Смрадовранката

ПФК Миньор Перник минерална вода

2012-01-25T10:30:00.000-08:00

След вафлата от Перник открих и това:

Минерална вода ПФК Миньор Перник

На вкус - вода като вода. Само се чудя ако я сипя в резервоарчето за вода дали чистачките ми ще блеснат в зелени светлини. Брандът "Перник" се развива бавно, настъпателно и с хъс. Както се тунингова Голф, ако нямаш достатъчно средства. Браво.

Пуснаха таблет за комунисти

2012-01-24T02:09:00.000-08:00

Новината:
В Китай се появи таблет, носещ името Red Pad. Устройството е предназначено специално за членовете на Комунистическата партия на страната и струва около 1600 долара, което е два пъти повече от цената, на която се продава iPad на азиатските пазари, съобщава kaldata.com.
В същото време Red Pad се позиционира като алтернатива на таблета на Apple. Китайският "комунистически" таблет работи под управлението на операционната система Android 3.2 и е оборудван с процесор NVIDIA Tegra 2 и 16 GB памет.
Резолюцията на 9,7-инчовия екран на устройството е 1024 х 768 пиксела. Red Pad се доставя с предварително инсталирани приложения за достъп до правителствените вестници и блогове, а едно от тях осигурява достъп до официални документи и база данни с информация за контакти с длъжностни лица в цялата страна.
Таблетът ще се разпространява изключително сред партийните членове и служителите на обществени организации в Китай.
Източник:www.marica.bg

Колонката на Смрадовранката:

Тази новина разтърси света или поне китайския свят, което е едно и също, или поне ще стане след години. Комунистическият таблет ще промени начина на общуване в Китай защото ще доведе до създаването на платформи за споделяне на съдържание чрез таблета. Китайците ще могат да споделят видео съдържание без никаква цензура в новия сайт „Чайна тюб”, след одобрение от обективен администратор. Видеоклиповете ще бъдат ограничени в няколко основни категории: бране на ориз, манифестации, китайско производство на световно ниво и вождът, моя приятел.
Ще бъде създадена и китайска социална мрежа. Вместо на „стената” потребителите ще могат да публикуват статусите си на „Великата китайска стена”. Интересното в новата социална мрежа е, че ще тя ще функционира и офлайн и ще има социална насоченост. Китайците, който нямат достъп до компютър ще могат на лист оризова хартия да напишат пост, да нарисуват снимка или да сложат отпечатък от пръст. След това могат да изпратят съобщението по пощата. Ако някой хареса публикуваното съобщение, ще ти изпращат скакалец или друг вид насекомо. Така собствениците на най-харесваните постове никога няма да останат гладни. Всеки коментирал поста ще получава автоматично от администраторите по една мъдра мисъл от великия китайски вожд. За всеки, които харесва твоя снимка ще получаваш по една бамбукова пръчка. Следователно собствениците на най-харесваните албуми ще могат да си построят къща почти безплатно. Ще има ограничение за броя на приятелите, максимум – 5 милиона. Всеки достигнал тази бройка ще получава автоматично покана за работа в местния клон на голяма международна компания поради две причина: ако някой може да чете постовете на 5 милиона човека, очевидно е добре организиран, разбира се с хората и умее да работи в екип. Всеки, които играе в китайската ферма моментално ще бъде хвърлян в затвора за неопределен срок, без съдебен процес, защото очевидно си губи времето вместо да допринася за общото благо. За публикуването на информация в профилите на гражданите в социалната мрежа ще се грижат над 2 милиона администратора и всички държавни органи.

ГАРВАН с любезното съдействие на Светли

2012-01-22T04:01:00.000-08:00

Тази вечер сме се събрали да мълчим. Изпращаме скъп наш приятел. Гарванът. Тихият купон започва както започват шумните. Жените режат салата и им се насълзяват очите. Мъжете пекат пържоли и също им се насълзяват очите. Мълчанието ще продължи цяла вечер. Сядаме на масата, която е застлана с черна покривка в знак на скръб. Ядем и пием и тишината ни пищи в ушите. Отвън пищи виелицата. Натрупало е сняг, на котките им потъват лапите, това е нивото.
Преди година отново седяхме на същата маса, но покривката беше мръсно бяла. Гаро си поръча стандартен подарък за рождения ден:
- Много искам да си имам домашен гарван. Ще живее на двора, ще му вържа за единия крак малко гюленце, да си се разходжа свободно, без да се притеснява. Гарванът е много умно животно.
- Не искаш ли някоя по-шарена птица?
- Не, искам гарван. Повечето птици с по-приятни цветове на перата немат капка мозък в главата.
Две седмици по-късно Светли се обади:
- Днес гоних един гарван в Козлодуй. Исках да го хвана за рождения ден на Гаро. Май беше ял пращина. Беше като пиян, ходеше и залиташе. Минах покрай него с колата и той изобщо не реагира, а минах много близо. Слезнах и го подгоних, а той тича на зиг-заг, пиян на куче. И накрая се сети, че има крила и литна. 30 минути тичах след него и мислех, че не може да лети и ми е в кърпа вързан.
- ?
- Явно е набарал некъде казан с ракия и се е накълвал. Беше на кучеееее. И колегите бяха с мене и се чудеха какво става. После им обясних, че имам приятел, който иска да си гледа гарван. И те уж ме разбраха.

- А ти като добър човек се опитваш да хванеш пиян гарван сред полето?
- Да, значи ако имах некво яке да му фърла отгоре, беше мой. Но не бях подготвен.
- Мръсното копеле ти е избягало само защото си бил трезвен. Пиян гарван от пиян човек не може да избега.
- А ако го бях заловил, директно заминаваше при вас. Но ти си права. Ако аз бях пиян, а той не, сигурно щеше да ме хване, но не и обратното.
- Да се надяваме, че див козлодуйски пиян гарван няма да те подгони, за да те занесе на свой приятел, който иска да си гледа човек в робство.

- Значи точно там имаше над 100 гарги, но той беше пиян и се шматкаше безцелно по полето. Виждала ли си пиян човек как ходи по тротоар? Е те така и тоя. Спира се, залита, обръща посоките. Имаше два храста в полето, няколко пъти ги уцели и се катурна под тях. Почти го бях сгащил когато беше под храста, малко ми остана, просто мал шанс.
– Вече си го представям на следващата сутрин немощно опрян на някой дънер как повръща и проклина казанджията. Ти най-нефелния гарван ще намериш, нема да докараш некой свестен.
- Е тоя ми се видя лесна плячка.

- Да, но очевидно не е бил. Пияният гарван и господ го пази.
- Няколко пъти имах възможност да го ритна, но прецених, че мога да го повредя сериозно, а исках да го хвана жив и здрав. Утре пак съм в Козлодуй и го знам къде седи, пак ще се пробвам.
Донесе го още на следващия ден. Гаро му сложи гюленце на крака, кръсти го Перко Смърдански и гарванът заживя в двора.
В началото имаше преразпределяне на територията между него и котките, но после се разбраха. Заобикаляха новия съквартирант отдалече и го гледаха с уважение. Той се научи да съска като тях и само с това умение постигна надмощие. Започна да ходи като Терминатор в двора, е малко спънат Терминатор заради гюленцето, но респектираше всички котки и кучето. Съседката гледаше кокошки в съседния двор и той от нея се научи да вика къшшшш-къшшш. Нямаше собствени кокошки и когато котка му минеше път започваше да нарежда: къшшш, къшшшш. Всъщност имаше добро отношение само към черните котки. Вадеше им къртици от градината и им ги носеше. Самият той беше вегетарианец. Носехме му червей, дребни насекоми и мишки, но той ги закопаваше в земята. Ядеше само семена, плодове и пъпките на цветята.
Обичаше да слуша Висоцки. Когато чуеше негова песен спираше на едно място, вдигаше глава и се заглеждаше някъде отвъд планините. Когато имахме гости започваше да се прави на пиян, залиташе и ходеше на зиг-заг. Явно това си му беше номера. С времето смени походката си на Терминатор и започна да се влачи, ако имаше хора наоколо започваше да куца. Заседяваше се по-често при котките, после започна да страни и от тях. Един ден беше много унил, дори позволи на една черна котка да му отскубне перо и да се закичи с него. Само когато пускахме Висоцки се оживяваше, замръзваше и черните му очи заблестяваха хитро.
Една неделя просто клекна на поляната и не пожела да стане повече. Затова днес се събрахме да го изпратим мълчаливо и с почит. Като близък приятел.
Вчера когато отидохме да го нахраним не го открихме. На поляната покрита с бял сняг беше останала само счупената верига и черното гюленце. Перко Смърдански беше избягал. Предположихме, че е тръгнал към Русия.

Лично отношение

2011-07-12T14:37:00.000-07:00

Няма смисъл от теб в тази любов.
И любов няма в този смисъл.
Крещят гените ти. Около теб. Пронизително.
Дебелокожи, с бяла кожа, свръхчувствителни.
Както някога в миналото.
Умират улиците под копитата ти с токчета.
От токчета пробит асфалта – дано да се стовари с триста счупени витрини.
Върху главата ти, върху самодоволството и върху безчувствието ти.
Нахална жълта кучка.
Да ми ядеш опашката.
Защото си забравила вкуса на страховете ми.
И баба ти все трюфели е яла.
Прекрасна къща ти желая.
Легло широко, меки сънища.
Дано изтрият тия сини локви под очите ти.
Така съм зла и съм обидена.
Прежулваш органите ми. С веригите на таблоидните си откровения.
Не ме интересува днес животът ти.
Оковите не са от вчера.
Върни си ми жестокостите.
Мои са си.
Не ми ги заслужаваш.
Какво като дрогираш вените си с друга обич?
Не те харесвам никак.
От векове те мразя.
От векове не ме обичаш.
Как може с дни по масите да дефилираш?
И да не ти залипсвам?
Аз все те търся в дъното на чашите.
Това е лично отношение. Недопустимо.

Бракове и разводи през 2010

2011-06-01T01:22:00.000-07:00

Канят ме ,мамо, на тежка сватба.

Канят те, канят, ама както е тръгнало до десетина - двадесет години ще спрат да те канят. Поне според Националния статистически институт. Ако през 2004г над 31 000 души ентусиазирано са настъпили крака на другарчето си в гражданското, то през 2010г е имало само 24 000 ентусиасти, т.е 7000 човека са се отказали от удоволствието на брачния живот само за 6 години. Регистрите на гражданското губят над 1000 фена годишно. Ако нещата продължават по този начин, до 20 – 30 години бракът съвсем ще загуби популярност.

Най-много бракове се сключват от хора, на които им е за първи път – над 20 000 за миналата година. Но „парен каша духа” важи за веднъж разведените, само 2552 са разведените, които през 2010 решават повторно да си опитат късмета, 297 са хората с „три или повече брака”. Смели хора.

Най-често „горчиво” се е крещяло на сватби на 25-29 годишни, следвани от 30-34 годишните. Странно, на 60+ има сключени 531 брака. Как им се занимава не знам. Интересно е, че през 2004г браковете на възраст 20-24г и 30-34г са почти равен брой – над 6000. През 2010г 20-24 годишните решили да поканят родата на тежките сватбени маси са намалели почти наполовина – около 3000. Явно имат по-важни неща за правене и брака не е в приоритетите им.

Развод ми дай, развод ми дай...

Браковете намаляват всяка година, разводите също. През 2004 разведените двойки са 14 669, през 2010 – 11 012. Предполагам, че по-малкото сключени бракове водят и до по-малък брой разводи.

