Семеен живот

Открийте чудесата на света.
Такава енциклопедия има в дома ни.
Вехне в кухнята, до пакета с брашно.
Точно над рафта с кървавица.
Старата ми майка я е купила.
Каза: „На тия години е ясно, че вече няма да видя света, поне на картинка да го разгледам.
Остава ми само нервно да чакам смъртта. Иди поне ти на онези места.”
Ще отида, чакай само мъжът ми да си допие ракията. Или до края на годината.
Коя? Коя, коя? Една от всичките.
Мъжът и жената интимно.
От двете страни на пържолата.
Шнеле, шнеле, господин Съпруг,
побързай ще свърши порното и после пак ще подмяташ,
че имаме недостатъчен сексуален живот.
Под керемидите. Яяя, яяя.
Я, таванът се е напукал.
Яяя, яяя.
Я дай вибратора.
„Ти оскотяваш във тази среда”.
Не е вярно, подай ми касата с бира и ей онова кебапче със свински ребра”.
Привечер ми се струва,
че живея в мравчена колония с общо съзнание.
И някак като разцепиш този акъл на две, надомния,
се получават хиляда и две маломерни съзнания.
А въпросите са река с много подвижни каааааа...ци.
Тъп сценарист и нищо за нямане.

ПФК Миньор Перник минерална вода

След вафлата от Перник открих и това:

Минерална вода ПФК Миньор Перник

На вкус - вода като вода. Само се чудя ако я сипя в резервоарчето за вода дали чистачките ми ще блеснат в зелени светлини. Брандът "Перник" се развива бавно, настъпателно и с хъс. Както се тунингова Голф, ако нямаш достатъчно средства. Браво.

Пуснаха таблет за комунисти

Новината:
В Китай се появи таблет, носещ името Red Pad. Устройството е предназначено специално за членовете на Комунистическата партия на страната и струва около 1600 долара, което е два пъти повече от цената, на която се продава iPad на азиатските пазари, съобщава kaldata.com.
В същото време Red Pad се позиционира като алтернатива на таблета на Apple. Китайският "комунистически" таблет работи под управлението на операционната система Android 3.2 и е оборудван с процесор NVIDIA Tegra 2 и 16 GB памет.
Резолюцията на 9,7-инчовия екран на устройството е 1024 х 768 пиксела. Red Pad се доставя с предварително инсталирани приложения за достъп до правителствените вестници и блогове, а едно от тях осигурява достъп до официални документи и база данни с информация за контакти с длъжностни лица в цялата страна.
Таблетът ще се разпространява изключително сред партийните членове и служителите на обществени организации в Китай.
Източник:www.marica.bg

Колонката на Смрадовранката:

Тази новина разтърси света или поне китайския свят, което е едно и също, или поне ще стане след години. Комунистическият таблет ще промени начина на общуване в Китай защото ще доведе до създаването на платформи за споделяне на съдържание чрез таблета. Китайците ще могат да споделят видео съдържание без никаква цензура в новия сайт „Чайна тюб”, след одобрение от обективен администратор. Видеоклиповете ще бъдат ограничени в няколко основни категории: бране на ориз, манифестации, китайско производство на световно ниво и вождът, моя приятел.
Ще бъде създадена и китайска социална мрежа. Вместо на „стената” потребителите ще могат да публикуват статусите си на „Великата китайска стена”. Интересното в новата социална мрежа е, че ще тя ще функционира и офлайн и ще има социална насоченост. Китайците, който нямат достъп до компютър ще могат на лист оризова хартия да напишат пост, да нарисуват снимка или да сложат отпечатък от пръст. След това могат да изпратят съобщението по пощата. Ако някой хареса публикуваното съобщение, ще ти изпращат скакалец или друг вид насекомо. Така собствениците на най-харесваните постове никога няма да останат гладни. Всеки коментирал поста ще получава автоматично от администраторите по една мъдра мисъл от великия китайски вожд. За всеки, които харесва твоя снимка ще получаваш по една бамбукова пръчка. Следователно собствениците на най-харесваните албуми ще могат да си построят къща почти безплатно. Ще има ограничение за броя на приятелите, максимум – 5 милиона. Всеки достигнал тази бройка ще получава автоматично покана за работа в местния клон на голяма международна компания поради две причина: ако някой може да чете постовете на 5 милиона човека, очевидно е добре организиран, разбира се с хората и умее да работи в екип. Всеки, които играе в китайската ферма моментално ще бъде хвърлян в затвора за неопределен срок, без съдебен процес, защото очевидно си губи времето вместо да допринася за общото благо. За публикуването на информация в профилите на гражданите в социалната мрежа ще се грижат над 2 милиона администратора и всички държавни органи.

