ми се върна. Разболял се тежко и новата му жена го оставила. Гледах го няколко месеца докато умря. Сменях му чаршафите, палех печката, за да е топло, слушах по цяла нощ виковете му и го успокоявах. Разказвах му как ще се оправи и ще вдигнем голяма втора сватба. Описвах му всичко подробно и той се успокояваше. Погребах го до майка ми.
Отидох да живея при дъщеря ми в града. Купих ново въже и й го подарих. Тя ме погледна учудено, а аз й казах:
„Един ден може да ти потрябва. Ако решиш, не мисли три дни. Използвай го.”
Майка ми ме е отгледала сама. Защото е жена с висок морал. Когато забременяла е имала трима любовника и не знаела от кого е детето. Можела, разбира се, да каже на всеки един от тях, че детето е негово и да се вземат, но майка – не. Тя не е такава жена. Зарязала ги и тримата и ме отгледала сама. От добрина изтърпя цял живот да й шушукат зад гърба, а мен да наричат копеле. Мръсен живот живеем, казваше, барем името ти да е чисто. Гледаше градина и работеше на чуждите, за да има какво да ядем. Хората й се подиграваха, но й помагаха – даваха й дърва, брашно, дрехи. Сама цепеше дърва, сама носеше вода от чешмата, сама боядисваше в бяло стените всяка пролет. Не говореше много с хората, само с мен. Разказваше ми как един ден ще порасна и ще се оженя. Бъдещият ми мъж щял да дойде вкъщи избръснат, с нова риза и смутен поглед, щял да падне на колене, да й целуне ръка и да ме поиска за жена. Представяше си всяка подробност от сватбата ни. Каква ще бъде роклята ми, колко гости ще поканим, с какво ще ги почерпим, кой поп ще ни венчае, как ще надничат непознати хора през оградата и ще цъкат с език, какви дарове ще получим.
През зимата лежахме двете под юргана и тя ми описваше сватбата, понякога променяше нещо, добавяше друго, мислеше какво ще каже на гостите, как ще им пълни чашите и ще ги разпитва за къщата, за децата и за стоката. Смееше се, разговаряше, измисляше си диалози, шегуваше се и разливаше щедро вино в чашите.
Слушах я нощ след нощ и откривах един нов човек в майка ми. Нощем тя се променяше. Не беше забрадената и наведена жена, която всеки ден влачеше галошите си до чешмата и обратно. Ставаше сладкодумна и любопитна. Познаваше добре всички от селото, попиваше живота на другите като гъба, която вечер изстискваше под юргана.
Ядеше малко, винаги оставяше повече за мен, спестяваше всяка стотинка и купуваше дарове за сватбата. Спомням си една много гладна година. Прибирах се вкъщи и заварих майка ми да седи в калта в двора, ровеше в един мравуняк и ядеше мравките. Стискаше очи и преглъщаше. Прибрах се без да разбере, че съм я видяла.
Не видя сватбата ми. Умря една неделя докато вадеше картофи в двора. Намерих я на земята прегъната на две, забрадката – захлупила очите й. Завлякох я до леглото, седнах до нея и цяла нощ и разказвах за сватбата ми, за мъжът ми, който ще дойде утре да ми поиска ръката.
Той дойде на сутринта, първо се уплаши от мъртвата ми майка, но все пак се съгласи да направи всичко все едно е жива. На следващия ден я погребахме.
Година по – късно направихме скромна сватба. Свекърът и свекървата за пръв и за последен път ми се зарадваха като видяха какъв чейз имам.
Две деца му родих, добре живеехме. Бях бременна с трето, но той ме преби и пометнах. След няколко месеца изчезна.
Майка ми държеше въже в един стар зелен скрин. Когато разбрала, че е бременна искала да се обеси. Купила си въже и три дни го гледала. После го прибрала в скрина и си казала: „Има време”. Аз си го пазех за спомен.