Кога им писва?

Между 40 и 49г явно повечето хора не могат да издържат непосилната лекота на брачното битие и се разделят официално, следвани от 30-34 годишните с 2399 развода през 2010. Но и хората в предпенсионна възраст не си поплюват – 1640 развода за 50-59 годишните. Нямам никакво друго обяснение за последните, освен че децата им вече са пораснали и вече няма никаква причина да тъпят повече врагът в своето легло. На 60+ тази миналата година са се развели над 400човека. Как им се занимава не знам.

От 11 012 развода през 2010 почти 10 000 са на двойки, за които това е бил първи брак, неслучилите за втори път са 1030, а тези, които са се развели за трети път – 86.
Това казва статистиката, какво ще кажете вие си е ваш избор.

Източник:http://www.nsi.bg//

Вафлата от Перник

2011-05-30T08:17:00.000-07:00

В Перник си имат вафла с подходящо име "Винкел".

Понеделник вечер

2010-12-21T08:52:00.000-08:00

Понеделник вечер не е за разказване дори.

Във вечерните новини.

Понеделник вечер е времето преди.

Най-раздиращият вторник във живота ми.

Когато с изядени нокти, нащърбени

като съзнанието ми, се опитах да те изтръгна.

От себе си.

Във вторник – самоубийство по особено жесток начин.

Ти мълчиш, аз крещя, а наоколо тишина.

Вият линейки в главата ми.

На сутринта разбирам – кретените от реанимацията нощес

са те влели венозно. Без информираното съгласие на пациента.

И сега.

Стоиш там, втечнен във вените, и тупкаш под брезента.

Невъзможно било да се постъпи иначе.

Я се разкарайте. Кой сега ще се оправя с тия деца?

Които му раждам в главата си.

Люлин, 4ти микрорайон

2010-12-17T10:25:00.000-08:00

Денят е петъчен, без постижения. Кафето уморено се излива в устните.

Момче с кафяви зъби и и бели джанти отвежда две тигрови момичета към веселото им падение.

Циганка танцува фламенко около кофата и страстно изравя остатъци от живота на другите.

Момче и момиче вървят успоредно, но все пак в различни посоки.

Скръбта може да е с кожена яка, висок ток и малко бръчки, от приличие.

Мъжете носят бурканчета с черен пипер, за да подлютят до ярост жените си.

Някой трябва да забрани на грозните мъже да имат съвършено бели зъби – несиметрично е.

Кокер

2010-10-23T14:06:00.000-07:00

Барът се намираше във вътрешния двор на стара къща. Стените й бяха от потъмнял порест камък, по който лазеше бръшлян. Терасата имаше две нива, оградени от високи стени. От високите етажи на съседните кооперации се чуваха вечерните потраквания на съдове, уморени гласове, а от един прозорец кънтеше „Show must go on” на Фреди Меркюри. Масите в заведението имаха квадратни дървени плотове, очукани от чашите, юмруците и времето и заоблени ръбове от хилядите лакти, които се бяха подпирали на тях.
На по-ниската тераса седяха двама мъже. Единият имаше розова кожа и бяла коса, другият – прошарени бакенбарди и тъмна бенка над горната устна. Не говореха много. Седяха притихнали, всеки зареял поглед в различна посока. На по-високото ниво в градината седяха две момичета и пиеха бира. Руса и кльощава с къси шарени панталонки и дебело тъмнокосо момиче с лилава риза с копчета. Русата държеше на кайшка кокер шпаньол, също блондин.
В заведението влезе мъж с полицейска униформа, видя двамата мъже, бързо се качи на горната площадка и седна на масата до момичетата. Обърна се към момичето с кучето:
- Защо си му отрязала опашката?
- Не съм, така го купих от магазина, но съм чувала, че трябва да им се режат опашките.
- Не трябва. Щом природата така го е създала така трябва да си остане.
Намеси се мъжът с бенката от съседната площадка:
- Глупости. Задължително им се режат опашките защото лесно се чупят.
- Не е вярно. Режат ги, за да изглеждат кучетата по-добре, не поради някакви медицински причини.
- Да бе, заради външния вид. Режат им опашките, после им къдрят ушите. А този специално вчера го изрусиха в салона. Знам, че лесно им се чупят опашките и това създава проблеми на кучето. Четох за кокер, който си счупил опашката защото седнал на нея, а бил с наднормено тегло. И после ходил един месец с гипсирана опашка. Използвали някакъв специален олекотен гипс за кучешки опашки.
- Значи дебелите кокери – под ножа, слабите – да си веят гъза. Като при хората.
- Бях чел и за друг случай. Улична котка нападнала кокер шпаньол. Така силно му ударила опашката с лапа, че му я счупила. Оттогава горкото куче като види котка и веднага си сяда на опашката, за да я скрие. От страх.
- Добре, че не е с наднормено тегло, че да се е съсипало само. Ако не знаеш, вече със закон е забранено да им режат опашките.
- А за всяка котка счупила кучешка опашка се предвиждат от 3 до 5 години затвор.
- Има такъв закон, забранено е! Спри да говориш простотии за твоите кучета с порцеланови опашки.
Двамата мъже се бяха навели напред, всеки от своята маса и почти се срещнаха над масата на момичетата. В този момент много си приличаха. И двамата бяха мургави, от яд червенина беше избила изпод тъмните им кожи, имаха прошарени, добре поддържани коси и тъмни, пълни с гняв очи.
Дебелото момиче се опита да ги успокой:
- Какво значение има? Кучето е купено с отрязана опашка. Който и да е прав вече няма значение, освен ако не очаквате да му присадим гипсова опашка. Престанете!
Мъжете се обърнаха едновременно към блондинката и попитаха едновременно:
- Коя е тая?
- Приятелка ми е.
- Защо не я познаваме?
- Ами ние...
Не я оставиха да довърши. Мъжът с полицейската униформа продължи спора:
- Какво разбираш ти от кучета, бе? Ще им реже опашките! Дай да ти отрежем на тебе оная работа!
- Трябваше аз твоята да отрежа навремето. Щях да си спестя много проблеми.
- Доколкото си спомням имаше съвсем други намерения към оная ми работа, но не и да я режеш.
- И това ми беше грешката! Не да я режа, със зъби трябваше да я отхапя!
- Е, имаше възможности...колкото искаш.
Розовият мъж стана, взе си чантата и си тръгна. Четиримата го проследиха с поглед.
Мъжът с неотрязаната пишка попита:
- Няма ли да хукнеш след него?
- Вече не търча след мъже, мина тая.
- Нормално, преди беше по-пъргав, сега задника ти пречи.
- Не ми казвай какъв съм бил преди! И не ми казвай след кого да тичам! Това не е твоя работа. А задникът ми все още е стегнат като билярдна топка, но ти никога вече няма да го разбереш. Но пък имаш разкошния разплут задник на жена си. Всяка втора събота от месеца.
- Да й ядеш гъза на жена ми!
- Свинско не ям. Аз да не съм ти!
- А не си ли?
- Първо й ядеш калоричните съботни мекици, после й ядеш свинския задник.Това ти е живота на тебе – мекици и свинско!
Още от петък ти потича лигата за тия две съботни благинки.
- Един ден и на теб ще ти потече лигата. От старческо слабоумие и немощ.
- Да, но ти няма да си жив, за да го видиш. Ще си пукнал от лакомията си в този живот. И от твърде много холестерол. Един петък, както си седиш пред телевизора и гледаш късните новини. На масата ще имаш пържоли, салата и малка кристална чашка с надпис “Paris”, пълна с ракия. И сърцето ти няма да издържи. На пържолите и на спомена за Париж.
- Поне ще умра щастлив.
- Да бе! И за какво ще си толкова щастлив? Дори няма да дочакаш съботните мекици.
- Защото ще умра преди теб. И няма да ми се наложи да преживея аристократичната смърт на кльощавия ти билярден задник!
Умълчаха се за минута, станаха и си тръгнаха едновременно, като и двамата погалиха кучето. Сблъскаха се на вратата, раменете им се допряха, погледите също. Мъжът в униформа тръгна бавно към булеварда, другият остана на тротоара и го гледаше докато не зави зад ъгъла.
- Какво беше това? – попита момичето без кучето.
- Двамата ми бащи. – каза момичето със.

Белгия - диаманти, I love BG и бира

2010-10-02T12:51:00.000-07:00

Тук е фотоисторията ми за конкурса на дневник "Пътуване в Европа". В коментарите там не исках да се включвам, всеки си прави собствен прочит на историята, но Белгия този път ми хареса, ама много. Идеята ми беше да покажа нестандартни неща, които на мен са ми направили впечатление, и коментарите под снимките ми да бъдат смешни. Оказа се, че чувството за хумор също може да бъде криво разбрано. Който разбрал - разбрал,липсата на въображение не е порок. За да видите фотоисторията, цъкнете на заглавието в началото.

Аутизъм

2010-04-02T13:20:00.000-07:00

Ние обичаме хората. Те изработват зависимости. Ние отстояваме себе си. Те не се подчиняват. За аутистите, които, без да знам защо, харесвам много:http://www.autism.hit.bg/

Ах, морето

2009-09-22T09:50:00.000-07:00

Собственикът на заведението в Бургас, облечен в жълто – черна тениска с надпис „Минна компания”, крещи срещу сивия папагал с червена опашка:
- Васкооооо, Васкооооо! Мяуууууу, мяуууууууу!

Папагалът не вдява ни човешка, ни котешка реч. Идиотските опити на човека обаче продължават.
Обърнала съм гръб на бара, но това не пречи собственикът да ми проглуши ушите с мекия си, но камбанен говор. Камбанен защото се чува на километри. Облеченият ми в райрана риза гръб разбира, че: в магазина такъв папагал струва 2 500 лева ( дори се опита да го продаде на един англичанин за „уан таузънд еуро” ); сервитьорката се прибира със собствен автомобил; той пръв спи с приятелките й ( собственикът, не папагалът ), единият му приятел има склад за желязо и спи с една „диджейка”, а другият е женен за трети път и на трите си жени е купил скъпи коли. И друга полезна информация от този род.
На съседната маса се кахърят за изчезващите бургаски гларуси:
- В Бургас вече няма гларуси. Само тук – там. В Пловдив като бях свят ми се зави – то пълно с гларуси!
Следва дълга история за един гларус, който се забил в стъклопакет, ухапал човека все едно куче го е захапало, бил наречен „мръсно животно”, месеци наред раната не зараснала защото „гларусите ядат мръсни работи”, но едва ли ви интересува.

По пътя спряхме в Карнобат, исках да си купя два банана и две глави лук, не, нямаше да ги ям заедно. Проведохме безумен разговор с какичката на пазара. Държи тя чепка с четири банана и пита:
- Прейньие или зайньие?
- Моля?
- Прейньие или зайньие?
- Какво?
И така докато не се намеси една жена, за да ме попита дали искам предните два банана или задните два. За цената дори не попитах. Дадох малко повече пари и смирено зачаках рестото. С това мъките не спряха.
Друга сергия, друга жена:
- Две глави лук – самоуверено заявявам аз с убеждението, че тук няма какво да се закучи. Да бе!
- Бяла капа или чьервьена капа? Тя чьервьената е синя де.
Гледах неразбиращо докато не ми показа бял и червен лук. Посочих с пръст червения, който всъщност е син и се измъкнах от този пазар – инквизиция.
Ако някога заживея в Карнобат, ще ме мислят или за глуха или за луда. Най – вероятно и за двете заедно. И аз от мъка ще пропия Карнобатска гроздова.