ГАРВАН с любезното съдействие на Светли

Тази вечер сме се събрали да мълчим. Изпращаме скъп наш приятел. Гарванът. Тихият купон започва както започват шумните. Жените режат салата и им се насълзяват очите. Мъжете пекат пържоли и също им се насълзяват очите. Мълчанието ще продължи цяла вечер. Сядаме на масата, която е застлана с черна покривка в знак на скръб. Ядем и пием и тишината ни пищи в ушите. Отвън пищи виелицата. Натрупало е сняг, на котките им потъват лапите, това е нивото.
Преди година отново седяхме на същата маса, но покривката беше мръсно бяла. Гаро си поръча стандартен подарък за рождения ден:
- Много искам да си имам домашен гарван. Ще живее на двора, ще му вържа за единия крак малко гюленце, да си се разходжа свободно, без да се притеснява. Гарванът е много умно животно.
- Не искаш ли някоя по-шарена птица?
- Не, искам гарван. Повечето птици с по-приятни цветове на перата немат капка мозък в главата.
Две седмици по-късно Светли се обади:
- Днес гоних един гарван в Козлодуй. Исках да го хвана за рождения ден на Гаро. Май беше ял пращина. Беше като пиян, ходеше и залиташе. Минах покрай него с колата и той изобщо не реагира, а минах много близо. Слезнах и го подгоних, а той тича на зиг-заг, пиян на куче. И накрая се сети, че има крила и литна. 30 минути тичах след него и мислех, че не може да лети и ми е в кърпа вързан.
- ?
- Явно е набарал некъде казан с ракия и се е накълвал. Беше на кучеееее. И колегите бяха с мене и се чудеха какво става. После им обясних, че имам приятел, който иска да си гледа гарван. И те уж ме разбраха.

- А ти като добър човек се опитваш да хванеш пиян гарван сред полето?
- Да, значи ако имах некво яке да му фърла отгоре, беше мой. Но не бях подготвен.
- Мръсното копеле ти е избягало само защото си бил трезвен. Пиян гарван от пиян човек не може да избега.
- А ако го бях заловил, директно заминаваше при вас. Но ти си права. Ако аз бях пиян, а той не, сигурно щеше да ме хване, но не и обратното.
- Да се надяваме, че див козлодуйски пиян гарван няма да те подгони, за да те занесе на свой приятел, който иска да си гледа човек в робство.

- Значи точно там имаше над 100 гарги, но той беше пиян и се шматкаше безцелно по полето. Виждала ли си пиян човек как ходи по тротоар? Е те така и тоя. Спира се, залита, обръща посоките. Имаше два храста в полето, няколко пъти ги уцели и се катурна под тях. Почти го бях сгащил когато беше под храста, малко ми остана, просто мал шанс.
– Вече си го представям на следващата сутрин немощно опрян на някой дънер как повръща и проклина казанджията. Ти най-нефелния гарван ще намериш, нема да докараш некой свестен.
- Е тоя ми се видя лесна плячка.