Децата ми пораснаха и се задомиха. След като и второто се премести в новия си дом, взех въжето, вързах го на крушата в двора, качих се на един дървен сандък и си направих примка. Увиснах и въжето се скъса. След толкова много години беше излиняло.
След години мъжът ми се върна. Разболял се тежко и новата му жена го оставила. Гледах го няколко месеца докато умря. Сменях му чаршафите, палех печката, за да е топло, слушах по цяла нощ виковете му и го успокоявах. Разказвах му как ще се оправи и ще вдигнем голяма втора сватба. Описвах му всичко подробно и той се успокояваше. Погребах го до майка ми.
Отидох да живея при дъщеря ми в града. Купих ново въже и й го подарих. Тя ме погледна учудено, а аз й казах:
„Един ден може да ти потрябва. Ако решиш, не мисли три дни. Използвай го.”
2009/07/25
Принцесата от Дондуков
Запознах се с нея на сватбата на дъщеря й. Изобщо не предположих, че това е майката на булката . Дъщеря й е млада, интелигентна и сравнително уравновесена. Принцесата от Дондуков е леко шантава. Точно след 15 минути и две изречения я харесах и цяла вечер си говорихме.
Тя наричаше бащата на булката „биологичния”, не го беше виждала от векове, и единственото й общуване с него беше да попита настоящата му жена „Ти коя си?”. Отговорът на женицата беше „съпругата на Евстати Евстатиев”, примерно, не се казва така човекът.
Разделила се е с „биологичния” защото той казал, че отива да работи във Франция за 3 години, а тя го открила малко по-близо – в квартал „Люлин”, с любовницата му.
Принцесата от Дондуков обича котки. Вероятно така и ще остарее – сама с котките, на шумния булевард „Дондуков”, където вечер ще пие водка в задния двор на къщата си.
Разказвах и някакви неща за себе си, а тя каза само: „Tрябва да си простиш”.
Харесва „Нова генерация” и ми разказа неща, които не знаех за тях.
Стъмни се и пойска да я снимам. След това хапна с деликатните си пръсти малко миди, изпи една - две водки и отиде на купон с някакви артисти.
2009/07/17
Борба с дървояд
Цитат:
________________________________________
Миналата година си купих гардероб за коридира и днес каво да вида улеи по дървото и дупки.Моля,ако знаете ефиказни препарати за дървояд-пишете ми.
________________________________________
И тук идва веселото...
По принцип това е руска технология за борба с плъховете,но що пък да не стане и за дървояди.Взимаш няколко дървояда и ги пускаш в буркан.В буркана естествено няма дърво,а само дървояди.Огладнеят ли дървоядите стават сприхави.Сприхавите все ще намерят за какво да се скарат,знаеш.В люти битки един по един се самоизяждат.Накрая остава един.Гладиаторът!Войнът! Стратегът!
Опознал сладоста и питателните свойства на месото,по никой начин несъпоставими с кое и да е дърво,пред теб вече,в буркана стои дървояд-канибал.Такъв ,вярвай вече дърво нема да окуси И го пускаш в гардероба/но първо изчакваш да изтънее малко,за да може да тича в тунелите на гардеробните дървояди.
Кофтито е,че той дървоядите ще изяде,но вече овълчен може да излиза през ноща и както спите да ви прегризе сънните артерии
В едно прераждане бех дървояд,ей сега ше се разтърся,живеех в крак,крак на маса,поне по три пъти на ден страшно трополене обземаше Вселената ми.Нервичките ми съсипаха,а и без това живота ми никак не бе лек.Никой друг не живееше в тоя крак,сам бях,то пък и един крак,все разстройство имах,и никакъв вкус.Абе вкус на германски домат
Дървояд
Закуската ме буди тъй досадно рано,
гълчавата тресе пак родният ми Крак!
Прозявам се най нервно,отегчено.....
и тръгва пак пореден скучен ден.