В Бургас хората са любезни. Упътват те като във всеки друг град:
– Спирката е ей там, пред болницата.
Аз цял живот съм висяла в Бургас, в квартал „Славейков”, та знам къде е болницата.
Но поне ми помогнаха да стигна бързо до центъра.
Центърът на Бургас е доста по-различен отпреди 11 години, когато за последно бях тук. Наместили са се досадните, но неизбежни „Макдоналдс”, магазини за парцалки на известни марки, варена царевица, но вече в чашки, с възможност да я овкусят с различни неща, включително и с някакво жалко подобие на синьо сирене. Има много красиви паркове и, разбира се, ах, морето. Зърнах го от Морската градина и умишлено го отложих. Пих кафе и само хвърлях по един издайнически поглед към него. И после смело нагазих в клишето.
Събух се, навих крачоли и зашляпах по брега. Походих, понамокрих се, поседях на камъните и попищях при всяка по-голяма вълна. Удоволствието ми развали един симпатичен младеж, който се завъртя около мен. А отляво, а отдясно, накрая се кротна на 5 метра от мястото, където бях седнала и зазяпа морето. Понеже нямаше други хора около нас реших, че иска или да ме удави или да ми открадне фотоапарата. То какво друго да иска да ми направи един симпатичен младеж? Тръгнах си.

В Морската градина снимах откритата сцена, където преди 11 години с едни хора крещяхме на френски – репетирахме една пиеса. Тогава събрахме публика. Не знам колко ни разбраха, но се опитвахме да ги убедим, че лудостта не съществува. Че лудостта е като да застанеш пред стена, а всички около теб да крещят, че има врата и ти трябва да я отвориш. Но ти да виждаш само една стена. Хората, които крещяха от тази сцена вече ги няма. Няма шанс да се съберат на едно място. И сцената в нас е сменена. Боядисана с бяла боя и тунингована с нови пейки.
Тогава, преди 11 години, излязох на сцената с маска и пистолет и заявих, че всички са взети за заложници, крещях срещу вятъра, раздавах безвъзмездно черни презервативи на не дотам предвидливите си приятелки, поплаках от щастие и облекчение след една пиеса, отнесох в сака си 300 презерватива – награда от фестивала ( майка ми оцеля след като ми отвори сака и те се изсипаха пред очите й ), ядох миди и пих бира на синя светлина в един бар и си тръгнах вдъхновена. През цялото време разнасях един античен фотоапарат и търсех черно-бяла лента, така и не открих. Днес, 11 години по-късно, направих 300 снимки с чудесния си Nikon, позяпах морето, хапнах риба и пих бира сама. Довечера отивам да ям кюфтета във Варвара.
Тогава бях щастлива, сега съм доволна. Бургас не е същият, нито пък аз.

През цялото време в Бургас ми миришеше на някакъв парфюм или ароматизатор. Чудех се дали всички са излезли след като са се изкъпали с ароматен душ – гел (нормално, все пак е неделя ) или повечето магазини имат ароматизатори, които се усещат чак на улицата. На плажа разбрах, че това е мирисът на морето. Сериозно.

Сбогом, Бургас, и благодаря за рибата.

Ани от кафе „ Markiza Elit Park”, където се продават „salads, kebapche, kufte”. В края на лятото. С малко пясък в сандалите.

За лечебната сила на кокошия гъз

2009-09-07T13:40:00.001-07:00

Поклон пред неизвестния гении измислил това. Моля, не правете това вкъщи.

При безсъние и плач на малко дете

Бебето или детето се къпят с вода, в която е къпана патица с пола на детето. Покрива се със син парцал от бащини гащи или майчина рокля. Майката оставя вечер повоя на детето на пътя за да мине през него добитък.

При изпадане на дебелото черво

Кади се с кожа от таралеж./Някой знае ли как се дере таралеж?/

При епидемия

На кръстопът се заравя черна кокошка. С перушина от такава се кадят и хората, които искат да не ги хване епидемията./Дали важи и за свинския грип?/

Напикаване при деца

Дава им се прах от изпечена кокоша воденичка.

Проверка има ли уроки

Срещу сряда, но първа сряда от новолуние над главата на болния се троши яйце в по-широка зелена паничка, пълна с вода и 3 вълнени конеца - бял, червен, черен. На сутринта но още преди изгрев слънце, се гледа до кой конец се е опряло яйцето. Ако е до червения, значи детето е урочасано.

Косопад

Болните места се натриват с ядки от печен орех, или със зърна от брей. Мажат се и с пепел от току що изгорен въглен. Налага се и жив счукан охлюв./Хем жив, хем счукан охлюв? Много устойчиви ги правят напоследък тия охлюви./

Пиянство

Освен билки се дава на болния на 3 пъти кръв от водна костенурка./Айде сега ще трепем костенурките. Предлагам да започнем кампания: "Изпий чаша бира, спаси костенурка!"/

Ако куче вие за смърт

Кажете веднага:“За главата си виеш”. Така ще умре кучето, а не някой от семейството.

Линаво дете

Това е болно от неизвестна болест дете, което слабее и не се чувства добре. Детето се къпе във вода, в която са къпани и куче и коте преди това./Да се изкъпят и дядото и бабата и внучето и мишката и ряпата. Накрая внучучето да изяде ряпата./

Лишеи

Натриват се с дупето на жива кокошка, налагат се с пепелява вода или с печен яйчен жълтък. Когато се трият лишеите с пепел, да е в четвъртък и да се казва “Шара бара, гущеричка, утре, петък загуричка”. /Дано лишеите не са по лицето на бедния човечец./

При камъни в жлъчката

Пие се сок от лоза, сварена с вино. Не се яде и една седмица се кара само с ябълков сок вместо вода./След седмица на ябълков оцет, дори да не изчезнат камъните в бъбреците, това ще е най-малкият ви проблем./

При лудост (шизофрения)

На болните се прави магия за раздяла, но с духовете. Изрязват се ноктите от всички пръсти на ръцете и краката, оскубва се по 1 косъм от всяка вежда и 3 косъма от главата, над челото и над двете уши. Ноктите и косите се заливат с разтопен восък в 3 восъчни питки, като се поставят в счупено яйце. Прави се дупка в земята с колче, на което е бил вързан кон да пасе, пуска се в нея яйцето и се заравя с думите: “Да се погребе болестта, тъй както и яйцето.”

За импотентност или фригидност

На жена се поставя под възглавницата вълна, напоена с магарешка кръв, а дясно мъдо на магаре, сварено във вино и изядено от мъжа, му дава огромна сила. /Започнах да гледам магарето на поляната отсреща с други очи./

Мастит

Получава се от лоши енергии и зли сили.При мастит гърдите се налагат с разкиснати във вода лястовичи гнезда, с бяла или жълта глина, за да отнеме огъня./Одраха таралежа, счукаха охлюва, изпиха кръвта на костенурката, убиха магарето и му откъснаха дясното мъдо, сега разбиха и гнездото на лястовиците. Жестоки хора./

Хемороиди (маясъл)

Добре е да се хапне и месо от костенурка. Поставят се и пиявици, но е добре лекар да ви ги постави, за да са стерилни. За да се отлепят пиявиците обикновено се наръсват със сол./Гледката на човек със щръкнал задник, на когото са залепили пиявици и някой го ръси със сол наистина ме радва. Добре, че не казаха да се изядат пиявиците след това./

Росица

2009-08-03T08:27:00.000-07:00

Росица съм аз. Приятно ми е. Ро – си – ца. Родила съм се една пролетна утрин, майка ми попитала какво е времето навън, казали й, че има роса и тя решила да ме кръсти Росица. От роса. Чисто име.
Майка ми ме е отгледала сама. Защото е жена с висок морал. Когато забременяла е имала трима любовника и не знаела от кого е детето. Можела, разбира се, да каже на всеки един от тях, че детето е негово и да се вземат, но майка – не. Тя не е такава жена. Зарязала ги и тримата и ме отгледала сама. От добрина изтърпя цял живот да й шушукат зад гърба, а мен да наричат копеле. Мръсен живот живеем, казваше, барем името ти да е чисто. Гледаше градина и работеше на чуждите, за да има какво да ядем. Хората й се подиграваха, но й помагаха – даваха й дърва, брашно, дрехи. Сама цепеше дърва, сама носеше вода от чешмата, сама боядисваше в бяло стените всяка пролет. Не говореше много с хората, само с мен. Разказваше ми как един ден ще порасна и ще се оженя. Бъдещият ми мъж щял да дойде вкъщи избръснат, с нова риза и смутен поглед, щял да падне на колене, да й целуне ръка и да ме поиска за жена. Представяше си всяка подробност от сватбата ни. Каква ще бъде роклята ми, колко гости ще поканим, с какво ще ги почерпим, кой поп ще ни венчае, как ще надничат непознати хора през оградата и ще цъкат с език, какви дарове ще получим.
През зимата лежахме двете под юргана и тя ми описваше сватбата, понякога променяше нещо, добавяше друго, мислеше какво ще каже на гостите, как ще им пълни чашите и ще ги разпитва за къщата, за децата и за стоката. Смееше се, разговаряше, измисляше си диалози, шегуваше се и разливаше щедро вино в чашите.
Слушах я нощ след нощ и откривах един нов човек в майка ми. Нощем тя се променяше. Не беше забрадената и наведена жена, която всеки ден влачеше галошите си до чешмата и обратно. Ставаше сладкодумна и любопитна. Познаваше добре всички от селото, попиваше живота на другите като гъба, която вечер изстискваше под юргана.
Ядеше малко, винаги оставяше повече за мен, спестяваше всяка стотинка и купуваше дарове за сватбата. Спомням си една много гладна година. Прибирах се вкъщи и заварих майка ми да седи в калта в двора, ровеше в един мравуняк и ядеше мравките. Стискаше очи и преглъщаше. Прибрах се без да разбере, че съм я видяла.
Не видя сватбата ми. Умря една неделя докато вадеше картофи в двора. Намерих я на земята прегъната на две, забрадката – захлупила очите й. Завлякох я до леглото, седнах до нея и цяла нощ и разказвах за сватбата ми, за мъжът ми, който ще дойде утре да ми поиска ръката.
Той дойде на сутринта, първо се уплаши от мъртвата ми майка, но все пак се съгласи да направи всичко все едно е жива. На следващия ден я погребахме.
Година по – късно направихме скромна сватба. Свекърът и свекървата за пръв и за последен път ми се зарадваха като видяха какъв чейз имам.
Две деца му родих, добре живеехме. Бях бременна с трето, но той ме преби и пометнах. След няколко месеца изчезна.
Майка ми държеше въже в един стар зелен скрин. Когато разбрала, че е бременна искала да се обеси. Купила си въже и три дни го гледала. После го прибрала в скрина и си казала: „Има време”. Аз си го пазех за спомен.
Децата ми пораснаха и се задомиха. След като и второто се премести в новия си дом, взех въжето, вързах го на крушата в двора, качих се на един дървен сандък и си направих примка. Увиснах и въжето се скъса. След толкова много години беше излиняло.
След години мъжът ми се върна. Разболял се тежко и новата му жена го оставила. Гледах го няколко месеца докато умря. Сменях му чаршафите, палех печката, за да е топло, слушах по цяла нощ виковете му и го успокоявах. Разказвах му как ще се оправи и ще вдигнем голяма втора сватба. Описвах му всичко подробно и той се успокояваше. Погребах го до майка ми.
Отидох да живея при дъщеря ми в града. Купих ново въже и й го подарих. Тя ме погледна учудено, а аз й казах:
„Един ден може да ти потрябва. Ако решиш, не мисли три дни. Използвай го.”