- Да, но очевидно не е бил. Пияният гарван и господ го пази.
- Няколко пъти имах възможност да го ритна, но прецених, че мога да го повредя сериозно, а исках да го хвана жив и здрав. Утре пак съм в Козлодуй и го знам къде седи, пак ще се пробвам.
Донесе го още на следващия ден. Гаро му сложи гюленце на крака, кръсти го Перко Смърдански и гарванът заживя в двора.
В началото имаше преразпределяне на територията между него и котките, но после се разбраха. Заобикаляха новия съквартирант отдалече и го гледаха с уважение. Той се научи да съска като тях и само с това умение постигна надмощие. Започна да ходи като Терминатор в двора, е малко спънат Терминатор заради гюленцето, но респектираше всички котки и кучето. Съседката гледаше кокошки в съседния двор и той от нея се научи да вика къшшшш-къшшш. Нямаше собствени кокошки и когато котка му минеше път започваше да нарежда: къшшш, къшшшш. Всъщност имаше добро отношение само към черните котки. Вадеше им къртици от градината и им ги носеше. Самият той беше вегетарианец. Носехме му червей, дребни насекоми и мишки, но той ги закопаваше в земята. Ядеше само семена, плодове и пъпките на цветята.
Обичаше да слуша Висоцки. Когато чуеше негова песен спираше на едно място, вдигаше глава и се заглеждаше някъде отвъд планините. Когато имахме гости започваше да се прави на пиян, залиташе и ходеше на зиг-заг. Явно това си му беше номера. С времето смени походката си на Терминатор и започна да се влачи, ако имаше хора наоколо започваше да куца. Заседяваше се по-често при котките, после започна да страни и от тях. Един ден беше много унил, дори позволи на една черна котка да му отскубне перо и да се закичи с него. Само когато пускахме Висоцки се оживяваше, замръзваше и черните му очи заблестяваха хитро.
Една неделя просто клекна на поляната и не пожела да стане повече. Затова днес се събрахме да го изпратим мълчаливо и с почит. Като близък приятел.
Вчера когато отидохме да го нахраним не го открихме. На поляната покрита с бял сняг беше останала само счупената верига и черното гюленце. Перко Смърдански беше избягал. Предположихме, че е тръгнал към Русия.

Лично отношение

Няма смисъл от теб в тази любов.
И любов няма в този смисъл.
Крещят гените ти. Около теб. Пронизително.
Дебелокожи, с бяла кожа, свръхчувствителни.
Както някога в миналото.
Умират улиците под копитата ти с токчета.
От токчета пробит асфалта – дано да се стовари с триста счупени витрини.
Върху главата ти, върху самодоволството и върху безчувствието ти.
Нахална жълта кучка.
Да ми ядеш опашката.
Защото си забравила вкуса на страховете ми.
И баба ти все трюфели е яла.
Прекрасна къща ти желая.
Легло широко, меки сънища.
Дано изтрият тия сини локви под очите ти.
Така съм зла и съм обидена.
Прежулваш органите ми. С веригите на таблоидните си откровения.
Не ме интересува днес животът ти.
Оковите не са от вчера.
Върни си ми жестокостите.
Мои са си.
Не ми ги заслужаваш.
Какво като дрогираш вените си с друга обич?
Не те харесвам никак.
От векове те мразя.
От векове не ме обичаш.
Как може с дни по масите да дефилираш?
И да не ти залипсвам?
Аз все те търся в дъното на чашите.
Това е лично отношение. Недопустимо.

Бракове и разводи през 2010

Канят ме ,мамо, на тежка сватба.

Канят те, канят, ама както е тръгнало до десетина - двадесет години ще спрат да те канят. Поне според Националния статистически институт. Ако през 2004г над 31 000 души ентусиазирано са настъпили крака на другарчето си в гражданското, то през 2010г е имало само 24 000 ентусиасти, т.е 7000 човека са се отказали от удоволствието на брачния живот само за 6 години. Регистрите на гражданското губят над 1000 фена годишно. Ако нещата продължават по този начин, до 20 – 30 години бракът съвсем ще загуби популярност.

Най-много бракове се сключват от хора, на които им е за първи път – над 20 000 за миналата година. Но „парен каша духа” важи за веднъж разведените, само 2552 са разведените, които през 2010 решават повторно да си опитат късмета, 297 са хората с „три или повече брака”. Смели хора.

Най-често „горчиво” се е крещяло на сватби на 25-29 годишни, следвани от 30-34 годишните. Странно, на 60+ има сключени 531 брака. Как им се занимава не знам. Интересно е, че през 2004г браковете на възраст 20-24г и 30-34г са почти равен брой – над 6000. През 2010г 20-24 годишните решили да поканят родата на тежките сватбени маси са намалели почти наполовина – около 3000. Явно имат по-важни неща за правене и брака не е в приоритетите им.

Развод ми дай, развод ми дай...

