Във вечерните новини.
Понеделник вечер е времето преди.
Най-раздиращият вторник във живота ми.
Когато с изядени нокти, нащърбени
като съзнанието ми, се опитах да те изтръгна.
От себе си.
Във вторник – самоубийство по особено жесток начин.
Ти мълчиш, аз крещя, а наоколо тишина.
Вият линейки в главата ми.
На сутринта разбирам – кретените от реанимацията нощес
са те влели венозно. Без информираното съгласие на пациента.
И сега.
Стоиш там, втечнен във вените, и тупкаш под брезента.
Невъзможно било да се постъпи иначе.
Я се разкарайте. Кой сега ще се оправя с тия деца?
Които му раждам в главата си.