Принцесата от Дондуков

2009-07-25T09:35:00.000-07:00

Запознах се с нея на сватбата на дъщеря й. Изобщо не предположих, че това е майката на булката . Дъщеря й е млада, интелигентна и сравнително уравновесена. Принцесата от Дондуков е леко шантава. Точно след 15 минути и две изречения я харесах и цяла вечер си говорихме.
Тя наричаше бащата на булката „биологичния”, не го беше виждала от векове, и единственото й общуване с него беше да попита настоящата му жена „Ти коя си?”. Отговорът на женицата беше „съпругата на Евстати Евстатиев”, примерно, не се казва така човекът.
Разделила се е с „биологичния” защото той казал, че отива да работи във Франция за 3 години, а тя го открила малко по-близо – в квартал „Люлин”, с любовницата му.
Принцесата от Дондуков обича котки. Вероятно така и ще остарее – сама с котките, на шумния булевард „Дондуков”, където вечер ще пие водка в задния двор на къщата си.
Разказвах и някакви неща за себе си, а тя каза само: „Tрябва да си простиш”.
Харесва „Нова генерация” и ми разказа неща, които не знаех за тях.
Стъмни се и пойска да я снимам. След това хапна с деликатните си пръсти малко миди, изпи една - две водки и отиде на купон с някакви артисти.

Борба с дървояд

2009-07-17T14:56:00.000-07:00

Цитат:
________________________________________

Миналата година си купих гардероб за коридира и днес каво да вида улеи по дървото и дупки.Моля,ако знаете ефиказни препарати за дървояд-пишете ми.
________________________________________

И тук идва веселото...

По принцип това е руска технология за борба с плъховете,но що пък да не стане и за дървояди.Взимаш няколко дървояда и ги пускаш в буркан.В буркана естествено няма дърво,а само дървояди.Огладнеят ли дървоядите стават сприхави.Сприхавите все ще намерят за какво да се скарат,знаеш.В люти битки един по един се самоизяждат.Накрая остава един.Гладиаторът!Войнът! Стратегът!
Опознал сладоста и питателните свойства на месото,по никой начин несъпоставими с кое и да е дърво,пред теб вече,в буркана стои дървояд-канибал.Такъв ,вярвай вече дърво нема да окуси И го пускаш в гардероба/но първо изчакваш да изтънее малко,за да може да тича в тунелите на гардеробните дървояди.
Кофтито е,че той дървоядите ще изяде,но вече овълчен може да излиза през ноща и както спите да ви прегризе сънните артерии

В едно прераждане бех дървояд,ей сега ше се разтърся,живеех в крак,крак на маса,поне по три пъти на ден страшно трополене обземаше Вселената ми.Нервичките ми съсипаха,а и без това живота ми никак не бе лек.Никой друг не живееше в тоя крак,сам бях,то пък и един крак,все разстройство имах,и никакъв вкус.Абе вкус на германски домат

Дървояд

Закуската ме буди тъй досадно рано,
гълчавата тресе пак родният ми Крак!
Прозявам се най нервно,отегчено.....
и тръгва пак пореден скучен ден.

В огледалото отдавна не поглеждам,
не ща да гледам същи дървояд.
Късмет не всекиму благосклонно се отрежда,
и може би съм в не най вкусен крак.

Клаустофобия определено си ме гърчи,
или пък нещо друго по така......
Защо по дяволите тъй ме мъчи,
навярно най трудната мисъл на света.

Дали когато в крак живота ти се случи,
и изцяло дървен е света,
дали да не намериш още сили ,
а не кълнеш пак кривата съдба?

Дървояд!
Живея в Крак!
/може би не най вкусен/
Отгоре ми гълчава пак се чува.......

Обяд ,закуска и вечеря,
пак шумно ще отмерват вечноста...
Поняга си хапвам мълчаливо,
замислям се почти.......

Източник: http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/1885461/an/0/page/9

Q&A

2009-07-11T10:06:00.000-07:00

Това са въпроси, които съм писала по някакъв неясен работен повод. Пък после съм взела, че съм си отговорила сама. Пускам ги тук и отивам да разпитам още няколко човека, които ми се струват интересни. Отговорите им ще видите, когато, или ако, благоволят да ми върнат попълнената страница.
Ако искате да отговорите и вие, дерзайте в коментарите, ще бъде интересно.

Madam Banitza

Madam Banitza

Представи си, че съществува кладенец на красотата.Погледни в него и изкрещи нещо.

Не може ли да не е толкова важнооооооооооооооооооооооооооооооооооооо?

Най-красива изглеждам в моментите когато съм…тъжна или поне така са ми казвали.

Красотата е оръжие за тези, които…няма с какво друго да воюват.

Красотата е съюзник, който...използваш ако искаш.

Какво щеше да е денят ти, ако беше:
Животно - тасманийски дявол
Растение - магарешки трън
Цвят - зелен
Кола – голф /и не, не съм от Перник/
Аромат - цигари
Звук - електронна музика от две ръждясали релси
Песен – I’m a looser baby...

Ако участвах във филм , той щеше да е... „Телма и Луиз”.

Мога да разбера почти всичко без...необоснованото право да си зъл.

Мечтая една сутрин да се събудя и... да знам, че ме чака поредната интересна история, която да разкажа.

Вярвам, че...няма невъзможни неща.

Ако нямах никакви ограничения щях да...пиша, мързелувам,пътувам.

Това, което ме ограничава е мързелът и несигурността, това, което ме ограничава е в самата мен.

Това, което ме окуражава е мисълта, че... нещата се случват когато си готов за тях.

Какво е първото нещо, което ще си купиш, ако неочаквано спечелиш много пари?

Свободно време.

Искаш децата ти да приличат на...себе си.
Защо?
За да не ги обременявам с чужди мечти.

Не бих искала децата ми да приличат на...мен.
Защо?
Не съм добър пример.

Когато бях малка исках да бъда...дизайнер.

Когато порастна ще стана...писател.

Бих искала да живея като...Винсънт Гало.
Не бих искала да живея като...Парис Хилтън.

Един човек, на когото се възхищавам...Йордан Славейков защото... работи в посоката, която го прави щастлив.

Един човек, когото не харесвам...майка ми защото...е всичко, което не искам да бъда.

Ако една вечер можеше да решиш какво да присъства във вечерните новини, щеше да разкажеш за...врачаните, татко и хубавите хора.

Ако трябваше да избереш химн на жените, коя песен щеше да предложиш?
Баба ми е фаталната жена.

Коя е любимата ти реклама?

Imposible is nothing

Денят на Земята с виртуална изложба "Отражения"

2009-04-22T04:38:00.000-07:00

Днес по случай Денят на Земята можете да се разходите из виртуалната изложба "Отражения" на Александър Иванов.
Идеята на “Отражения” е да провокира първо чувствата, после мисълта и ако това доведе до някакво, макар и минимално действие, това е началото. „С тези снимки искам да извикам на себе си, а може би ще ме чуе и още някой: „Човече, поспри се за миг, погледни в душата си и направи така, че светът около теб да стане такъв, какъвто мечтаеш да бъде. Това зависи и от теб.” /Александър Иванов/

Снимките може да разгледате на http://earthday.photosynthesis.bg/

Б

2009-04-15T00:40:00.000-07:00

Булка
Днес ще се омъжа. Знаете историята – любов, спукан презерватив и сватба.
Притеснена съм. Всички тези приготовления, а и не съм спала като хората от два месеца. Роклята, букетът, поканите, гостите, ресторантът, нещо синьо, нещо бело.
Ох, трябва да отида до тоалетничката на гражданското. Пия един японски чай за отслабване, а отслабването явно започва откъм гъза.
Мамка му и тесни тоалетни, как да се наведа с тая рокля? Три обръча, да се еба в тъпата тиква. За какво са ми три обръча? На състезание по художествена гимнастика ли съм тръгнала? Като принцеса да съм била. Дееба и насраната принцеса съм и аз.
Да се избърша сега и хайдиии при леличката с белата лента.
Еее, колко си кьорава, ама тия три косъма под носа ми ги виде. Тъпа бабичка, к’во ме е зяпнала? Да си покажа и гъза да види дали и там не съм се лекьосала нещо. Ма не върви булка да си показва задника. Защо бе, мили хора? Той е измит, оскубан, парфюмиран и препасан с жартиери. Защо в булченския магазин ми продадоха жартиери, бе? Сигурно защото всяка бела булка отдолу е курва. Но само отдолу. Под всяка една бела рокля, мили роднини, се крие курва, която е забравила много неща. Забравила е да си свали курвенските жартиери. Първо е забравила една, после втора, после трета, а вие на четвъртата, която е искала да ги махне, сте рекли: „А, не, остави ги, това е традиция”.
Всеки младоженец знае какво се крие под белата рокля. И като един същински звяр захапва опашката на дявола и дърпа с всички сили, мята я зад гърба си и оставя опашката назад в миналото, в ръцете на друг мъж, който все още не се страхува от дяволите в жените.
После всички се напиват дружно и забравят. Триста дяволи ги влачат него ден по трапезата, бият им главите от масите, а на другия ден нищо. Амнезия.
Младоженецът също не помни. Това е добре защото, ако помнеше, щеше да се замисли и да разбере, че е изхвърлил само опашката, а дяволът, тази инатлива гад, е останал вътре в жена му.

Една сутрин в Овча купел

2009-01-30T13:05:00.000-08:00

Някой се събужда,

а кварталните клюкарки неуморно бдят.

Един тръгва за работа,

а друг го изпраща

Кварталните клюкарки се умножават по две и дремят поради отчайваща липса на събития.

Нещо предизвиква интереса им.

Не е едно, трима са.

И още трима.

Стават шест.

Трябва да се внимава.

В същия квартал, няколко минути по - късно...зад блока, в мирно съжителство живеят магарешки бодли

и боклуци.

В блока живеят самите магарета.

Те обичат да им е шаренко пред очите.

Намират се всякакви индивиди.

Бодил революционер.

Креативно магаре.

Някакви предположения какво е искал да каже авторът?

Не много далече оттам тежките облаци на невежеството са надвиснали над крехкия стълб на образованието - кварталното СОУ.

Оттам изпращат SOS гълъб,

който прелита от девет трънки

в десета,

но катастрофира фатално

в овча купелския fashion.

Л

2009-01-29T11:40:00.000-08:00

Лук

Ще режа лук. Дъската, ножът, лукът. Обикновено го режа бавно, после ми залютява и започвам да режа все по – бързо и по – бързо. Само да се свърши тази мъка. Тази болка в очите да мине, да се махне.

Днес ще режа бавно през цялото време. За да имам оправдание. Така каза веднъж един приятел:

„ Ще порежа малко лук, за да имам оправдание когато ме попитат защо плача”.

Попитах го какво да направя, за да си намеря оправдание, за да крещя. Крещеше ли ми се тогава не помня, сега ми се плаче.

Ако ме попитат ще кажа:

„Лук защото плача, не бе, режа плач, не така, плача за оправдание.”

Обърках се малко. Ще поема дъх, ще се съсредоточа и ще отговоря убедително:

„ Режа оправдания, не виждаш ли?”

Нищо няма да им казвам. Питат, не питат ще рева и само ще посочвам дъската с нарязания лук.

Лукът служи за оправдание, за салата и за описание на хора.