В огледалото отдавна не поглеждам,
не ща да гледам същи дървояд.
Късмет не всекиму благосклонно се отрежда,
и може би съм в не най вкусен крак.
Клаустофобия определено си ме гърчи,
или пък нещо друго по така......
Защо по дяволите тъй ме мъчи,
навярно най трудната мисъл на света.
Дали когато в крак живота ти се случи,
и изцяло дървен е света,
дали да не намериш още сили ,
а не кълнеш пак кривата съдба?
Дървояд!
Живея в Крак!
/може би не най вкусен/
Отгоре ми гълчава пак се чува.......
Обяд ,закуска и вечеря,
пак шумно ще отмерват вечноста...
Поняга си хапвам мълчаливо,
замислям се почти.......
Източник: http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/1885461/an/0/page/9
________________________________________
Миналата година си купих гардероб за коридира и днес каво да вида улеи по дървото и дупки.Моля,ако знаете ефиказни препарати за дървояд-пишете ми.
________________________________________
И тук идва веселото...
По принцип това е руска технология за борба с плъховете,но що пък да не стане и за дървояди.Взимаш няколко дървояда и ги пускаш в буркан.В буркана естествено няма дърво,а само дървояди.Огладнеят ли дървоядите стават сприхави.Сприхавите все ще намерят за какво да се скарат,знаеш.В люти битки един по един се самоизяждат.Накрая остава един.Гладиаторът!Войнът! Стратегът!
Опознал сладоста и питателните свойства на месото,по никой начин несъпоставими с кое и да е дърво,пред теб вече,в буркана стои дървояд-канибал.Такъв ,вярвай вече дърво нема да окуси И го пускаш в гардероба/но първо изчакваш да изтънее малко,за да може да тича в тунелите на гардеробните дървояди.
Кофтито е,че той дървоядите ще изяде,но вече овълчен може да излиза през ноща и както спите да ви прегризе сънните артерии
В едно прераждане бех дървояд,ей сега ше се разтърся,живеех в крак,крак на маса,поне по три пъти на ден страшно трополене обземаше Вселената ми.Нервичките ми съсипаха,а и без това живота ми никак не бе лек.Никой друг не живееше в тоя крак,сам бях,то пък и един крак,все разстройство имах,и никакъв вкус.Абе вкус на германски домат
Дървояд
Закуската ме буди тъй досадно рано,
гълчавата тресе пак родният ми Крак!
Прозявам се най нервно,отегчено.....
и тръгва пак пореден скучен ден.
В огледалото отдавна не поглеждам,
не ща да гледам същи дървояд.
Късмет не всекиму благосклонно се отрежда,
и може би съм в не най вкусен крак.
Клаустофобия определено си ме гърчи,
или пък нещо друго по така......
Защо по дяволите тъй ме мъчи,
навярно най трудната мисъл на света.
Дали когато в крак живота ти се случи,
и изцяло дървен е света,
дали да не намериш още сили ,
а не кълнеш пак кривата съдба?
Дървояд!
Живея в Крак!
/може би не най вкусен/
Отгоре ми гълчава пак се чува.......
Обяд ,закуска и вечеря,
пак шумно ще отмерват вечноста...
Поняга си хапвам мълчаливо,
замислям се почти.......
Източник: http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/1885461/an/0/page/9
2009/07/11
Q&A
Това са въпроси, които съм писала по някакъв неясен работен повод. Пък после съм взела, че съм си отговорила сама. Пускам ги тук и отивам да разпитам още няколко човека, които ми се струват интересни. Отговорите им ще видите, когато, или ако, благоволят да ми върнат попълнената страница.
Ако искате да отговорите и вие, дерзайте в коментарите, ще бъде интересно.
Madam Banitza
Madam Banitza
Представи си, че съществува кладенец на красотата.Погледни в него и изкрещи нещо.
Не може ли да не е толкова важнооооооооооооооооооооооооооооооооооооо?