Браковете намаляват всяка година, разводите също. През 2004 разведените двойки са 14 669, през 2010 – 11 012. Предполагам, че по-малкото сключени бракове водят и до по-малък брой разводи.

Кога им писва?

Между 40 и 49г явно повечето хора не могат да издържат непосилната лекота на брачното битие и се разделят официално, следвани от 30-34 годишните с 2399 развода през 2010. Но и хората в предпенсионна възраст не си поплюват – 1640 развода за 50-59 годишните. Нямам никакво друго обяснение за последните, освен че децата им вече са пораснали и вече няма никаква причина да тъпят повече врагът в своето легло. На 60+ тази миналата година са се развели над 400човека. Как им се занимава не знам.

От 11 012 развода през 2010 почти 10 000 са на двойки, за които това е бил първи брак, неслучилите за втори път са 1030, а тези, които са се развели за трети път – 86.
Това казва статистиката, какво ще кажете вие си е ваш избор.

Източник:http://www.nsi.bg//

Вафлата от Перник

В Перник си имат вафла с подходящо име "Винкел".

Понеделник вечер

Понеделник вечер не е за разказване дори.

Във вечерните новини.

Понеделник вечер е времето преди.

Най-раздиращият вторник във живота ми.

Когато с изядени нокти, нащърбени

като съзнанието ми, се опитах да те изтръгна.

От себе си.

Във вторник – самоубийство по особено жесток начин.

Ти мълчиш, аз крещя, а наоколо тишина.

Вият линейки в главата ми.

На сутринта разбирам – кретените от реанимацията нощес

са те влели венозно. Без информираното съгласие на пациента.

И сега.

Стоиш там, втечнен във вените, и тупкаш под брезента.

Невъзможно било да се постъпи иначе.

Я се разкарайте. Кой сега ще се оправя с тия деца?

Които му раждам в главата си.

Люлин, 4ти микрорайон

Денят е петъчен, без постижения. Кафето уморено се излива в устните.

Момче с кафяви зъби и и бели джанти отвежда две тигрови момичета към веселото им падение.

Циганка танцува фламенко около кофата и страстно изравя остатъци от живота на другите.

Момче и момиче вървят успоредно, но все пак в различни посоки.

Скръбта може да е с кожена яка, висок ток и малко бръчки, от приличие.

Мъжете носят бурканчета с черен пипер, за да подлютят до ярост жените си.

Някой трябва да забрани на грозните мъже да имат съвършено бели зъби – несиметрично е.