Веднъж казах на едни момичета, едната руса, другата дебела, че човек не е еднопластов, има много пластове в себе си човек.

И русата вика:

„Като лука ли?”

Коя е по – умната? Русата или дебелата?

Та за лука.

Човекът е лук. Става и за разлистване и за плач и за оправдание. И за салата става. Ако го разрежеш. Нарязаните хора са най – подходящи за салати. С каквото и с когото и да ги разбъркаш все са съгласни защото им е все тая. Безразлично им е в чия салата ще си пуснат соковете. Защото от нарязания човек много сокове изтичат – като от нарязан лук. На тях може и да им е безразлично в чия салата ще се омесят, но хората около тях не им е. Защото лукът в салатата й придава вкус. Специфичен.

Нарязаният човек също оставя особен вкус в устата на тези, които го консумират.

Човек за човека е лют.

Обърках се.

Човек за човека е лук.

Обелвайте другите внимателно!

2009-01-23T12:04:00.001-08:00

Зайка

2009-01-22T10:49:00.000-08:00

Отмъкнато от блога на http://junkpaper.blogspot.com/

Източник: Джо Рунтева via facebook; православие.бг

Експериментът "Зайка"
06.01.2009

Детските отговори са взети от книгата “Експериментът Зайка” на Даниела Александреску, Ирина Николау и Киприян Войчила. Дорел Зайка е художник, преподавател по рисуване в лицей “Николае Тоница”, Букурещ. Той поставя най-различни въпроси на децата, за да стимулира тяхната креативност, опитвайки се да се отърве от типичния формализъм на мисленето на възрастните. Това е и хубавата страна на децата, които на въпроса “Голямо и сиво животно?” няма да отговорят автоматично “слон”!
Трябва да подчертаем, че много от въпросите са поставени на децата по времето на Николае Чаушеску (т.е. сега отговорилите са 30-40 годишни).
***
Какво е дрогата?
Дрогата е вид растение, което гангстерите изсушават и взимат като медикамент, за да забравят постъпките си. (14 г.)

Какво е бунт?
Когато родителите ни не намират пари, започват да се бунтуват, за да намерят? (8 г.)

Какво е политика?
Политика е, когато се съберат много хора и говорят прекалено много. (8 г.)
Политиката е вид шпионаж. (12 г.)

Какво е посрещането на Нова Година?
Посрещането на Нова Година е, когато един човек отива при друг, яде, пие и се напива. (7 г.)
Другарят Николае Чаушеску говори по телевизията, за да си каже наздраве с хората, които са на работа. (6 г.)

Какво е душата?
Душата е, когато мама ти сложи сладки на масата, а ти оставяш на братчето си. (8 г.)
Душата има форма на сърце. (8г.)

Какво е тъгата?
Тъгата е, когато един човек отива при друг и много пие. (7 г.)

Какво е търпението?
Търпение означава, когато човек отива в месарницата и се налага да чака. (7 г.)

Какво е преброяване на животните?
Преброяване на животните се прави, за да се знае колко животни има и ако умрат при земетресение да знаем да работим вместо тях. (9 г.)

Защо конете имат подкови?
На коня му слагат подкови, защото те са по-леки от него и се движат по-бързо. (8 г.)
На коня му слагат подкови, за да не падне по гръб. Когато му дръпнат повода, той се спира, благодарение на подковите. (9 г.)
На коня му слагат подкови, за да тропа по улиците, защото иначе не би бил кон. (7 г.)

Какво е свободата?
Свободата е, когато ти разрешат да почиваш в неделя. (6 г.)

Какво е държавата?
Държавата са ония, които продават слаби кокошки, а при селяните има дебели. (10 г.)
Държавата е човек на милицията. (7 г.)
На село краставиците и доматите са по-хубави. В държавата са по-лоши, защото държавата си почива, полягва. (8 г. )
Държавата е човек, който казва какво да се продава в бакалията. (7 г.)

Какво означава думата “модерен”?
Модерен е, когато видиш нещо хубаво и скъпо, а нямаш пари. (12 г.)

Как успяват прелетните птички да летят ден и нощ хиляди километри?
Лястовичките, когато тръгват за топлите страни, по пътя се настаняват на щъркеловите крила и си почиват. Когато тръгнат на такъв далечен път, птиците си взимат ядене. Преди да отпътуват, стоят месец-два да си починат. (7 г.)

Ако Земята се върти, защо не падаме от нея?
Върти се само Земята, асфалтът не се върти. (6 г.)
Земята е кръгла, но ние не падаме от нея, защото улиците са прави. (8 г.)
Земята има кръгла форма. Ние не падаме, защото не ходим там, където е кръгла. (7 г.)

Защо мъжете не носят обици?
Мъжете нямат право да носят обици, а само жените, защото така иска милицията. Милицията не иска мъжете да бъдат хубави като жените. (7 г.)

Какво е завещание?
Завещание е, когато при капиталистите умре някой и оставя имота на децата си. При нас няма завещание, защото човекът няма какво да остави. (11 г.)

Какво е възрастният?
Възрастен означава възрастно дете. (10 г.)

Какво е строго секретно?
Строго секретно е тогава, когато не трябва да знае полицията. (6 г.)

Какво са летящите чинии?
Летящите чинии се правят в железарница. Слагат им компютри, за да могат да летят нагоре-надолу. Правят се в Америка, защото там има планети. При нас няма планети. (8 г.)

Какво е комунизъм? А капитализъм?
Да изградим комунизма означава да изградим едно културно общество. Да изградим капитализма означава да се държиш като вагабонтин. (13 г.)
При капиталистите цените са много по-високи, отколкото тук. Заплатите при капитализма са мизерни и хората живеят от днес за утре. Работниците на Запад искат увеличение на заплатите като на нашите. Работниците там живеят в колибки с един прозорец, най много два, а биха искали да живеят в блок като нашите работници. При капитализма хората събират пари и от заплатата могат да купят панталон само на едното дете, а от следващата на другото. Заемат пари за ядене до заплата. (13 г.)

Защо се мием със сапун?
Ние се мием, за да вкараме сапун в очите на микробите. (5 г.)

Какво са сълзите?
Сълзите са направени от морето и затова са солени. (7 г.)
Сълзите се появяват, когато мозъкът мисли и се изпотява и потта излиза през очите. (11 г.)

Какво е партията?
Партията са хора, които помагат на другаря Николае Чаушеску да ходи в други държави. (8 г.)

Какво е газирана вода?
Газираната вода е вода с капчици. (7 г.)

Какво е министерство?
Министерство означава да отидеш там и да си отмъстиш. (9 г.)
Министерство е голямо събрание, където се събират да заседават всички министри, за да подобрят квартала си. (9 г.)
Министерството е, когато някой напише нещо и отиде при някой друг, който го праща при друг. (8 г.)

Какво е министър?
Министърът е човек, който седи на стол и казва на другите да правят искания. (7 г.)
Министърът е човек, който е учил до десети клас и след това е отишъл да работа като министър. (8 г.)

Колко години трае детството?
Децата живеят 35 години, младите хора 25, а възрастните за 5 години умират. (8 г.)
Детството продължава най-дълго и през цялото време искаш да пораснеш. (9 г.)
Детството продължава 20 години и след това децата започват да остаряват. Старостта продължава до 88, а след това ставаш на 89 и трябва да умреш. (7 г.)

Какво са селяните?
Селяните са бедни хора, които нямат какво да ядат и говорят на друг език – селски. (8 г.)
Селяните са хора, на които Куза им дал земя. След Втората световна война поискали още, защото била раздробена от бомбите. (10 г.)
Селяните са хора от село, които нямат кисело мляко и ние, когато отиваме на село им носим мляко, кашкавал и сирене. (7 г.)

Какво е талант?
Талантът е красота на мисълта. (12 г.)

Какво са съседите?
Съседите са хора, които живеят на едно място и когато им свърши брашното, си взимат назаем. (7 г.)
Съседите са хора, с които мама и татко се сприятеляват, за да им дадат 100 леи. (8 г.)

Какво е жаждата?
Жаждата е, когато виждаш в града какао и ти се пие, а мама не дава, защото няма да има пари за ядене. (7 г.)

Какво е мъглата?
Мъглата е дим, който отива на небето, защото тук вече няма място. (7 г.)
Мъглата е гъста светлина, през която човек не може да вижда. (9 г.)
Мъглата е светла тъмнина. (5 г.)
Мъглата е замръзнал вятър. (7 г.)
Мъглата е небе, дошло на земята. (7 г.)

Какво е небето?
Небето има два вида облаци. Тези, които се движат нощем се наричат нощари, а дневните – денари. (5 г.)
Небето се разхожда високо и се огъва. (7 г.)

Какво са микробите?
Микробите са много малки бръмбарчета, които се крият. Те виждат, че си си купил картофи, скачат върху тях и ако не ги измиеш, умираш. (7 г.)
Микробите влизат в човека и там оставят всякакви мърсотии, защото са им мръсни краката и така човек се разболява. (7 г.)

Как светят светулките?
Светулките имат мъничко коса и газ и джуджетата им дават огън да се запалят. Светулките не умират, те светят докато изгасне огъня и когато им порасне още коса пак светят. (10 г.)
Светулките могат да светят, защото са късчета от звезда. Когато умре човек, пада звезда и от тази звезда се раждат светулки. (10 г.)
Светулките са мънички, имат лампа и ходят при хората, които сънуват, осветяват ги с лампата, за да видят какво сънуват. (7 г.)

Защо някои охлюви имат къща, а други не?
Някои охлюви имат къщички, а други не защото през 1800 година, когато се появили каналите, направени от човека в градовете, някои охлюви си изоставили къщичките и започнали да живеят там завинаги. Другите живеят по градини и ливади. (12 г.)
Някои охлюви имат къщички, защото са яли мазилка. (12 г.)
Някои охлюви си имат къщички, защото са спестявали, не са яли картофи, а само цветя и така с времето си построили къщички. (7 г.)

Дали звездите и светулките си говорят нещо през дългата нощ?
Звездите питат малките светулки какво правят през късия си живот, а светулките се чудят какво ядат звездите, че живеят толкова дълго. (12 г.)

Защо някои паяци имат кръстче на гърба си?
Защото са свещеници на паяците. (7 г.)

Защо диригентът маха с ръце и пръчица, когато дирижира?
Диригентът има пръчица, защото е грозно да показва с пръст на контрабасиста накъде отива симфонията. (10 г.)

Защо всички хора не говорят един език?
Ако всички говорят един език, биха се объркали улиците, а всички хора биха отишли в страната, която е най-хубава. (7 г.)

Защо сънуваме?
Сънищата са, за да можеш да спиш. Тъй като очите непрекъснато виждат нещо, искат и нощем да виждат. (7 г.)
Сънищата са за това, когато почине баща ти, да можеш да го виждаш. (7 г.)
Сънуваме, за да не скучаем нощем. (7 г.)

Защо млякото е бяло, а не зелено като тревата?
Млякото има бял цвят, защото човекът не би ял, ако кравата би направила простотията да си оцвети млякото в синьо или зелено. (7 г.)
Млякото е бяло, защото през зимата, когато няма трева, кравата яде хартия. (7 г.)

Защо кръвта се движи из човешкото тяло и не спира?
Кръвта се движи из тялото, за да хване микробите и да ги удави. (6 г.)

За какво са веждите?
Веждите са, за да държат челото високо и да не пада върху очите. (6 г.)