Най-красива изглеждам в моментите когато съм…тъжна или поне така са ми казвали.
Красотата е оръжие за тези, които…няма с какво друго да воюват.
Красотата е съюзник, който...използваш ако искаш.
Какво щеше да е денят ти, ако беше:
Животно - тасманийски дявол
Растение - магарешки трън
Цвят - зелен
Кола – голф /и не, не съм от Перник/
Аромат - цигари
Звук - електронна музика от две ръждясали релси
Песен – I’m a looser baby...
Ако участвах във филм , той щеше да е... „Телма и Луиз”.
Мога да разбера почти всичко без...необоснованото право да си зъл.
Мечтая една сутрин да се събудя и... да знам, че ме чака поредната интересна история, която да разкажа.
Вярвам, че...няма невъзможни неща.
Ако нямах никакви ограничения щях да...пиша, мързелувам,пътувам.
Това, което ме ограничава е мързелът и несигурността, това, което ме ограничава е в самата мен.
Това, което ме окуражава е мисълта, че... нещата се случват когато си готов за тях.
Какво е първото нещо, което ще си купиш, ако неочаквано спечелиш много пари?
Свободно време.
Искаш децата ти да приличат на...себе си.
Защо?
За да не ги обременявам с чужди мечти.
Не бих искала децата ми да приличат на...мен.
Защо?
Не съм добър пример.
Когато бях малка исках да бъда...дизайнер.
Когато порастна ще стана...писател.
Бих искала да живея като...Винсънт Гало.
Не бих искала да живея като...Парис Хилтън.
Един човек, на когото се възхищавам...Йордан Славейков защото... работи в посоката, която го прави щастлив.
Един човек, когото не харесвам...майка ми защото...е всичко, което не искам да бъда.
Ако една вечер можеше да решиш какво да присъства във вечерните новини, щеше да разкажеш за...врачаните, татко и хубавите хора.
Ако трябваше да избереш химн на жените, коя песен щеше да предложиш?
Баба ми е фаталната жена.
Коя е любимата ти реклама?
Imposible is nothing
Ако искате да отговорите и вие, дерзайте в коментарите, ще бъде интересно.
Madam Banitza
Madam Banitza
Представи си, че съществува кладенец на красотата.Погледни в него и изкрещи нещо.
Не може ли да не е толкова важнооооооооооооооооооооооооооооооооооооо?
Най-красива изглеждам в моментите когато съм…тъжна или поне така са ми казвали.
Красотата е оръжие за тези, които…няма с какво друго да воюват.
Красотата е съюзник, който...използваш ако искаш.
Какво щеше да е денят ти, ако беше:
Животно - тасманийски дявол
Растение - магарешки трън
Цвят - зелен
Кола – голф /и не, не съм от Перник/
Аромат - цигари
Звук - електронна музика от две ръждясали релси
Песен – I’m a looser baby...
Ако участвах във филм , той щеше да е... „Телма и Луиз”.
Мога да разбера почти всичко без...необоснованото право да си зъл.
Мечтая една сутрин да се събудя и... да знам, че ме чака поредната интересна история, която да разкажа.
Вярвам, че...няма невъзможни неща.
Ако нямах никакви ограничения щях да...пиша, мързелувам,пътувам.
Това, което ме ограничава е мързелът и несигурността, това, което ме ограничава е в самата мен.
Това, което ме окуражава е мисълта, че... нещата се случват когато си готов за тях.
Какво е първото нещо, което ще си купиш, ако неочаквано спечелиш много пари?
Свободно време.
Искаш децата ти да приличат на...себе си.
Защо?
За да не ги обременявам с чужди мечти.
Не бих искала децата ми да приличат на...мен.
Защо?
Не съм добър пример.
Когато бях малка исках да бъда...дизайнер.
Когато порастна ще стана...писател.
Бих искала да живея като...Винсънт Гало.
Не бих искала да живея като...Парис Хилтън.