Кокер

Барът се намираше във вътрешния двор на стара къща. Стените й бяха от потъмнял порест камък, по който лазеше бръшлян. Терасата имаше две нива, оградени от високи стени. От високите етажи на съседните кооперации се чуваха вечерните потраквания на съдове, уморени гласове, а от един прозорец кънтеше „Show must go on” на Фреди Меркюри. Масите в заведението имаха квадратни дървени плотове, очукани от чашите, юмруците и времето и заоблени ръбове от хилядите лакти, които се бяха подпирали на тях.
На по-ниската тераса седяха двама мъже. Единият имаше розова кожа и бяла коса, другият – прошарени бакенбарди и тъмна бенка над горната устна. Не говореха много. Седяха притихнали, всеки зареял поглед в различна посока. На по-високото ниво в градината седяха две момичета и пиеха бира. Руса и кльощава с къси шарени панталонки и дебело тъмнокосо момиче с лилава риза с копчета. Русата държеше на кайшка кокер шпаньол, също блондин.
В заведението влезе мъж с полицейска униформа, видя двамата мъже, бързо се качи на горната площадка и седна на масата до момичетата. Обърна се към момичето с кучето:
- Защо си му отрязала опашката?
- Не съм, така го купих от магазина, но съм чувала, че трябва да им се режат опашките.
- Не трябва. Щом природата така го е създала така трябва да си остане.
Намеси се мъжът с бенката от съседната площадка:
- Глупости. Задължително им се режат опашките защото лесно се чупят.
- Не е вярно. Режат ги, за да изглеждат кучетата по-добре, не поради някакви медицински причини.
- Да бе, заради външния вид. Режат им опашките, после им къдрят ушите. А този специално вчера го изрусиха в салона. Знам, че лесно им се чупят опашките и това създава проблеми на кучето. Четох за кокер, който си счупил опашката защото седнал на нея, а бил с наднормено тегло. И после ходил един месец с гипсирана опашка. Използвали някакъв специален олекотен гипс за кучешки опашки.
- Значи дебелите кокери – под ножа, слабите – да си веят гъза. Като при хората.
- Бях чел и за друг случай. Улична котка нападнала кокер шпаньол. Така силно му ударила опашката с лапа, че му я счупила. Оттогава горкото куче като види котка и веднага си сяда на опашката, за да я скрие. От страх.
- Добре, че не е с наднормено тегло, че да се е съсипало само. Ако не знаеш, вече със закон е забранено да им режат опашките.
- А за всяка котка счупила кучешка опашка се предвиждат от 3 до 5 години затвор.
- Има такъв закон, забранено е! Спри да говориш простотии за твоите кучета с порцеланови опашки.
Двамата мъже се бяха навели напред, всеки от своята маса и почти се срещнаха над масата на момичетата. В този момент много си приличаха. И двамата бяха мургави, от яд червенина беше избила изпод тъмните им кожи, имаха прошарени, добре поддържани коси и тъмни, пълни с гняв очи.
Дебелото момиче се опита да ги успокой:
- Какво значение има? Кучето е купено с отрязана опашка. Който и да е прав вече няма значение, освен ако не очаквате да му присадим гипсова опашка. Престанете!
Мъжете се обърнаха едновременно към блондинката и попитаха едновременно:
- Коя е тая?
- Приятелка ми е.
- Защо не я познаваме?
- Ами ние...
Не я оставиха да довърши. Мъжът с полицейската униформа продължи спора:
- Какво разбираш ти от кучета, бе? Ще им реже опашките! Дай да ти отрежем на тебе оная работа!
- Трябваше аз твоята да отрежа навремето. Щях да си спестя много проблеми.
- Доколкото си спомням имаше съвсем други намерения към оная ми работа, но не и да я режеш.
- И това ми беше грешката! Не да я режа, със зъби трябваше да я отхапя!
- Е, имаше възможности...колкото искаш.
Розовият мъж стана, взе си чантата и си тръгна. Четиримата го проследиха с поглед.
Мъжът с неотрязаната пишка попита:
- Няма ли да хукнеш след него?
- Вече не търча след мъже, мина тая.
- Нормално, преди беше по-пъргав, сега задника ти пречи.
- Не ми казвай какъв съм бил преди! И не ми казвай след кого да тичам! Това не е твоя работа. А задникът ми все още е стегнат като билярдна топка, но ти никога вече няма да го разбереш. Но пък имаш разкошния разплут задник на жена си. Всяка втора събота от месеца.
- Да й ядеш гъза на жена ми!
- Свинско не ям. Аз да не съм ти!
- А не си ли?
- Първо й ядеш калоричните съботни мекици, после й ядеш свинския задник.Това ти е живота на тебе – мекици и свинско!
Още от петък ти потича лигата за тия две съботни благинки.
- Един ден и на теб ще ти потече лигата. От старческо слабоумие и немощ.
- Да, но ти няма да си жив, за да го видиш. Ще си пукнал от лакомията си в този живот. И от твърде много холестерол. Един петък, както си седиш пред телевизора и гледаш късните новини. На масата ще имаш пържоли, салата и малка кристална чашка с надпис “Paris”, пълна с ракия. И сърцето ти няма да издържи. На пържолите и на спомена за Париж.
- Поне ще умра щастлив.
- Да бе! И за какво ще си толкова щастлив? Дори няма да дочакаш съботните мекици.
- Защото ще умра преди теб. И няма да ми се наложи да преживея аристократичната смърт на кльощавия ти билярден задник!
Умълчаха се за минута, станаха и си тръгнаха едновременно, като и двамата погалиха кучето. Сблъскаха се на вратата, раменете им се допряха, погледите също. Мъжът в униформа тръгна бавно към булеварда, другият остана на тротоара и го гледаше докато не зави зад ъгъла.
- Какво беше това? – попита момичето без кучето.
- Двамата ми бащи. – каза момичето със.