Какво яде дървото, за да порасне толкова високо?
Човек не расте толкова голям, когато пие вода, защото я изкарва навън.
Дървото расте високо, когато пие вода, защото не пишка. (7 г.)

За какво се използва дъвката?
Дъвката е хубава, когато ни се прииска да изядем нещо и не можем, а мама ни купува дъвки. (6 г.)

Ако тирантите държат панталона, кое държи вратовръзката?
Вратовръзката е направена да се бесят мъжете и някой друг да им взема гаджетата. (9 г.)

На вратата на сърцето на някой трябва да се молим, да нахлуем или да чукаме?
На вратата на сърцето на някой не трябва нито да чукаш, нито да нахлуваш, нито да се молиш, а само да пееш. (11 г.)

На какъв език се говори в Рая и Ада?
В Рая говорим тих език, а в Ада на румънски.
В Рая и Ада не се говори на нито един език, защото вече всичко е казано преди да стигнем там.

Upsurt Doping Test

2008-12-18T10:29:00.000-08:00

http://www.youtube.com/watch?v=BgDF5j4oT7Y

big brother

2008-10-30T13:05:00.000-07:00

Да. Гледам.
Не. Не коментирам.
Други неща са ми интересни, не обичайно обсъжданите.
За пръв път днес влязох в сайта им и прегледах форума.
И веднага открих нещо важно. Коментар:

В публичен дом се мълчи.

Като в храм. Като в болница. Като в дом на покойник.
Харесва ми.

Ина Григорова

2008-10-18T00:37:00.000-07:00

Фотограф: Цветелина Ангелова
http://www.capital.bg/show.php?storyid=566285

Колко обичах думичките на тази жена.

Най - дългото пояснение

2008-10-11T03:36:00.000-07:00

Братовчед на американския президент Джордж Буш е сред виновниците за дълбоката финансова криза в САЩ, която торпилира и глобалните фондови пазари, съобщава агенция “Новости”, цитирайки доклада за фалита на 158-годишната инвестиционна банка Lehman Brothers на председателя на Комисията за надзор и реформи на правителствената дейност на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, конгресменът-демократ от Калифорния Хенри Уоксмън

Спри да натискаш шибания педал на смъртта, 2 част

2008-10-07T05:59:00.000-07:00

http://www.consumershero.com/

Спри да натискаш шибания педал на смъртта

2008-10-07T05:03:00.000-07:00

Веднъж минах с колата на червен светофар. Веднъж карах след като бях пила. Много. Създавала съм много предпоставки за инцидент, в началото, когато бях нов шофьор. Не винаги съм спазвала правилата за движение по пътищата. Вече не го правя. Правя само дребни нарушения, за които съм преценила, че не застрашават живота ми, както и живота на хората около мен. Като пешеходец често съм пресичала на червено. Един ден стоях на светофара и до мен стоеше дете. Прецених, че няма коли и понеже бързах преминах на червен светофар, без да се замисля. Когато стигнах до отсрещния тротоар, видях, че детето беше пресякло заедно с мен на червено. Стана ми много гадно. Оттогава не пресичам на червено. Дори да няма деца наоколо. Побеснявам, когато някой влезе в насрещното, за да не чака няколко минути в задръстване. Псувам, когато някой направи 10 опасни маневри, за да подмине 4 коли и да застане пръв на светофара. Правя го защото не искам да умират хора. И ти ще внимаваш повече, ако си стоял един месец в “Пирогов”, всеки ден, между 12.30 и 13.30 пред Централна реанимация, ако си видял условията там, ако си гледал лицата на хората около теб и вечните им въпроси: “Дойде ли в съзнание?”, “Колко време ще е в кома?”, “Диша ли сам?” и още, и още, и още. Ще ти пука, ако знаеш цените и размерите на памперсите за възрастни, и всяка седмица си купувал все по – малък номер. Ако си купувал мокри кърпички, но не за един живот, който започва, а за такъв, който си отива. Знам, че не ти пука и е далече от теб. Но всеки ден може да умре и някой, когото обичаш. И ще се случи докато ти си миеш зъбите. А за спомен ще ти остане ето това:

Репортаж от мястото на събитието

2008-09-29T08:41:00.000-07:00

Добър вечер, драги читатели!

Имам сензационна новина. Тази вечер ми спряха топлата вода. В началото това не ме притесни особено, но ми стана крайно неприятно, когато установих, че нямам бойлер. Живея отскоро в тази квартира и не се бях заглеждала. Имам два варианта. Да се пъхна на кратка програма в пералнята, тя сама си топли водата, или да си сгрея вода в термоканата и да се изкъпя. Няма страшно и няма причина за паника. Аз съм живяла във Враца при режим два часа без вода, после един без ток. Не се плаша лесно. Когато гледахме сериала "Докато свят светува", през първия половин час комшиите от съседния блок ни идваха на гости, после при нас спираше тока и ние тичахме да догледаме втората половина у тях. Оцелявам при всякакви условия. Живея в "Овча купел". Ако някой го закъса много, да ми пише. Ще му предоставя термоканата за няколко часа безплатно. Ако пък и вие сте от същия квартал и имате топла вода, дайте си адреса, ще се изкъпя у вас. "Некъпан в нужда се познава" и "Топлофикация forever" са новите лозунги, които от утре ще крещя с измитата си със студена вода уста.
Лека нощ, да спиш в леген и да сънуваш къпана мен!

Първо ваксина, после свирка

2008-09-14T05:37:00.000-07:00

Чета днес в gbg.bg и netinfo.bg ей това. На фармацевтичните компании трябва да им се признае, че стават все по-изобретателни в опитите да си пробутат ваксината. Пфу.

Оралният секс - по-вреден от алкохолизма и пушенето

Той значително увеличава опасността от рак на гърлото, както и от заразяване с папилома вирус - една от причините за рака на маточната шийка, сочи британско изследване

10.09.2008

Оралният секс е по-вреден от алкохолизма и пушенето. Според британски експерти той води до злокачествени заболявания по-често, отколкото злоупотребата с цигари и алкохол.

Оралният секс значително увеличава опасността от рак на гърлото, както и от заразяване с папилома вирус - една от причините за рака на маточната шийка, сочи тяхно изследване.

Конкретните цифри, цитирани от Би Би Си, гласят, че при жените и мъжете, които са правили орален секс с повече от шест партньори, този риск се повишава най-малко 8,6 пъти.

Същата опасност при пушачите нараства три пъти, а при злоупотребяващите с алкохол - два пъти.

Учените уточняват, че заразяването с папилома вирус не е 100%, но при тези, които са се заразили, рискът от поява на рак на гърлото се увеличава 32 пъти, като нерядко се засягат и сливиците и езика.

До този момент в медицината се застъпва мнението, че цигарите и алкохолът са основните причини за повишения риск от рак на гърлото.

Британските специалисти препоръчват като предпазна мярка използването на презерватив и ваксинация срещу рак на маточната шийка, която е доказано ефективна в 98% от случаите.

събота

2008-09-06T03:42:00.000-07:00

В събота отивам до супера

и слушам Уикеда

и плащам кабелната

и съсипвам закуската

и говоря по скайп с белгия

за раждането във вода

и разни други неща

и крещя по телефона

на враца и на една жена

и съм зла и съм обидена

и котката ме хапе по краката

защото крещя

и прочитам:

„Душата на омъжените жени прилича на холандско сирене.

Тялото на омъжените жени - нива на баир.

Чувам как собственикът върви и псува тази крива нива.”

и мъжът ремонтира колата

и пия второ кафе в шарена чаша

и после ще съсипя

една скумрия

и ще се посмеем

над чашата с бира

как все прецаквам храната

и всичко е точно такова

каквото трябва да бъде

в събота.

Хитър Петък

2008-08-29T00:36:00.000-07:00

Петък, ясно защо.Хитър той е, защото реших да го започна с няколко вдъхновяващи думички.

В живота на всеки образован човек идва време, когато той стига до заключението, че завистта е невежество, че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме – за добро или зло – такъв, какъвто е.... Добродетелите са по-скоро изключение, отколкото правило.... Моят живот си е за мен самия, той не е спектакъл. Няма разлика дали върша или се въздържам от действия, считани за прекрасни. Смело кажете това, което си мислите още сега, а утре смело кажете онова, което ще си помислите утре, дори да е в противоречие с днешното. „А, но няма ли да бъдем погрешно разбрани?“ Толкова ли е лошо, питам аз, да бъдете разбрани погрешно? Питагор е бил разбиран погрешно, и Сократ, и Исус, и Коперник, и Нютон. И всеки чист и мъдър дух. Да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран.... Вярвай в себе си – всяко сърце вибрира при звука на тази метална струна. Приеми мястото, отредено за теб от божественото провидение, приеми връзките между събитията.... Гласовете, които чуваме в самота, затихват, щом навлезем в света. Обществото навсякъде е в заговор срещу човечеството в лицето на всеки един от членовете му. Обществото е акционерно дружество, в което участниците се договарят, с цел осигуряване хляба на всеки акционер, да подчинят свободата и културата на интереса. Най-търсената добродетел се оказва конформизмът. А конформизмът не търпи реалности и съзидатели, той предпочита имена и навици.... Великият човек е този, който и насред тълпата запазва своята независимост и самота.
Ралф Уолдо Емерсън, от Уикипедия

В моя ABSOLUT – ен свят

2008-08-16T07:45:00.000-07:00

Щях още тази вечер да си приготвя багажа и понеже не мога да нося много неща щях да взема само най-важните.Четката за зъби, розовите гащи и всички сини тениски, котката-Касиел Гад Зеева, тефтерът със стихове и малко музика.

И утре първо ще отида да гледам някой разтърсващ театър, за който после да мисля часове наред.

После ще си купя книга, която мечтая да прочета от години.

Ще отида в заведение, в което никога не съм ходила, ще си поръчам бира и ще почета.

Ще се запозная с непознат.

Ще напиша любовно писмо на най-добрата си приятелка на хартия и ще й го пратя по пощата.

Ще изям една вкусна българска лютеница.

Ще се обадя на татко, за да му кажа, че го обичам и ще му благодаря за всичко.

Ще отида на края на града и ще напиша на табелата с името му Сбогом, досаднико!

Ще се върна в родния си град, ще разцелувам всичките си стари приятели и ще им кажа, че не съм забравила нищо.

Ще се опитам да престана да се страхувам.

Никога няма да приемам нещо, ако то има крайни срокове.

Ще отида в някое родопско село, ще живея при дружелюбна стара баба и ще се науча да тъка килими.

Ще напиша текст на песен и ще я пратя на конкурс.

Ще се напия с непознати и без да ме е срам ще се разплача пред тях и на следващата сутрин ще си тръгна без да помня нищо.

Ще прескоча отново онази река през която ме пренесе дядо ми когато бях на 5.

Ще открия онова момче, в което бях влюбена когато бях на 15 и ще му кажа ти беше най-голямата ми любов.

Ще си купя китара и ще се науча да свиря на нея.

Ще си оправя зъбите, за да мога най-после да се усмихвам широко

Ще се влюбя неразумно за последен път.

Торбътъ с лафове на Рьенито от Велико Търново

2008-08-16T06:44:00.000-07:00

Никък не мъ слуша глъвъта.

Я ми дай оная разтурената* бутилка.

*разтурена - отворена

Панталона – ръб, косътъ – гел, музиката – сватба.