Един човек, на когото се възхищавам...Йордан Славейков защото... работи в посоката, която го прави щастлив.
Един човек, когото не харесвам...майка ми защото...е всичко, което не искам да бъда.
Ако една вечер можеше да решиш какво да присъства във вечерните новини, щеше да разкажеш за...врачаните, татко и хубавите хора.
Ако трябваше да избереш химн на жените, коя песен щеше да предложиш?
Баба ми е фаталната жена.
Коя е любимата ти реклама?
Imposible is nothing
2009/04/22
Денят на Земята с виртуална изложба "Отражения"
Днес по случай Денят на Земята можете да се разходите из виртуалната изложба "Отражения" на Александър Иванов.
Идеята на “Отражения” е да провокира първо чувствата, после мисълта и ако това доведе до някакво, макар и минимално действие, това е началото. „С тези снимки искам да извикам на себе си, а може би ще ме чуе и още някой: „Човече, поспри се за миг, погледни в душата си и направи така, че светът около теб да стане такъв, какъвто мечтаеш да бъде. Това зависи и от теб.” /Александър Иванов/
Снимките може да разгледате на http://earthday.photosynthesis.bg/
Идеята на “Отражения” е да провокира първо чувствата, после мисълта и ако това доведе до някакво, макар и минимално действие, това е началото. „С тези снимки искам да извикам на себе си, а може би ще ме чуе и още някой: „Човече, поспри се за миг, погледни в душата си и направи така, че светът около теб да стане такъв, какъвто мечтаеш да бъде. Това зависи и от теб.” /Александър Иванов/
Снимките може да разгледате на http://earthday.photosynthesis.bg/
2009/04/15
Б
Булка
Днес ще се омъжа. Знаете историята – любов, спукан презерватив и сватба.
Притеснена съм. Всички тези приготовления, а и не съм спала като хората от два месеца. Роклята, букетът, поканите, гостите, ресторантът, нещо синьо, нещо бело.
Ох, трябва да отида до тоалетничката на гражданското. Пия един японски чай за отслабване, а отслабването явно започва откъм гъза.
Мамка му и тесни тоалетни, как да се наведа с тая рокля? Три обръча, да се еба в тъпата тиква. За какво са ми три обръча? На състезание по художествена гимнастика ли съм тръгнала? Като принцеса да съм била. Дееба и насраната принцеса съм и аз.
Да се избърша сега и хайдиии при леличката с белата лента.
Еее, колко си кьорава, ама тия три косъма под носа ми ги виде. Тъпа бабичка, к’во ме е зяпнала? Да си покажа и гъза да види дали и там не съм се лекьосала нещо. Ма не върви булка да си показва задника. Защо бе, мили хора? Той е измит, оскубан, парфюмиран и препасан с жартиери. Защо в булченския магазин ми продадоха жартиери, бе? Сигурно защото всяка бела булка отдолу е курва. Но само отдолу. Под всяка една бела рокля, мили роднини, се крие курва, която е забравила много неща. Забравила е да си свали курвенските жартиери. Първо е забравила една, после втора, после трета, а вие на четвъртата, която е искала да ги махне, сте рекли: „А, не, остави ги, това е традиция”.
Всеки младоженец знае какво се крие под белата рокля. И като един същински звяр захапва опашката на дявола и дърпа с всички сили, мята я зад гърба си и оставя опашката назад в миналото, в ръцете на друг мъж, който все още не се страхува от дяволите в жените.
После всички се напиват дружно и забравят. Триста дяволи ги влачат него ден по трапезата, бият им главите от масите, а на другия ден нищо. Амнезия.
Младоженецът също не помни. Това е добре защото, ако помнеше, щеше да се замисли и да разбере, че е изхвърлил само опашката, а дяволът, тази инатлива гад, е останал вътре в жена му.
Днес ще се омъжа. Знаете историята – любов, спукан презерватив и сватба.