Някой друг

2008-08-16T06:38:00.000-07:00

През целия си живот търсим някого, понякога го намираме, понякога не успяваме.После търсим начин как да не прекарваме времето си с него, понякога не се налага защото си отива сам.Ако остане, започваме да удължаваме работните си часове, създаваме нови приятелства, задържаме се все по – често и все по – дълго в кръчмата, радваме се когато отсъства, искаме да излизаме само по „женски’’ или само по ‘’мъжки’’, изолираме се все повече от общуването с другия като го заместваме с телевизия, интернет или какъвто там заместител си открием на разговоренето.

Що за нелогично устроени същества сме?

Искаш нещо, намираш го и търсиш начин как да не ти се случва често.Превръщаме доскоро желаните разговори във всекидневник, който информира само за фактите от деня, за работата, за тоалетната хартия, която трябва да се купи, за нищо интересно.

Били ли сте в прохладна лятна вечер на някой язовир?В петък или събота. Виждали ли сте 100 – 150 мъже зарязали въдиците, седнали покрай огньовете, сладко бърборещи до касите с бира.И нито, ама нито една жена.

Защо?

Ще кажете, че жените не обичат такива места, хапят ги комарите.Дааа, ама вече има „Аутан”.

Няма жени защото не са поканени.

Мъжете на 25 – 35 - 45 – 55+ не искат да са вкъщи с момичетата си.Освен, че не искат да са у дома с тях, не искат и навън да са заедно.

Ако върнем лентата 5 – 10 – 20 години назад ще видим съвсем друга картинка.

Същите тези момчета с онези момичета, от които сега са избягали, седят в един бар.В петък вечер, след залез слънце, седят заедно и се смеят на нещо.Гледат се в лицата, ръкомахат, вкарват актьорски умения, стават малко по – умни.И поръчват по още едно с надеждата да удължат точно този момент.После какво се случва не е толкова важно.Важен е точно този момент – на разговорите, на онова време, в което затваряте кръчмата заедно защото искате още и още.И не ви стига.

Жените не ходят по язовири.Те си имат своите ‘’женски’’ кафета, пазарувания, излизания на по квото там пият.Ако у дома говорят само за бита, работата, хлебарките, мокета, то попаднали в нова компания изведнъж започват да излизат от амнезията и си припомнят, че са чели книги, ходили са на концерти и са имали ужасно забавни случки.

И си поръчват още едно, за да удължат момента.На разговорите.След залез слънце.

Той и тя.

Са на различни места и правят еднакви неща, но с различни хора.Неща, които преди са правили заедно.Сега вече не.

Защо?

Защото вече си разказал всички забавни случки в живота си.Защото си обсъдил всички книги, които си прочел.Защото си споделил всички мнения за света, Вселената и всичко останало.И не си интересен за другия.Защото не те провокира да си интересен, да се напънеш и да си забавен.Защото ако кажеш нещо смешно, другият може да го продължи.Ако разкажеш история, другият вече я знае и му става досадно.

Нали сме близки с тези, за които знаем всичко.Нали споделяме с тези, които ни познават добре.Нали не бихме живяли с някого когото познаваме от 3 дни.Нали толкова се радваме на старите си приятели, които не сме виждали точно заради общите спомени, които може да си разкажем.

Защо, всъщност, близостта отдалечава?

Защото няма какво да доказваш.Всеки от нас, когато хлопне входната врата, започва да играе роля.На служител, на гражданин в градския транспорт, на спокоен, нахален, справящ се, на весел, на зъл, на опониращ.Особено ако трябва да се презентираш пред нови хора, в нова компания или на ново място.Всяка такава ситуация ти дава възможност да пренапишеш автобиографията си.Да станеш такъв, какъвто ти се иска да бъдеш.Никога да не са те унижавали в училище, никога да не си бил/била дебел/а, никога да не си бил обикновен, ежедневен, скучен, с мръсна коса, уволняван, досаден, депресиран, агресивен, избухлив, дребнав, космат, смотан, безпаричен, отчаян, глупав, високомерен, зъл, подъл....

Навън можеш да не си всичко това.Можеш да си обратното.

Вкъщи не е необходимо.А и няма как да се представяш за нащо различно от това, което си в ежедневието си.Не и пред този, които те вижда всеки ден, преди да си се облякъл за работа.

Вкъщи не искаш да играеш роли.Искаш да си починеш.Да те оставят на мира.Да влачиш уморени крака и рошава глава.Да няма нужда да си онзи другия.Да не те харесват заради добре съчетаните детайли в облеклото, отговорните и интелигентни решения, вечната усмивка и готовността винаги да се пошегуваш, интересните неща, които ти се случват, креативността ти, красотата ти, материалното или социалното ти положение, духовитостта.

Вкъщи ако искаш да демонстрираш материално положение, купуваш скъпа пералня.Ако искаш да си отговорен, викаш техник, когато се счупи нещо, не го оставяш повредено месеци наред, ако искаш да си забавен се ебаваш с рекламите, ако искаш да си красив си бръснеш краката, респективно брадата, ако искаш да си креативен, боядисваш артистично вратата, ако искаш да си интелигентен си поставяш книгите на лавицата в хола или купуваш книга всяка седмица.

Затова е.

Затова бягаме.Не от другия.От себе си.

Отиваме навън, за да се правим на някой друг.Не защото другият ни е скучен.

Отегчени сме от себе си.За малко.За една въдица време.

Лесно е да живееш с този, с когото си лягаш.Трудно е да се будиш всяка сутрин със себе си.

Не забравяй луканката!

2008-07-25T03:11:00.000-07:00

Голяма врътня около тази луканка.Първо да я купиш, после да я пренесеш до Белгия, след това да й намериш подходяща кутия от обувки и да я замаскираш добре, да поставиш кутията до другите подаръци, луканката в хладилника, предвидливо да сложиш "reminder", за да не я забравиш и накрая убедително да отричаш пред получателя, че си сложил хранителен продукт в старателно опакована кутия за обувки.

2008-07-05T08:14:00.000-07:00

В началото на годината, във времето когато отваряш бакалския тефтер, плюнчиш пръста и започваш да равносмяташ, знаех, че нещо ще се промени.Може би не тази година, след време, не знам кога.Но бях сигурна.Едно мъгливо усещане беше.Знаех, че ще изкристализира някога, някъде във времето.Представях си ГО като някаква промяна, разумна такава.Да спра да обичам алкохола, да започна да се храня здравословно, да пътувам, нещо да правя различно.Представях си едно време на спокойствие, тихост, нови нещенца, които ме радват.

Случи се.Не каквото очаквах, нищо общо.

Животецът, тази дребна гадинка, с цинизма си, с иронията, с извратено си чувство за хумор, реши, че трябва да ми размести пластовете.Станал е една сутрин, избърсал е лигата от устата си, разтъркал сънено очи, прозял се шумно, погледнал в папка „to do” за деня и го свършил.Между кафето и сутрешното задръстване.Между осем и десет.

Качи го в колата, сложи му колана и го размаза на пътя.Държа го един месец, точно един месец.Колкото да успеем да му кажем важните неща, колкото да му отвори няколко пъти очите, за да ни види и да се развълнува.Точно един месец.Пет часа и двадесет и пет минути по – късно го уби.

Пътувах в метрото.Между две метростанции телефонът ми започна да вибрира.Дълго гледах името на дисплея и не исках да вдигна.В последния месец много се стрясках когато ми звъняха непознати номера.Този, обаче, беше познат.Твърде познат номер, който никога не ми звъни по това време.Слязох на „Опълченска”, купих си бутилка вода и носни кърпички, седнах близо до подлеза, пих вода и плаках.На голямото кръстовище колите свиреха с клаксони, набиваха спирачки, а аз седях, пиех вода и плачех.

Толкова.

Важните неща щяха да ми избодат очите.От факта колко са близо до мен.Лицата на хората изплуваха от мъглата и отново добиха очертания.Работата ми направи дълбок поклон пред тях и се отдръпна смирено.Кръчмата стана безинтересно място, ако не е споделена с ОПРЕДЕЛЕНИ хора.Вкъщи отново стана любимо място.Някой в мен просто хлопна обидено вратата и си тръгна.И се появи друг.Който повече прилича на мен.И съжалява за някои неща.

Понякога се втренчвам в лицето на малката му дъщеря, опитвам се открия неговите черти или поне част от тях.Глупава работа.Ако не направиш някои неща навреме, никога няма да ти се случат.Колко неща съм пропуснала докато безотговорно съм се мотала между офиса и безмислените си амбиции.Колко спомени съм откраднала като не съм им позволила да ми се случат.Какво по – важно правех?Не си спомням.

Промяната се случи.Времето на спокойствие и тихост настъпи.Докато запалвам цигара и я слагам на гроба му.Няма по – тихо време и по – мълчалив ритуал.И по – отвратителен.

Един от трудните уроци, заради които ти се иска да псуваш и да разкъртиш това противно място – светът.Това, което правиш, е да откъртиш една въздишка, да си измиеш зъбите и да отидеш на работа.Я стигнал, я не.

2008-06-23T11:12:00.000-07:00

Котките имат прекрасно отношение към живота.

Подминават го с пренебрежение.

Проявяват любопитство само към детайлите.

Подхвърчаща муха, летяща птичка.

Не му се впрягат много.

Всеки път показват колко много се радват да те видят

и те водят към паничката с храна.

Съобразяват се.

Дрискат на определените за това места.

Разгонват се и всички го разбираме.

Самопочистват се.

Подремват често.

Понякога дори си позволяват

да ти отделят внимание.

Котките отдавна са разбрали

кои са важните неща.

2008-06-23T11:11:00.000-07:00

Пълно безумие.

Кой би се изперчил пред целия свят да признае:

Аз съм виновен за всичко точка Бог

Нали ще го убием.

Е, все пак, не сме някакви диваци.

Ще го хвърлим във затвора

с доживотна присъда

за особено тежки престъпления

срещу човечеството.

Ха.

Дните

2008-06-23T11:09:00.000-07:00

Съботите и неделите са дни,

които мога да преглътна.

Другите не са.

Те са джазът на живота ми.

Срядата е нищо,

Както и четвъртъкът.

Петък.

В който, за да не скочиш през прозореца,

ти е необходимо само

да люпиш часовете

преди събота.

...

От девет до пет.

Всеки ден съм нападната.

От неприятна болест.

Само в два от дните.

В края.

Се лекувам.

...

Моряците са дни,

които всяка сутрин

опъват платната

и вдигат котвата.

Изобщо грижат се

да не потъне корабът.

Така ги мразя

и ги уважавам.

...

ДебелАнна

2008-06-19T00:18:00.000-07:00

Или как да разбереш, че всичко това, което с мъка влачиш със себе си

не е богата ти душевност, а тленна плът

Изкълчваш си китката докато се опитваш да си свалиш тесните дънки, за да се изпикаеш.

Циганките в градския транспорт ти правят място: „Седни, момиче” защото мислят, че си бременна. Няма нужда, но все пак: „Благодаря, момичета!”

Гинекологът, тази гад, се заглежда повече в стрийте ти, отколкото във вагината. Алооооо,

аре всяка жаба да си знае гьола.А?

В магазина ти предлагат дънки и панталони, които с удоволствие би обуло само чудовището от Лох Нес.Оправданието:„Ми те, фирмите, пускат с големи номера само грозни модели.” Хм. Ми аз, дебелото частно лице, тогава няма да им дам парите си. Манекенки бол.Нема да умрат от глад.

Всичките ти блузки са от модела прилепнала – само – на – циците –другото – нека – се – вее.

Как защо?Прикриват ти шкембето.Наричат се „блузи за дебели момичета”.

Не си се качвала на кантар от години.Защо сама да си даваш поводи за самоубийство?

Мъжете НАИСТИНА искат да ти бъдат само приятели.

И накрая.

Бонус.Чисто нови, големи гърди, без хирургическа намеса.Малко са неудобни, пречат, искат нов сутиен, някак показно се държат, но имат предимство.Не си накапваш дрешките, щото трохите ти падат в пазвата.

2008-06-13T14:23:00.000-07:00

Селановска руска синя.

Мелник

2008-06-13T14:20:00.000-07:00

Билборд на Главната в Мелник.
От Емо.

2008-06-13T13:56:00.000-07:00

Това е Касиел Гад Зеева след разкъртващ работен ден.

2008-06-13T13:39:00.000-07:00

wc мишена

2008-06-01T11:32:00.000-07:00

Стандарт

Всеки втори български мачо гълта виагра, за да е по – сигурен в леглото.Това сочи проучване сред фармацевти от 400 аптеки в цялата страна.Изследването е проведено в рамките на националната кампания за мъжко сексуално здраве “Пламък за секс”.35 на сто от силната половина пък нямат проблеми с ерекцията, но пият стимуланти, за да се представят повече от добре, обясни проф. Витан Влахов.Други 20 на сто от анкетираните са заявили, че хапчето е за по – голямо удоволствие.

Медикаментите обаче се вземат основно заради нарушена еректална дисфункция.

Момчета, вярно, че ви искаме надървени, но преди всичко ви искаме живи.Я се стегнете!

А относно проучването и достоверността му : ако твърдите, че всеки втори българин страда от, ъъъ, как го казахте “еректална дисфункция”, то личният ми опит показва, че това не е вярно.Нито всеки втори, нито всеки трети, нито всеки четвърти....да не продължавам.Или съм извадила невероятен късмет, или нещо бъркате.

Върни си ми хладилника!

2008-04-06T07:00:00.000-07:00

През 2007 година са сключени 29 640 брака, което е с 3 000 по-малко от предишната година.
Броят на регистрираните разводи за 2007 е 16 374.
Над 50% от децата, родени миналата година, са от родители, които нямат юридически брак.
Това означава, че все повече двойки предпочитат да не се обвързват официално.Това са хора, които нямат представа какво изпускат.Ето само няколко от приятните моменти:
Добре дошли в обредния дом.Там никой не би искал да прекара повече от 30 минути.Лелките, които провеждат церемонията са облечени с костюмчета на сервитьорки от соцресторант, в унисон с дърворезбит и тежката атмосфера, запазила духа на зала за партийни заседания, отпреди 1989 година.Монотонните им гласове допълват картинката, а бабите се просълзяват от медените им думи.
Залите са задушни и през лятото не се диша в тях, в по-големите градове двойките минават на конвейр, за да има време за всички.
Когато всичко това приключи отпред чакат просяци, или оркестри, които щеш не щеш, ти свирят на ушенце кръшни ритми и трябва да им дадеш пари.А на сватба никой не отказва.
Целта е, след това да отидете в най-лъскавия, според представите и възможностите ви ресторант, и да нахраните и напиете познати и непознати.И всичко това срещу немалка сума.
Но традициите не са това, което бяха, както казваха в една реклама.
Двама човека живеят заедно, обичат се или тихо се мразят, приятелите им знаят, роднините също.Следователно са заявили пред света, вселената и всичко останало, че възнамеряват да споделят битието си, да си делят сметките, радостите, болестите и тоалетната чиния.Не смятат за необходимо да ходят някъде, да се подписват пред държавата и да й обещават, че ще се обичат цял живот. Достоверно ли е на 20 години да застанеш пред 50 човека и уверено да заявиш, че в следващите 50 години няма да помислиш за друг?
Днес е въпрос на избор.Ако ти се носи бяла рокля и ти се хвърля букета, хукваш към ритуалната зала.Ако не, си оставаш вкъщи или отиваш на екскурзия в Египет, или си купуваш нов хладилник, които свири Кармен на Жорж Бизе, когато червените чушки в хладилника се развалят.
Докато слушате доволни Кармен и дояждате вчерашните пълнени чушки с боб, ви се ражда дете, купувате панелна гарсониера в “Дружба 2” и сменяте повреденото гумено сУединение на иначе чисто новата 10 годишна пералня
Един ден, обаче, хладилникът започва да свири “Кармен”, явно чушките трябва да се изхвърлят, но нито един от двамата не му се занимава.Той гледа много важен мач, тя току-що е била на маникюр, за който е платила 60 лева.И започва скандал.Накрая той се връща при майка си, тя се обажда на най-добрата си приятелка.
Дотук добре, но остават няколко важни въпроса: при кого ще остане детето и кой ще вземе хладилника, който пее.
Другата дилема е как да си разделят гарсониерата.Има няколко варианта:
1.Продават гарсониерата и разделят парите.Тя отива на спа хотел в Троян, за да се възстанови от раздялата, той си купува golf тройка с климатик и радио-касетофон;
2.И двамата живеят в апартамента, тя в хола, той в коридора и кухнята, тоалетната е обща;
3.Съдят се 15 години, тя печели делото, след което продава жилището, за да плати таксите на детето в университета.
Не е ясно на кого е жилището, дори да са го изплащали двамата.Най-вероятно ще остане на този, на чието име е купен.Просто те нямат законово установени отношения.
Можеше и да не се стига до такива ситуации, ако имуществените отношения и правата и задълженията, свързани с детето, бяха предварително определени.
Такава е идеята и на проекта за промени в семейния кодекс.

Ако такъв закон съществуваше как щяха да са регламентирани взаймоотношенията на двойката с хладилника и панелното жилище?
-нямаше да е необходимо мъжа да припознава детето, за да бъде то негов законен наследник или да има право на издръжка
-нямат нужда от допълнителни свидетели и роднини, когато подписват договора за фактическо съжителство
-този договор има правно значение при определяне на бащинство и имуществени взаймоотнояения
-двамата подписали такъв договор се ползват със същите привилегии като семейните двойки.Ако двамата с хладилника отидат заедно в банката да теглят кредит за панелката в Дружба 2, там ще признаят и доходите на двамата, сега ако нямате брак, доходите ви се приемат отделно
-фактическото съжителство може да се разтрогне, като само единият от двамата подаде молба
Какво се променя при омъжените двойки?
-можете да подпишете брачен договор, в който двамата съпрузи могат да определят имуществените си взаймоотнояения преди или по време на брака, както те решат за правилно, а не както законът определя
-облекчена процедура за развод, отпада определянето на виновен за развода
-не е необходимо да са минали три години от сключването на брака, за да можете да се разведете

Дали има смисъл от тези промени?
Отговорът може да откриете в регистрите на съдилищата.И в банковите сметки на адвокатите

2008-04-01T13:08:00.000-07:00

Бяло.
Небето е бяло.
Птиците горе са бели.
И въздухът бял е.
Лепкаво-мокър от страсти.
Издишваш и вдишваш.
В душата е бяло.
Мъглата е бяла.
Фенерите бели разпръскват мораво-бяла светлина
по нощните улици.
Зад бели стени се чуват шепотно бели стенания.
Бяла е музиката.
Ходилата са бели.
Разходките-сладникаво бели
нюанси на бялото.
Сърцето е бяло.
Бесният пробег във вените-бял.
Туптиш с пулса на другия-бял.
Зората е бяла.
Раздялата-синкаво бяла с мръсни оттенъци.
Тъгата е бяла.
И тежка.
Като все още неизстискан бял облак.

2008-04-01T13:02:00.000-07:00

Покривай ме със черните воали на твоето невръщане.
Пердетата висят надолу
във чест на лошите ми чувства.
Дантелите по мен плющят от ревност,
която ти е чужда.
Нощта е подозрителна и иска жертви,
сякаш с нещо съм и длъжна.
Не се боя от нея.
Ти успя
да нарисуваш в мен
най-страшните среднощни ужаси,
наръфани като сърцето ми луни,
нахапани до болка женски устни,
изтри от паметта ми всички случки.
Не ме докосвай дълго,
така че да крещя когато го направиш.
Не спирай през деня да ме рушиш,
нощта е мащеха, която ме създава.

2008-04-01T12:49:00.000-07:00

Земята отдавна поглъща люспите,
останали от смъкнатата ми стара кожа.
Взе ги всичките.
Стара и сбръчкана
под нозете ми
я чух как ги сдъвка и се оригна доволна.
С какво удоволствие се измъкнах тогава
впечатлена от новото тяло-лъскаво,
което отхвърли онзи античен парцал-мъдростта ми.
А сега ми е жал.
В тази стара обвивка,
уж износена и до болка втръснала,
е живяло по едно ДНК,
не е имало кой да го събуди,
то да се разкрещи
и да им разкаже за мен
и всички неща, които са ми се случили.
Да кресне горкото:
Да не съм ти като онова сиво палто-душата ти,
което забрави в една мразовита утрин.
Ново съм като току-що заздравяла рана,
мъдро като онези два-три романа,
които все препрочиташ и имам много таланти.
Остави ме на теб.
Трябва само да ме разбереш.
Да бе!И аз все това разправях,
но никой не ме изчака.
Затова сега те изхвърлям.
И заради въпросната сутрин.

sweet dreams

2008-03-31T13:50:00.000-07:00

Страстта утихва, но обичта не изчезва.
Трансформира се.
Става тиха, на пластове се стеле в душата ти.
Като изпрано в реката мокро сукно, което сгъваш на брега.
Ред след ред, метър по метър.
Поставяш първия слой, издърпваш го, навеждаш се, после го прегъваш, връщаш се в началото, внимателно, с две ръце го държиш изпънато.И така дълго време повтаряш същото.
Хубаво е бавно и с удоволствие да трупаш обич в себе си.
И той да не знае.
Дано във Вселената да има равновесие.
И тези мои бавни вътрешни размествания да правят съня му спокоен.

sweet dreams

2008-03-31T13:42:00.000-07:00

Странно е как страстта утихва.Прилича на дълго и болезнено взиране в Слънцето.Когато отклониш поглед, чувстваш отмора и приятно облекчение.
Или когато дълго се взираш в плат с малки квадратчета-сетивата се объркват и светът се разлюлява пред очите ти.
Когато страстта утихна в мен, точно това си помислих.Може би, сърцето ми се е изморило от дългото взиране, свело е поглед и е утихнало.
Чувствах облекчение и приятна умора.
Да се похабиш от обич и накрая да си щастлив, че ти е минало.
Каква ирония.
Като живота.

sweet dreams

2008-03-31T13:23:00.000-07:00

Искаш ли тази вечер да си прахосаме джобните пари?
Не мога.На работа съм.
На следващата вечер получих sms:
Е, ще ги прахосваме ли?

"Ало бе, ти кой си?-пита ме по телефона някой неизвестен.
Не знам-му казвам уморена.
Абе, некой те е скапал-констатация здрава.
Така е, но не го познавам-нездраво отговарям."

Страстта ми е суха вейка, заключена между мъртвешки пръсти.Въртя я, разглеждам я от всички страни.Не прилича на страст, на есен прилича.На есен и на смърт.Няма как да й вдъхна живот, но и няма как да я забравя.Мога да я изям, да я сдъвча и изплюя-ще залепне като досадна дъвка по подметките ми.
Да я скълцам на малки парченца-ще паднат в пръстта и ще пуснат корени.
Да се направя, че не съществува не мога.
Да я уталожа, не ми позволяват.
Тогава какво?