Притеснена съм. Всички тези приготовления, а и не съм спала като хората от два месеца. Роклята, букетът, поканите, гостите, ресторантът, нещо синьо, нещо бело.
Ох, трябва да отида до тоалетничката на гражданското. Пия един японски чай за отслабване, а отслабването явно започва откъм гъза.
Мамка му и тесни тоалетни, как да се наведа с тая рокля? Три обръча, да се еба в тъпата тиква. За какво са ми три обръча? На състезание по художествена гимнастика ли съм тръгнала? Като принцеса да съм била. Дееба и насраната принцеса съм и аз.
Да се избърша сега и хайдиии при леличката с белата лента.
Еее, колко си кьорава, ама тия три косъма под носа ми ги виде. Тъпа бабичка, к’во ме е зяпнала? Да си покажа и гъза да види дали и там не съм се лекьосала нещо. Ма не върви булка да си показва задника. Защо бе, мили хора? Той е измит, оскубан, парфюмиран и препасан с жартиери. Защо в булченския магазин ми продадоха жартиери, бе? Сигурно защото всяка бела булка отдолу е курва. Но само отдолу. Под всяка една бела рокля, мили роднини, се крие курва, която е забравила много неща. Забравила е да си свали курвенските жартиери. Първо е забравила една, после втора, после трета, а вие на четвъртата, която е искала да ги махне, сте рекли: „А, не, остави ги, това е традиция”.
Всеки младоженец знае какво се крие под белата рокля. И като един същински звяр захапва опашката на дявола и дърпа с всички сили, мята я зад гърба си и оставя опашката назад в миналото, в ръцете на друг мъж, който все още не се страхува от дяволите в жените.
После всички се напиват дружно и забравят. Триста дяволи ги влачат него ден по трапезата, бият им главите от масите, а на другия ден нищо. Амнезия.
Младоженецът също не помни. Това е добре защото, ако помнеше, щеше да се замисли и да разбере, че е изхвърлил само опашката, а дяволът, тази инатлива гад, е останал вътре в жена му.
2009/01/30
Една сутрин в Овча купел
Някой се събужда,
а кварталните клюкарки неуморно бдят.
Един тръгва за работа,
а друг го изпраща
Кварталните клюкарки се умножават по две и дремят поради отчайваща липса на събития.
Нещо предизвиква интереса им.
Не е едно, трима са.
И още трима.
Стават шест.
Трябва да се внимава.
В същия квартал, няколко минути по - късно...зад блока, в мирно съжителство живеят магарешки бодли
и боклуци.
В блока живеят самите магарета.
Те обичат да им е шаренко пред очите.
Намират се всякакви индивиди.
Бодил революционер.
Креативно магаре.
Някакви предположения какво е искал да каже авторът?
Не много далече оттам тежките облаци на невежеството са надвиснали над крехкия стълб на образованието - кварталното СОУ.
Оттам изпращат SOS гълъб,
който прелита от девет трънки
в десета,
но катастрофира фатално
в овча купелския fashion.
а кварталните клюкарки неуморно бдят.
Един тръгва за работа,
а друг го изпраща
Кварталните клюкарки се умножават по две и дремят поради отчайваща липса на събития.
Нещо предизвиква интереса им.
Не е едно, трима са.
И още трима.
Стават шест.
Трябва да се внимава.
В същия квартал, няколко минути по - късно...зад блока, в мирно съжителство живеят магарешки бодли
и боклуци.
В блока живеят самите магарета.
Те обичат да им е шаренко пред очите.
Намират се всякакви индивиди.
Бодил революционер.
Креативно магаре.
Някакви предположения какво е искал да каже авторът?
Не много далече оттам тежките облаци на невежеството са надвиснали над крехкия стълб на образованието - кварталното СОУ.
Оттам изпращат SOS гълъб,
който прелита от девет трънки
в десета,
но катастрофира фатално
в овча купелския fashion.
Абонамент за:
Публикации (Atom)